Стръв

Автор: Хосе Карлос Сомоса
Издател: Колибри
Година: 2012

Бене Гесерит, Шекспир и нещо от "Мизъри".
Сомоса е продължил идеите си от "Клара и сянката" в нещо средно между трилър и психостудия.
Недалечното бъдеще, Мадрид след взрив на атомна бомба, убила и наранила десетки хиляди хора. Вместо обичайната визия за отговор чрез неототалитарна власт и масирана полицейщина, Сомоса изгражда свят, в който са създадени специални и нелегални полицейски сили с агенти-примамки. Базата е пробив във психологията, дефинирал по-малко от 60 основни човешки типа ("филии"), които се подчиняват безусловно на визуални стимули ("маски") до ниво на пълна загуба на собствена воля и разум. Агентите са подбирани със собствени психо-травми и са брутално обучавани да бъдат актьори и драматурзи на собствени етюди, чрез които примамват и прекършват най-различни изроди.
Историята е на Диана Бланко - една от най-добрите испански агентки, попаднала във въртележка на разследване на двама неуловими серийни убийци с начин на действие и опитваща се да предпази по-малката си сестра, която иска да дебютира като агент-примамка. А зад кулисите набира сила още една кървава история, базирана на стария проблем кой да пази от пазачите и как да се определят собствените граници от определящите граници.
Романът е най-бруталния от досега четеното от Сомоса, а единствения му проблем е все така ужасно тежкия език на разказване.

Харесах:
Ако от погледите им струеше вода, щях да съм мокра цялата.
***

Хубаво е, че поне не се преструваш. Което означава, че се преструваш успешно.
***
Когато ти мамиш, а аз вярвам, какво значение има истината?
***
Мизерията е главната психопатия на тоя свят и най-жестоката.
***
Тишината, която излизаше от устата ѝ, бе оглушителна.