Сарантийска мозайка: Бог на императори

Автор: Гай Гаврие Кай
Издател: Бард
Година: 2008

Кай е уникален - не разказва нещо ново, не вкарва "спецефекти", не задълбава в душевност или срасти, а все пак книгите му грабват вниманието и го държат .
Единственото, което ми поразвали четенето на книгата беше, че все пак основата е Византия, a не я долюбвам много (израснал съм с книгите на Вера Мутафчиева и Фани Попова-Мутафова).
Самата фабула не ме впечатли, но пък Кай много майсторски подрежда и нагнетява събитията - всичко е просто, логично и направо се усеща - напълно неизбежно. Почвам да му ставам сериозен почитател.
Басанидският лекар Рустем беше много добре развит като образ - с всички поличби, които следеше и понагласяше, с комбинацията от примирение пред съдбата и непримирим характер.
Сега, не мога да не си призная, че макар да не съм фен на надбягванията (без значение дали са хора, колесници или болиди) се изкефих на сцените с Хиподрума и враждуващите фракции. Длъжен съм да отбележа, че Сините опрделено са доминиращите във всичко. ;-)

Харесах:
Военщината успяваше понякога да прави нещата както трябва, едва ли не напук на самата себе си.
***
Децата са нещо, което те пази - както ги пазиш ти - от света.