Изабел

Автор: Гай Гавриел Кай
Издател: Лира Принт
Година: 2008

Най-хубавата книга на Кай, която съм чел до сега. Този автор е уникален - историите му не са новаторски, нито има някакво особено действие в тях, но за сметка на това направо окупират вниманието ми.
Историята на многократно прераждащия се любовен триъгълник не е толкова впечатляваща (Кай се е изхитрил да направи само намеци към най-драматичните епизоди от историята на френската област Прованс, но почти без да определя точните роли на участниците в продължение на 2 600 години). Впечатляващи са образите на героите, особено тези на преродените Изабел (фаталната жена в най-буквалния смисъл на това понятие), Кадел (харизматичният боен вожд) и Фелан (прагматичният интровертен чужденец), които са изградени от гледната точка на страничния наблюдател Нед Маринър (хм, дали Кай осъзнато е използвал парадокса на шрьодингеровата котка). Развръзката също бе очаквана, което не я прави по-малко въздействаща (особено начина, по който Кадел и Фелан слизаха от сцената - последният инстинктивен порив топлина срещу студена реплика и обмислено действие за следтова).
Дискографиите на Nightwish и Within Temptation на random прекрасно ми допълниха усещането от книгата.
В тази история участват двама герои от трилогията "Гобленът на Фионавар", макар че книгата спокойно се чете и отделно. Приятна изненада беше саркастичничт хумор на канадците от наше време. Бях останал с впечатление, че Кай умее да придава на героите си само сурово-меланхоличен характер.

Харесах:
хобитка със светломер
***
Хората вършат чудесни неща поради много сложни причини.
***
Гневът, с който живееше, страхът, тъп като болка, твърд, като мазол в сърцето.
***
онова, което се връща, не е същото като отнетото
***
Човек задава много въпроси в живота си, но не получава същия брой отговори.

Камуфлаж

Автор: Джо Холдеман
Издател: Бард
Година: 2008

Интересна книга. Според мен Холдеман е обмислил основно историята на измечнивия (извънземно същество, безсмъртно и променящо свободно формата, масата и материята си, живеещо на Земята около 1 000 000 години), а в последствие е добавил хамелеона (още един безсмъртeн преобразяващ се, по-бърз, но с възможност да бъде само мъж). Разликата в двете нишки е огромна - хамелеона е поредния социопат, забавляващ се както си иска, а изменчивия е бързоочовечаващ се индивид с неподправен интерес към всичко.
Установих, че книгата ме поттиква към адски много размисли без да дава отговори, а това е признак на високо качество.

Харесах:
ароматна самоанска проститутка
***
...чукал си извънземна. Това може да е незаконно на Самоа.
***
отново заедно за първи път
***
В момента само законите и обичаите ни спират да се заемем със собствената си еволюция.

Битката за Ориса

Автор: Алън Кол & Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2008

След 13 години чакане най-накрая дочаках втората книга за приключенията на семейство Антеро. Никак не е зле книгата, а през '95-та определено щеше да ме изкефи.
Този път приключението е на Рейли Антеро - командир на Маранонската гвардия (съставена изцяло от жени с изявен хомосексуален уклон). След войната с Ликантия (беше неизбежна, както се разбра в "Далечно царство") нейната част е изпратена да преследва последния оцелял властелин, с тайната надежда да не се завърнат. От там насетне стилът на Кол&Бънч е познат: лошите стават все по-силни, тъпите все по малоумни, а добрите все по-малко. Краят е предвидим - Антеро печели в последния момент по неведом начин.
Израдвах се на книгата отчаси заради детските спомени, отчасти от облекчение, че за разлика от западащото качество на книгите за Стен тук все още има добро ниво. Малко в повече ми идваше феминизма на двамата автори - аз също вярвам, че човек трябва да се оценява според способностите му, а не според даденостите (включително половата принадлеждност и сексуалните предпочитания), но пък афиширането на този възглед през 5 страници ми доскучава.

Харесах:
не съм виждала, нито чувала красиво лице да е спряло върха на насочено копие
***
не ставаш за командир, ако не си готов да отидеш там, където пращаш подчинените си
***
На героите мястото им е в гроба. Само там са в безопасност от себе си и своите почитатели.
***
да проследиш мечката до бърлогата й не е същото като да проснеш кожата й пред камината
***
Мен ме интересува само едно - да стана богат и да умра стар.
***
понякога се налага да излъжеш, за да постъпиш почтено
***
Войната е работа като всяка друга и трябва да се върши възможно най-бързо и ефикасно.
***
ако всичко върви според според първоначалния ти план, значи те чака засада
***
Никой никога не подлага на съмнение думите на войник, който обяснява глупостите си с алкохол.

Книгата на демоните

Автор: Доналд Тайсън
Издател: Еднорог
Година: 1998

Книгата има претенцията да е описание на предполагаемо окултно приключение на Джон Дий - приближен на кралица Елизабет учен и магьосник. За съжаление - поредната неубедително развита история за черни магове, таен ореден на Хермес, еврейски кабалисти и йезуити.
Доста съм разочарован.

Харесах:
Английските моряци често губят крайниците си. Това не ги прави по-лоши хора.

