Централна станция

Автор: Лави Тидхар
Издател: Бард
Година: 2016

Романът е като преработка на "Книга на Новото слънце" на Джийн Улф, попречупен прес кибер-пънка на Гибсън, с откровени заемки от Робокоп, "Дюна" на Франк Хърбърт, Роботите на Айзък Азимов и вампири за цвят. Обаче е скучна. Има претенция за история, векове след нашата епоха, а имам усещането, че всичко се развива в момента.
Книгата или е пролог към поредица, или е нещо като есе относно еволюцията на расата ни на базата на технологичното развитие.

 Харесах:
В живота на всеки мъж идва време, когато осъзнава, че книгите са лъжи.
***
достатъчно богати, за да пътуват, достатъчно бедни, за да ги интересува, световните революционери от средната класа
***
Аз вече съм спомен, доктор Граф. Но споменът - това не съм аз.