четвъртък, април 15, 2010

Всичкият блясък на Злото

Автор:  Николай Светлев
Издател: Светра
Година: 1992

От години слушам за трите книги на Светлев от доста мои познати, но нещо все ме възпираше да ги започна. Накрая се "взех в ръце" и започнах. Може би все пак трябваше да си го спестя.
Най-голямото достойнство на книгата е "нацелването" на кризата от 1997-ма (макар че всъщност тя беше основно през '96-та). До тук. Нито размахът, нито резултатите бяха дори близки до описаните от автора.
Добрата част на книгата беше в заиграването с митичните персонажи и Апокалипсиса, лошата - бликащата мизантропия. Българите не сме цвете и България не е нещо особено приятно, но чак пък толкова чернилка не ни се полага. Идеята, че Злото е единственото реално съществуващо (съждение на базата, че всеки е грешен по един или друг начин - следователно Доброто е имагинерно) съм чел и някъде другаде, макар че не се сещам къде. Сцената с унищожението на света ми напомни за "Сблъсък" на Стивън Кинг, но се оказа съвсем бледа прилика.
Стилът на моменти почти ми допадаше и после веднага се появяваше поредното словесно отплесване (честно, разкапващите се тела, копрофилията, канибализма и содомията не ми се видяха като достойнства на текста).
Все пак ще прочета и другите 2 - до сега съм се справял и с по-тежки автори. Надявам се да открия какво е впечатлило приятелите ми от клуб "Иван Ефремов".

Харесах:
безмозъчните бачкачи, дето си въобразяваха, че истината за благоденствието е в труда, който сам по себе си е безсмислен

4 коментара:

  1. Аз съм запазил хубави влечатления от книгата, макар че наистина е мега тежка на моменти, направо ти става гадно. А и началото никак не щади :)

    Другите две са много по-различни, не само от Блясъка, но и помежду си. Мисля, че би трябвало след прочита им поне едната да я броиш за голямо попадение.


    А

    ОтговорИзтриване
  2. Ще ги прочета, разбира се. Просто ще направя малка пауза, особено щем не са свързани по между си.

    ОтговорИзтриване
  3. "Хищникът никога няма да се научи да преживя трева като крава, а и обратното също бе вярно", "Защото по-удобно бе да си с железна халка на врата, отколкото сам да се грижиш за себе си"...
    Апропо, да вметна за Н-ти пореден път, че това ми е любимият роман, писан от българин EVER. Колкото до нацелването на кризата от 96-97-а - ДОБРЕ, че резултатите и размахът не бяха близки до тези на Светлев.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пробвах с друго прехвалено - "Аз, грешният Иван" и се разочаровах също. Там ясно се вижда, че Светлев копира стила и изразните средства на Антон Дончев. Лошо при това...

    ОтговорИзтриване