Автор:
Артър Кларк
Издател: Камея
Година:
1998
От днешна гледна точка книгата има само едно достойнство - поглед над очакванията за бъдещето преди 60 години.
Скучновата история, описваща Слънчевата система през XXII век. Земята, вече независимите колонии на Марс, Сатурн и Венера и търканията между тях. Търговско-политическите спорове вървят към междупланетна война и съсредоточието на конфликта е Луната. Там действа секретна мина за тежки метали, охранявана от още по-секретна крепост с авангардно въоръжение. Флота на външните планети от 3 (три) кораба я атакува, за да бъде постигнато безсмислено реми. Всичко това се разказва от гледна точка на счетоводител-контраразузнавач, изпратен в близката обсерватория и няколко астрономи.
Склонен съм да приема историята като трупане на опит в развиването на идеи, проявен в следващите книги на Кларк.
Харесах:
Имаше едно от онези стъписващо грозни лица, които незнайно защо веднага вдъхват доверие.
***
Може да се каже, че звездите са като хората. Добре възпитаните не привличат вниманието.
***
В затворената общност мълвата съперничеше по скорост със светлината.
***
тук се срещаха науката и изкуството, за да гонят заедно съвършенството
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар