Смъртта на светлината

Автор: Дж.  Р.Р.Мартин
Издател: Бард
Година: 2015

Тъпо, но най-интересното в книгата е азбучния указател накрая, разясняващ имена,термини и  събития  от конкретната вселена на Мартин (напомня на "Господарите" на Резник).
Една странна мигрираща планета преживява период на затопляне до степен, че става годна за обитаване от хора. 14 планети наоколо я тераформират и изгражда показни градове в своеобразен Фестивал (основно се самоубеждават, чеса се  надигнали от разрухата, последвала рухването наземната  Федерална империя). След края на Фестивала почти всички са  напуснали отново замръзващия свят.  Сред останалите се разиграва нещо средно между шекспирова драма и скандинавска сага. Мартин се е  постарал  да предаде конфликт, в който се смесват любов, дълг и чест, пречупени през няколко различни ценностни системи.
Малко скучна и доста меланхолична история, подходяща за някоя късна есен.

Харесах:
речта  му беше оживена и грубовата - мяташе обиди, както  шмиргел мята искри
***
Полуистината е най-голямата лъжа,нали?
***
Изглежда толкова погрешен избор, че всъщност е правилен.