Лявата ръка на Бога

Автор: Пол Хофман
Издател: Бард
Година: 2010

Андрю Уигин израства в Тевтонския орден и май че е Хари Потър.
Първата книга е повече историческа, отколкото фентъзи. Съдържа голяма част от сетинга на "Далечно царство" и "Божиите монархии", но магия няма за сега. Светът е доста подобен на нашия, включително има директни споменавания на норвежците, циганите и евреите. Авторът си е поиграл  да включи освен битката при Креси и препратка към Втората световна - кланетата на сърби от хърватските  усташи чрез "сърбосек" (доста напомни за Вещера).
Историята започва стандартно - религиозна фракция отглежда деца за войници в непревземаема твърдина. Децата са малтретирани и подложени на промиване на мозъка,  за да бъде създадена армия,  която да реши проточилата се 200 години  религиозна война на изток. Сред тях има  един, обучаван лично от Лорд-боеца в течение на 10 години. Приятелството е забранено и  се наказва,  но все пак Избрания си има 2-ма приятели, готови да се забъркат в авантюра. На 14 Томас Кейл убива един от наставниците, за да спаси момиче (което изобщо не трябва  да е обителта) и  всички бягат на запад. Попадат в империята на Матераците (въпреки името  става дума за рицарска аристокрация), нещо като  предренесансова Италия. Приети доста добре по стечение на обстоятелствата, Кейл се забъркват в серия конфликти с аристокрацията. И точно, когато очаквах да бъде новия Спартак/Ивайло/СтепанРазин, започна военна кампания  на фанатиците. Планът за действие е изготвен от  Кейл и пак той изготвя контра план, който трябва да унищожи атакуващата армия. Вместо това лошия късмет и клапавото ръководство доведоха французите Матераците до унищожителен разгром и пълна капитулация. Кейл се завърна  обратно в седалището на фанатиците, а противно на здравия разум (и съвсем по Кодекса) приятелите му  тръгнаха след него и пазачите  му.
Очаквам  втория том де се съсредоточи на Източния фронт.

Харесах:
Винаги обмисляй внимателно, преди да сториш добро някому.
*** 
Колцина от нас се нуждаят от голямо бедствие, за да изпаднат в нервна криза? Загубен ключ, стъпване върху остър камък, спречкване по незначителен въпрос - това е достатъчно, за да хвърли в ярост дори разумен човек, стига да е в подходящо настроение.
***
Това са фактите. Не всички факти, разбира се, и някое допълнително разкритие може да ни ги представи в съвсем нова светлина. Но дотогава догадките си остават само догадки.