Aвтор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 2005
Кратък и привидно кротък Пратчет. Поне така изглежда де. В 150 страници този път Пратчет е успял да засегне: живота след смъртта; удовлетвореността от свършеното през живота; промените във възгледите на поколенията; познанията за миналото и още по-важно - за настоящото; размитите мултинещоси корпорации и слугуването на общинските и обществените иснтитуции; бетонните гета в края на града и обитателите им; за пореден път - какво значи да си обитател и какво значи да си гражданин. Всичко това - кротко, нентрапчиво, веселяшко - т.е. по пратчетовски, разбира се. Много ми допадна Вси светии - с подмятанията за призрак-гей (на Джони му отпуснаха за маскарада розов чаршаф с бродирани цветенца), задявката на Бигмак - "Можеш ли да се носиш във въздуха и да си въртиш задника?", самият Бигмак като побеснял призрак-скинар.
Замислих се, че Пратчет е успял да улови момента, когато един град се превръща в безлично и анонимно обиталище на хора - когато вече не знаеш къде са погребани предните поколения (а всъщност не нзаеш и нищо за тях), когато малките магазини, киносалони и работилници изчезнат, заместени от хиперсупермолмаркетцентровете (съвсем същите, като като тези на 80 километра от там, в съседната държава или отвъд някой/койдае океан), когато в центъра заизникват билдинги, в които много хора се занимават с неясно какво, а успоредно с това в покрайните се появяват огромни бетонни жилища, чиито обитатели предимно нямат с какво да се занимават, когато общинските власти спират да се интересуват от жителите на общината и пренасочват интереса си към "инвеститорите". Вероятно това е нормалния ход на развитие на всеки град, но въпреки това е тъжно.
Харесах:
-Е, ти трябва да поназнайваш нещичко за вуду - обърна се Бигмак към Йонеса.
-Що? - учуди се Йонеса.
-Щото ти нали си от Западна Индия?
-Ти за друидите знаеш ли нещо?
-Тцъ
-Е, ами кво тогава ме питаш.
***
Хари Худини - може би най-известният ескейпист на света
***
Намираха се някъде сред високите плата ан Азия, там където някога камилски кервани пренасяли копринат през 8 000 километра път, а сега разни откачалки с пушки се стреляха помежу си в различните имена на Бога.
***
-Не бе - пак се включи Джони. - Картите таро са европейски окултизъм. Вуду е африкански
-Я не ставай тъп, американски е! - сряза го Клатето
-Не, не, американският окултизъм е това, дето Елвис Пресли не бил умрял и такива работи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Хах, благодаря, че ми напомни за серията за Джони. След трилогията за номите тя ми е най-любимото от Пратчет, ще взема да я препрочета:)
ОтговорИзтриване"Западна Индия", т.е. "West Indies" е всъщност карибите. Преводааача, преводааача ...
ОтговорИзтриванеМоят любим цитат е дето обясняваха на призрака какво е DJ и той попита "Това някакъв вид наказание ли е?"
"Преводаааача, преводааача" съм аз, и много обичам критикари :-). Ако някой си мисли, че беше много лесно да се превежда в ударни срокове, когато нямаш подръка ни нет, ни дявол (преводът е правен в средата на 90те), ни време да се ровичкаш из енциклопедиите, това е все едно аз да се заям, че карибите тук са написани с малка буква. Които, прочее, когато West Indies е било повече в ход като понятие, и тук са били наричани "Западните Индии". Подобни упреци е редно да се отправят към "редактоооора, редактооора", а безупречността е просто фикция :-).
ОтговорИзтриванеЕ, ако някой беше казал, че съм омотала изреченията, че съм утрепала хумора, че не ми е по мярка кожата на автора - тогава щях смирено да наведа глава и да отида да се срамувам в ъгъла.
Светлана Комогорова - Комата
Кома, Западна Индия съм го срещал в много преводи - не само в твоя. Поне сред англичаните това си е еквивалнтно название на Карибите и за мен лично няма проблеми. Радвам се, че си наминала насам. ;-)
ОтговорИзтриванеКопо
Здрасти, Кома, значи си пасваме чудесно, аз пък обичам да критикувам :)
ОтговорИзтриванеИстината е, че наистина гласът на автора се чува и на български, което е много по-важно от разни там Индии ;)
Мордред