Право на двубой

Автор: Мария Семьонова
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

 През по-голямата част от книгата ме глождеше усещането, че е писана от друг автор. Промене е стилът на разказване, поведението на Вълкодав, описанията. Не с много, но осезаемо - историята избледнява в сравнение с предната и влиза в шаблон.
Вълкодав все пак оцелява от раните си в света отвъд Портала. Няколко години след края на предния роман се завръща заедно с прилепа и най-досадния си придружител (учения арантянин), за да търси космически кораб някъде на друг континент. Пътешествието им този път клони към западните фентъзи-романи, а не към руските приказки. Все пак Семьонова поне за сега не се е подхлъзнала към някаква безкрайна вендета - примерно срещу клана на Безликите убийци или срещу култа на Смъртта Морана, така че поне не е изпаднала съвсем в клише (обаче малко ме развесели описанието на организираната престъпност сред нарлаките като някаква китайски триада, но с морелен кодекс ала Робин Худ). По пътя хобитите, пардон, героите, вършат добрини и отстояват Правдата, както я разбират и така стигат почти до края - но Вълкодав за пореден път трябва да се самопожертва. Този път - без кръв, но с очертаващо се по-сериозни последици.
Единствената надежда за някакво оживление в следващия роман (когато го преведат и издадат) остава в една тайнствена фигура с наметало и шапка, мяркаща се на два пъти като наблюдател, но без да предприема никакви действия.

Честно казано - романа не е лош, но ме разочарова на фона на предния.

Харесах:
Хората не харесват някой да се държи странно. Не обичат някой да не е като всички други.
***
Ако се меси човек във всяка свада, току-виж почнала да го боли глава.
***
Най-добрия начин да се измъкнеш от неудобни въпроси е да обърнеш всичко на шега.
***
под чужда стряха не се дава акъл на стопанина как да обзавежда покоите си
***
Кръвната вражда до последния човек преставаше да бъде благородно дело и се превръщаше в нещо твърде страшно, мръсно и отвратително.

Вълкодав

Автор: Мария Семьонова
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Преди време гледах филма, хареса ми без да ме впечатли особено и затова прескочих книгата. Кой да ми каже, че той всъщност е само семпло интро на романа?
Макар и с няколко години закъснение наваксах пропуска. Романът за Вълкодав от рода на Сивите песове на вяните много си пасна с историята за вещера Гералт от Ривия - още един майстор на оръжието, следващ собствения си морален кодекс без да се разкайва за последствията от постъпките си.
Историята започва съвсем както тази на Конан във филма (нищо общо с истинската, написана от Хауърд)- малко село е изклано от превъзхождащ враг, а синът на ковача отива на каторга в рудник. Измъкнал се на свобода и неоставян да умре Вълкодав изпълнява отдавна лелеяната мъст, убивайки предводителя на нападателите и изгаря замъка му. От там насетне се тръгва съгласно каноните - героят среща безпомощни хора, взимайки ги под своя опека, цани се за охрана ан керван, трепе разбойници, заселва се в град и го наемат за телохранител на дъщерята на владетеля. Като същински самурай той е храбър, бдителен и самоотвержен, спасявайки господарката от засади. Има пътешествие, засади, битки, интриги, двубои. Като цяло - почти нищо извън обичайното за жанра.
Отликата на романа от останалото в раздел "меч&магия" е поведението на самия Вълкодав. Семьонова е имала етнограф за консултант и нейния герой се държи като истински човек във време, когато магията е ежедневие, а Боговете са в пряк контакт със смъртните. Той изпълнява непрекъснато различни ритуали, дава приношение и спазва странен за съвременния човек кодекс. /СПОЙЛЕР: Когато даде мечът си за да освободи престарели я роб, който дори не преживя деня, ми идеше да вия от безсилна злоба, а той го възприе със невероятен стоицизъм./
Интересната нишка, която ще в основата на следващия роман е съществуването на съседни светове до този - 2-ма от спътниците му са дошли от тях, а накрая и цялата група минава през Портал (по това пък заприлича на поредицата за Грон). Ще трябва и да се отговори на няколко въпроса в тази връзка, така че се захващам веднага да чета.

Харесах:
Като смъртоносен удар е обидата от човек, към когото си се привързал...
***
Боговете са могъщи и справедливи, но друго си е, ако борецът за правда в ловък, сит и як.
***
след като битката свърши всички копнеят да раздават акъл, особено ако не са яко бити
***
пръските кал не са лекета от сланина, изъхнат ли, сами отиват в прахоляка
***
Щом си сгазил лука, поне го стъпчи, инак какъв е смисълът.
***
Лесно е да си безстрашен, когато няма кой да те сплаши.
***
не може да принудиш някого да уважава човек, който с нищо не е заслужил подобна чест
***
Когато има жена, пред която да се изперчи, мъжът намира у себе си удивителни способности.
***
По-добре да се подсигурим без нужда, отколкото да го закъсаме.