Боровата пустощ

Автор: Ф. Пол Уилсън
Издател: Велсела Люцканова
Година: 2003

Страхотен сборник! Подборка от разкази на ужаса, писани през '80-те години на XX-ти век. Като добавка Уилсън разказва накратко как и защо е написал всеки един разказ. Навремето много харесах "Пазителят на меча" (до толкова, че бях започнал да си правя от хартия макет на крепостта), а после нe знам защо хич не харесах "Проклятието" (толкова пъти споменава тази книга докато обяснява за разказите, че се изкушавам да я препрочета).

• "Чувства" - история за проклятие над безчувствен адвокат, обречен да улавя напълно всяко чувство около себе си
• "Наематели" - мдаа, гномите може би наистина са се покрили в покрайнините на цивилизацията и дори за убийците-социопати е по-добре да стоят в страни от тях
• "Лица" - малка и вече прекалено изтъркана история за масов убиец с деформация, който убива и търси начин да бъде спрян от полицията (автора споменава, че по времето си идеята е била нова)
• "Един ден от живота" - този разказ ми хареса най много (героят му учавстрва и в "Проклятието", затова се изкушавам да препрочета романа); Джак Майстора е "несъществуващ" специалист по неофициално разрешаване на проблеми с посегателство над чужда собственост или живот, а в този разказ се оказва замесен едновременно в 3 различни бъркотии, които успява елегантно да разреши с, ъъ, една престрелка и то без неговото присъствие
• "Десетият пръст" - разкошен разказ за стара индианска магия и нов "поглед" върху историята на Уайът Ърп и Док Холидей (от "Маниту: Кошмар в Манхатън" не съм попадал на книга с подобна тематика), при това всичко е поднесено с хумор, макар и черен
• "Изкормвачът" - още един добре познат сюжет на двойно прецакване, в който добри няма
• "Боровата пустош" - Уилсън обяснява, че този разказ е писан като допълнение на разказите на Лъвкрафт и според мен се е справил отлично с историята за другата реалност, която може да бъде докосната на няколко места по света в определен момент и срещу определена цена
• "Дефинитивно лечение" - разказ за Жокера (мамка му, Шегобиеца звучи много по-добре, но първия ариант вече е придобил гражданственост), макар и без участието на Батман, много добре изпипан и ме кара да погледна по друг начин на ухилиения изрод
• "Топси" - честно казано, нито идеята да се пише цял разка на развален диалект в опит да се предаде точно мисълта на героя, нито идеята за убийство чрез угояване до инфаркт, нито канибалската сцена в края ми допаднаха
• "Рокабили" - признавам си, не съм виждал комикс за Дик Трейси, не съм гледал и филма, така че не можах да харесам този разказ
• "Боб Дилън, Трой Джонсън и Скоростната кралица" - Уилсън е имал и има уклон към писането на научна фантастика (въпреки някои познати ми дървени глави аз упорито вярвам, че научната фантастика, фентъзито и хоръра са си един обща жанр с различни течения), в този разказ според мен има хляб за по-дълга история, може би сходна с "Паравреме" на Х. Бийм Пайпър, "Патрул във времето" на Пол Андерсън или дори "Краят на вечността" на Азимов, но Уилсън се е ограничил до една малко семпла история
• "Кожите" - това вече си е чист хорър, непретенциозен и кратък; дадена е и сценичната адаптация на разказа
• "Глим-глим" - още един сценарий за кратък филм, баналната вече история за инопланетянина, контакта и човешкия страх

Харесах:
Бърз бе като втечнена светкавица.
***
Някой не беше ли казал, че действителността е това, което те спъва, когато опиташ да се разхождаш със затворени очи?