Звездната сянка

Автор:  Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Сергей Лукяненко има странната дарба да ми показва вече прочетени и обмисляни от мен идеи от нов и неочакван ъгъл. Доброто му е, че не се опитва да ми "даде" своите виждания, а ме кара отново да се замисля и да преоценя стари виждания. Полезно занимание.

Във втората част на историята Лукяненко използва познатата фабула от "Обитаемия остров" на братя Стругатски плюс нещичко от "Светът на Реката" на Фармър. Хареса ми. Особено забавен беще епизода с първата планета на Сянката, на която хората-технократи бяха вкопчени в безкрайна война с немашнна еко-цивилизация на адаптирани хора (абе Лукяненко никога не е крил, че черпи вдъхновение от компютърните игри, в тоя период май е играл StarCraft). Преминаванията/прераждания в различните светове на Сянката ми хареса - шанс за всеки да попадне където ИСКА, за да може да се наиграе на воля, докато узрее за следващото ниво на развитие. Адски примамлива идея. Историята за Келос (Плай дорсай!) и Кристалния алианс е преработена в серията "Звезден лабиринт".

Сериозната част беше в последните 50 страници, когато трябваше да се предложи и извърши избор на бъдеще за Земята. Развръзката беше добра - доволно спорна и "грапава", за да не оставя остатъчен вкус на захарен памук, а да предизвика няколко "преигравания" в главата ми. Подобно на края на "Бръмбар в мравуняка" всеки вариант беше добър, но не и единствено правилен. При все това приемането на Земята сред силните раси си остава пресилено за мен.

Както всички книги на Лукяненко и тази е тъжна и самокритична. Много елегантно беше решението на проблема с изкуствения интелект - просто да накараш ИИ да се мисли за свободен (и единствено реален във Вселената) ПРЕДИ да се е самоосъсъзнал (и евентуално освободил). Изненада ме отношението към децата (особено в сравнение със "Звезден лабиринт"). Ако той е отнася към своите както проповядва в тази книга, то неговите са късметлии.

Харесах:

Ние гледаме света през очила с дебели криви стъкла, които са ни сложили в детството. Тези очила са възпитанието, културата, манталитета.

***

Последната дума винаги остава за онзи, чиито ръце не са завързани.

***

Тръгнахме да търсим другите, преди да сме намерили себе си.

***

Да се вършат глупости не е престъпление. Но да не се довеждат до край е вече престъпно!

***

Ти не си съвсем свой и не си съвсем чужд.

***

Строго зададения вектор може да бъде тактически печеливш, но стратегически рано или късно е обречен на провал.

***

оръжието прибрано за по-сигурно и изясняване на отношенията с юмруци

***

Нали има един такъв безпоаден наркотик - любовта.

***

Пред мен стоеше чудовищно същество - орангутан, свърнал по време на еволюцията си в посока на крокодилите...

***

Доброволно робство и принудителна свобода.

***

Ние отдавна сме се научили да постъпваме не така, както ни се иска, а така, както трябва - и в това сме намерили истинската си свобода.

***

Не бива да вярвам, че по-старите поколения са по-мъдри, не бива да вярвам, че по-младите поколения са непредубедени.

***

Винаги е трудно да убиеш нечия чужда мечта. Особено ако е била и твоя... в някаква степен.

***

винаги ли обичаме само това, от което се нуждаем ?

Студени играчки са звездите

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Имам чувството, че това е най-мрачната книга на Лукяненко, която съм чел до сега. Писал я е през '97-ма, когато Русия беше в вероятно най-ниската си точка на развитие и самочувствие от разгрома през '05-та насам (или поне толкова зле, колкото през 20-те). Цялата книга е изпълнена с мрачно недоволство и почти неприкрита критика към всички и всичко родно.
Историята е замислена и реализирана като контра на братя Стругатски, като героя попада от реалния ни свят (несъвършен и непрекъснато затъващ) в "идеален" свят (като мечтания от братята в по-ранните им романи), само че този свят си е съвсем тоталитарен по своята същност и "даром щастие всекиму" е напълно игнорирана идея, заместена от всепроникваща насилствено "любов към ближния" (прокарана с биологична война, подплатетна с транквиланти и мозъчна промивка от несъзнателна детска възраст, подсигурявана от "санаториуми" за "лошо възпитаните"). Друг е въпросът, че дори и братята са осъзнали "дупките" в идеите си, така че Лукяненко се опитва да блъска по широко отворена врата. Все пак ми стана много любопитно - до тук схемата се спазва дословно, "нашият" мина екшън-етапа от "Обитаемият остров" и се посблъска с въпросите без отговор (или с прекалено много отговори) от "Бръмбар в мравуняка", очаквам интерпретацията на "Вълните усмиряват вятъра" - при Лукяненко развръзките рядко са очаквани и никога - кретенско-щастливи.
Терминът "регресор" ми хареса - сваляне технологичното ниво на чужда раса до ново средновековие с цел по-лесно "сприятеляване". В нашия свят тази функция се размива между Световната бака, Международния валутен фонд и цяла глутница неправителствени фондации и консултантски фирми.
Книгата е страхотно написана, а аз съм длъжен да прибягна към клишето "очаквам с непърпение продължението". Цялата история с човечеството, геометрите и Сянката чака обяснение.
Много се смях на шегичката с натъпканите с "мирна техника с нестандартно приложение" кораби на "геометрите" - Лукяненко явно харесва вица за мирния съветски трактор с вертикално излитане и ракетна установка за залпов огън от колхоза на китайската граница.

Харесах:
Барманите винаги обичат руснаците. Правим им оборот... дори когато сме сами.
***
Не вярвам в гениалността на побърканите учени.
***
Благоприличният банкет се превърна в чисто руски запой.
***
Спомените винаги изгарят трудно.
***
Дълго ли се приготвя човек, когато си отива за винаги?
***
Две - това са крайностите. Четири и повече - прекалено много варианти за нашето съзнание. Три е точно колкото трябва.
***
Няма правила без изключения?
Няма изключения без причина?
***
Светът е толкова интересно място. Можеш да покоряваш със собствени сили. А можеш да станеш и част от някоя чужда сила. Интересно е да бъдеш вечен наблюдател в безкрайно пътешествие.
***
Невъзможно е шмекерът да се победи в честна игра. Невъзможно е да се проникне тайно в цивилизация от шпиони.