Хотел При загиналия алпинист

Автор: Аркадий и Борис Стругацки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2009

Старата ми слабост - братя Стругацки и старата ми болка: до колко успявам да ги разбера.
Като че ли този път са седнали да напишат криминален роман по класическа рецепта: полицай в отпуска; забутан хотел със странни гости; паднала лавина отцепва района; мистериозни събития и потенциални престъпления започват да се застъпват...
Само че братята са хванали стария сюжет и вместо обичайния детектив са вкарали една по-улегнала версия на Максим Камерер, който все още е склонен да изповядва Синдрома на Сикорски, но пък му лиспва силата на някогашен идеалист от Групата за далечно търсене. Всъщност се отплесвам - инспектор Глебски не е нито Екселенц, нито Мак Сим, просто един изморен застаряващ чиновник, занимаващ се с документни престъпления. А ваканцията му вместо ски&скука се обръща в близка среща с извънземни. На всичкото отгоре трябва да вземе решение - да им даде ли случайно попадналия в него "акумулатор" за да избягат, или да не го прави...
Някак си повече като упражнение по писане в непривичен жанр стои книгата, може би защото винаги очаквам от братя Стругацки НЕЩО, а не просто роман.

Харесах:
По природа не съм злорад, просто обичам справедливостта.
***
в очите на началството, пък и в очите на подчинените също, винаги по-добре изглежда добросъвестният тъпак, отколко блестящият, гонещ върховете талант
***
Навярно цялата работа е в това, че те са прилетели не навреме и са се срещнали не с хората, с които би следващо да се срещнат. Попаднали са на гангстери и полиция. Е, добре. А ако бяха се срещнали с контраразузнаването и с военните?