Автор: Брам Стоукър
Издател: Делакорт
Година: 2005
Взех си книгата от уважение към авторите, създатели на клишета. Не съжалявам много, макар че Стоукър не ми допада особено - прекалено ми е "викториански" (не че се колебае да тласне героите си към убийство, само отделя няколко страници с безкрайни монолози защо е нужно да се направи).
Тази книга е история на няколко виториански джентълмени, които се опитват да изпълнят мечтата-предсказание на древна египетска царица-магьосница. Има няколко много забавни размишления относно откритията на водещите "съвременни" учени - Кюри, Бекерел, Маркони и т.н., и паралели с предполагаемата древноегипетска наука, включително прогнози как скоро астрологията ще се нареди до астрономията. Има и други готини размисли като за онова време: "Счетохме, че един женски ум може да преживее шок, когато става дума за неща от явно мистериозен характер." "Жената си остава жена, даже и да е била мъртва пет хиляди години!"
Като цяло - нищо интересно, освен двата варианта на финала: 1) оригиналния - пълен погром за дръзналите да се будалкат с боговете и Силата; 2) Hapy end - всичко се оправя благополучно (според бележките под линия този е по-късен, явно и тогава издателите и читателите са предпочитали лошите случки да имат добър край).
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Е, като ще е викторианство, чети Оскар Уайлд. По-прозорлив е по отношение на жените. И не само :)
ОтговорИзтриване