Последната теорема

Автор: Артър Кларк & Фредерик Пол
Издател: Бард
Година: 2009

Като за книга на тандем Кларк-Пол - зненадващо четивна излезе. Очаквах да е скучна до приспиване и тежкосмилаема откъм наука.
Книгата описва живота на момче от Шри Лнка, в който се отразява епохата му: нов световен ред (по-скоро кърваво безредие), заменен от още по-нов пацифистко-демократичен; първият космически елеватор; първото колонизиране на Луната; първият контакт с чужди раси; първото заселване на извънземни на Земята; първото дигитализиране на човешко съзнание.
Както беше и в "10-та по Рихтер" акцентът е върху евентуалното развитие на човечеството от политическа гледна точка, личната история на героя е сведена до фон, а краят прескача рязко напред и в страни. Този път и научната част беше сведена до фоново участие - малко математика, малко вече описвани от сър Артър Кларк идеи за космически елеватори и вътрешносистемни кораби със слънчеви платна.

Не съм особено запленен, но е по-добре от очакванията ми.

Харесах:
Бременни сме с думи и ако не родим лексикологично, ще умрем.
***
Беше кофти война на кофти място и по кофти причини.
***
джентълмен е онзи, който никога не е груб по случайност