неделя, октомври 25, 2009

Станция Пердидо

Автор: Чайна Миевил
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Доста пъти съм чувал armydreamer да споменава за Чайнa Миелвил. Е, най-сетне прочетох първата част на негов раоман. Едновременно съм очарован и разочарован.
Действието се развива в света Бас-Лег (различен от Земята, населен с хора и много други разумни раси, за момента има само бегли фрагменти от история), в град Ню Кробузон (стийм-пънк кръстоска на Мос Айсли и Анкх-Морпорк). Поредната история, в която учен-бунтар търси нов път в науката на фона на едно общество, разпадащо се от бедност, престъпност, корупция, расизъм и несправедливост. Втората част се очертава да е посветена на развръзка, детерминирана от случайни съвпадения. Дано не съм прав, но е малко изтъркано.
Очарованието на книгата е в амосферата. Миевил е изградил свой колоритен свят, в който небрежно е вкарал в непротиворечаща си взаимовръзка всичко, за което се е сетил- наука, магия, приказни създания, ришатра, бандитизъм, полицейщина, дори синдикални борби като от XIX век. Другият огромен плюс е стилът и езикът на автора - успява да наслагва прилагателни без да претрупва фразата, с което създава адски колоритни словосъчетания: жизнерадостна похотливост; здравословна измършавялост; енергична агресивност.
По някаква причина кметът на Ню Кробузон и неговите помощници адски ми напомнят за архиканцлер Ридкъли и преподавателите от Невидимия университет. Хареса ми и системата на милицията - цивилни и прикрити в тълпата, до момента да нанесат удар по престъпници или бунтовници. Тактиката и техническите им средства бяха много добре описани.
Май си намерих моя бог - Палголак, бог на водниците (раса на нещо като водни елементали) - бог, почитащ знанието и с вярващи, които са превърнали храмовете си в библиотеки, отворени към всички (почитат познанието дори пред бог Палголак) и четящи непрестанно (каквото научи вярващия, научава го и Палголак).
Мога само да се надявам втората част да ме изненада приятно.

Харесах:
безмълваната еротика на младите хора
***
декадентска, изобретателна, вманиачена, фетишизирана плътска поквара и извратеност
***
контрол чрез децентрализизран страх

2 коментара:

  1. Палголак е може би най-якото нещо в книгата. Харесвам много и града/света (определено има с какво да впечатли), но историята си беше по-скоро разочарование. Всички елементи, които МНОГО ми допаднаха, заемаха 20-30 страници от 900... Заради това още не съм му чел другите книги, макар че май ги водят по-добри.

    ОтговорИзтриване
  2. Не бързам да се изказвам - все пак не съм прочел още втория том.

    ОтговорИзтриване