Песента на ханджията

Автор: Питър С. Бийгъл
Издател: Човешката библиотека
Година: 2014

Бийгъл има страхотен талант да създава усещане за  свят чрез малко герои и още по-малко места, на които се развива действието. Проблемът е, че използва твърде много думи и историята се разтяга.
Отново става дума за магия и магьосници - обикновени, могъщи и уязвими. Една удавена годеница е вдигната от реката и потегля нанякъде, а един безутешен годеник тръгва след нея. Някогашни питомци на магьосник гсе събират, за да го намерят и спасят от неизвестно каква беда, но носят и собствените си проблеми. В един хан съдържателя отглежда момче, което не знае произхода и името си. Един лисугер може да приема човешка форма и обича да забърква бели. Всички заедно заформят странна история на приятелство, измяна, любов, измяна, взаимопомощ и бягство.
Любопитно ми е дали Калин ще се заема и със следващата в поредицата.

Харесах:
Ако можеше да се прави злато от дим, би се получило нещо като цвета на тези очи.
***
в компанията на тези двете една лисица може само да си гризе лапите и да се моли да не бъде покварена от кукавството им
***
никога не сме можели да си позволим ужас, не повече от някои видове смелост
***
това  е мъчното, когато разчиташ на трикове - не действат безотказно, дори най-добрите
***
Бях на шестнайсет и по  онова време по-лесно бих се изправил пред дребни кикотещи се убийци, отколкото пред смущението.
***
има един особен вид интелигентна глупост
***
Съжалявам, че те измамих. Беше твърде добър, за да те победя честно.
***
бърбори безкрай, когато не искаш да чуеш и думичка още, онемява като риба, когато наистина има значение