Автор: Одри Нифнегър
Издател: Бард
Година: 2006
Тази книга не е включена в раздела за фантастика на БАРД и честно казано, мога да едновременно да оспоря и подкрепя това решение.
От резюмето очаквах да е нещо подобно на "Игра на живот" на Кен Гримуд, но книгата е различна като усещане, като внушение. При Гримуд героя има възможност да преживява живота си в различни варианти в опит да го изживее както би искал, тук живота на героя е строго детерминиран и той дори не се опитва да го промени - напротив, внимателно направлява събитията така, че да се случи това, което се е случило. Може би всичко идва от авторите или героите им - този на Гримуд не е доволен от живота си и търси друга възможност, а при Нифнегър героят/героите са доволни (или примирени?) от живота си и не биха го пропуснали/променили.
Най-близката история до описаната в книгата, за която мога да се сетя е тази на Федман Касад и Монита от "Хиперион" на Дан Симънс, но са включени и елементи от тайм-фантастиката (ама че тъп термин, но покрай Трилър1 ми се наби в главата), може би "Отново и отново" на Клифърд Саймък е почти толкова близка като идея.
Накратко: Когато се срещат за първи път, Хенри е на 28 и за пръв път в живота си вижда Клер, а Клер е на 20 и познава Хенри от 6 годишна. Хенри е ХИЧ (хроно изместен човек) - пътува произволно напред и назад във времето, но само до тук историята прилича на типична фантастика. Хенри не спасява Света, не помага на човечеството - живее труден живот и се опитва да оцелее в него.
Останалото е историята на двама души, които са облагодетелствани от съдбата да могат да се срещат в различни моменти от живота си, като същевременно го изживятват заедно. Звучи странно, но пък определено си има и предимства - под 30-те си години Хенри е див пънкар с проблеми със себе си, алкохола, наркотиците и жените, а Клер е момиче, излизащо от добре защитения пашкул на живота в богато провинциално семейство. Историята между двамата надали би потръгнала, ако Клер не беше се срещала и не бе влюбена в един Хенри в интервала между 35 и 45 години. Хенри пък има възможността да преживява травмиращите моменти в живота си отново и отново, докато успее да ги превъзмогне.
Книгата е изпълнена с, ъъ, усещане за обич, за топлина, но без драматични сцени и гръмки думи.
Определено ми иска по-често да попадам на подобни книги.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
О! От теб разбирам, че книгата е излязла на български и това страшно, ама страшно ме зарадва! :) Това е една от малкото книжки, които са ме впечатлили почти до сълзи на тия години :) Много естествен, непосредствен стил...и успява да е фантастика в абсолютно ежедневна, нормална обстановка, с герои, с които можеш да си сбъркаш някои от приятелите. Освен това, евала на автора за справянето с всички преплетени лентички на пътуването във времето - аз лично не открих засечки, историята си върви гладко въпреки безумните скокове на Хенри от една възраст на Клер в друга (да не говорим за неговата възраст изобщо). Само на моменти трябваше да се поспирам да помисля в кой точно момент от ъъъмм, линейното време се развиват нещата :)
ОтговорИзтриванеС две думи, дебна за появата на още неща на Одри. Освен всичко друго, и заради това излъчване на кротка обич и топлота, което споменаваш..
От около година и нещо започвам да я чета и все отлагам, защото все чакам някой по-подходящ момент :). Такова единодушие сред читателите за емоционалната сила на романа не съм виждал при никоя друга книга напоследък.
ОтговорИзтриванеНаистина впечатлява елегантното решение на парадоксите, породени от пътуването във времето.
ОтговорИзтриване