Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2015
Отдавна не съм чел Кинг и се изкуших от тази.
Като за Кинг - доста посредствена. През повечето време беше животоописание на един застаряващ мъж, от ранните му детски години до началото на старостта му. Описанието на живота каво постепенно сваряване на жаба ме стресна - вече съм минал 2/3 от описания път и забелязвам много прилики с това описание.
Всичко започва в Мейн (разбира се!) през '60-те. Малко момче се запознава с млад пастор, увлечен по електричеството и възможносттите му за лечение съгласно древни апокрифи. След няколко годинио семейството на пастора умира и той се отрича от Бог, а момчето вече е юноша, открил китарата. След години все още млад музикант се самоунищожава с наркотици, а панаирджийски фокусник успява да ги изцели с електротерапия. Един застаряващ служител в звукозаписно студио разследва евангелистки пастор с чудодейни изцеления. Възрастен мъж изплаща дълговете си от цял ивот къ старец чрез помощ за странен експеримент.
Краят на книгата вече си беше по-истински Кинг, но отдващ почест на Лъвкрафт - невъобразими създания в свят отвъд мислимото за нас поробват мъртвите за безкрайна служба.
Харесах:
Ако знаеш, че ще те изгонят, по-добре да си тръгнеш доброволно.
***
Изплашените хора живеят в свой ад.
***
На четиринайсет е по-лесно да обещаваш, отколкото да се изпотиш.
събота, март 04, 2017
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар