Дервишката къща

Автор: Иън Макдонад
Издател: Алтера
Година: 2015

Седмица в Истанбул през 2027-ма. Турция е член на ЕС, нанотехнологиите са реалност, микророботите са детски играчки, а в града се сблъскват най-различни хора, мирогледи, начини на живот, религии, етноси. Същевременно носи голяма част от идеите на Нийл Стивънсън, само че вместо киберпространството тук на фокус са нанотехнологии и природния газ като водещ енергоизточник.
Героите са свързани чрез старо дервишко теке, превърнато в поредната жилищна  сграда с магазин на партера, забутана на малък площад в стар квартал. Всеки един живее своя живот в своя свят, със своите надежди, страхове, спомени и мечти. А група терористи с нанотехнологично биооръжие искат да нанесат удар по Източна Европа.
Книгата е интересна, макар и доста обемиста. Публикувана е през 2010-та, преди Арабската пролет, преди войната в Близкия изток и Магреба, преди шистовите технологии да обезценят природния газ, преди Ердоган от консервативен лидер да се разкрие като поредния авторитарен мечтател с визия насочена в миналото. Само 5 години след написването си книгата е вече неактуална като предвиждане, но пък е един приятен поглед към алтернативно бъдеще, което няма да се случи.

Харесах:
Сложно поведение,  произтичащо от прости процеси.
***
Светът е прост, но никога не е подреден.
***
Човекът на думите и човекът на числата виждат по различен начин една и съща бяла стая.
***
Легендите трябва да си останат легенди, иначе се превръщат в история, докато естественият ход на нещата е обратен, от историята към легендата.
***
Идеалната информация е слух, идеалният слух е информация.
***
Никога няма да настъпи край на насилието, докато съществуват млади самци.