Тъмната страна: Затъмнение

Автор: Веселин Бурков
Издател: Буквите
Година: 2007

Страшно харесах книгата. Амбициозен проект, в който се преплитат историческа мистификация, шпионски трилър (с доста екшън), финансови машинации, наивен патриотизъм, мистика и паранормални феномени. Както се казва: Ухааа!
Книгата има нужда от намесата на професионален редактор и спокойно може да се кандидатира за издаване по света и място в списъците с бестселърите. Надявам се другите части да са също толкова интересни и още повече се надявам да бъдат издадени.
Все пак не мога да се сдържа да не отправя някоя и друга критика:
Още в началото има обширен пасаж на английски. Тъй като сме франкофонска държава с новини по националната телевизия на турски, можеше да се сложи един превод на руски под черта.
Недомислици в името на динамичното звучене, например един от героите скача от леглото, облича се и стига до сграда на 30 километра оттам за по-малко от 5 минути - дори да приема, че посоченото време се отнася само за шофирането, пак излиза, че Поршето се движи с около 360 км/час средна скорост, а това предполага че вдига поне 400.
Прекалено много запасняци от специални части на армии от бившия соц-лагер, при това все където трябва и във великолепна форма. Все пак се загатва за намеси свише, така че би могло да мине.
Лондонската полиция не е подчинена на кмета и английските полицаи надали си насрочват среща за разпит на заподозрени по квартални кафенета.
Бих могъл да мрънкам още доста, но както казах - редактор си требе и това е. Отделно в средата на книгата диалозите изтъпяват, а действието влиза в шаблоните на шпионските романи, пък и Стивън Кинг отдавна написа в "Кери" историята за девственото момиче с психически проблеми и паранормални способности.

Почти се просълзих на сцената, в която ченгето си хвърли рапорта за напускане в лицето на министъра на вътрешните работи като отказ да работи под командата на агенти на ЦРУ в България. Честно - искам да вервам, че в службите за сигурност наистина се намират такива хора.
Замислям се какъв резултат би дала една доработка на книгата от Андрея Илиев?

Харесах:
той и друг път бе ставал свидетел на влиянието, което многото лесни пари оказваха върху инак разумни и добри хора

Далече, много далече от Рая

Автор: Г. Ф. Стоилов
Издател: Буквите
Година: 2008

След препоръка на Иван Богданов взех този сборник и освен това се захванах да го прочета. (Извинявай още веднъж, Иване, но предпочитам да си купувам дори и книгите, които мога да получа като подарък. Знам, че си е чисто символично, но все пак се опитвам да подпомагам до колкото мога издателите.)
Направи впечатление, че това е поредната родна книга с незабележима корица, която при вглеждане се оказва всъщност много добра. За съжаление това не оправдава неизчистените правописни грешки и работни съкращения.

• "Далече, много далече от рая" - поредният разказ за унищожението на земята от космически катаклизъм и възраждане на някакъв живот благодарение на предсмъртния напън на човешкия гений. Нямам идея как астрономите могат да наблюдават въдействието на комсическа вълна, движеща се по-бързо от светлината. Отделно описаният катаклизъм предполага цял гeологически период за преминаване към ново състояние, а 1200 години ми се виждат крайно недостатъчно.
• "Нещо, което не е твое" - пак познатото масово измиране следствие на причинен от човека катаклизъм и свят на шепа хора, живеещи основно във виртуална реалност (по нещо ми напомня едовременно за "Градът" на Клифърд Саймък и "Краят на дъгата" на Върнър Виндж). Потискащата атмосфера пасна добре на настроението ми в момента. За моя изненада краят беше като изваден от "Червей под есенен вятър" на Любомир Николов.
• "Еволюция" - поредния изкуствен интелект, самопробудил се и решил да се скатае от господарите/хората. Биваше, до момента с пси-енергията, извличана от пленен човек като основа за душа.
• "Сянката на страха" - добър разказ с умерен военен екшън, а цялостната картина предизвика в мен усещане като от картините на Гигер. Историята за същества, хранещи и размножаващи се от нашия страх вече е доволно изтъркана.
• "Когато тъгуват звездите" - поредната уестърн-трагедия, пренесена в космически декори. Все пак разкаът за командоса, намерил превърнатите в андроидна секс-кукла останки на жена си, е може би най-добрия, само мелодраматичното взривяване на кораба накрая ми беше в повече.

Като цяло - не лош сборник със стегнати разкази, но без да е нещо особено като стил и изцяло лишен от оригинални идеи. От друга страна - ако няма средна маса няма как да изпъкват добрите и да се отличават слабите автори.

Харесах:
музика, която стотици години се слуша, но винаги има какво да се чуе

Клубът Данте

Автор: Матю Пърл
Издател: ЕРА
Година: 2003

Криминална загадка, в която побъркан убиец е издирван от група известни американски поети от Бостън. Действието се завива в средата на XIX-ти век, няколко по-малко от година след края на Гражданската война в САЩ. Действието се върти около първият американски превод на "Божествена комедия" на Данте. Ръководителят на университета в Харвард води подмолни действия с цел осуети издаването му в САЩ, считайки го за извор на непоходящи концепции и чуждестранно влияние. Превъртял ветеран от войната започва да избива замесените. Разбира се, в събитията взима дейно участие първият мулат - полицай в Бостън (и пак разбира се - герой от негърския полк на Масачусетс).
Книгата изобилства от прекалено очаквани заклеймявания на консервативната протестантска религия и расизма, което заедно с тромавия стил на писане са основните недостъци на книгата. Освен това не разбрах какво толкова е важното на този превод на Данте, като вече е имало няколко други (напълно достъпни в САЩ), само че направени и издадени във Великобритания. Дори и днес се счита, че и от двете страни на Атлантика се говори един и същ език.

Харесах:
разбираше живота от толкова много перспективи, че можеше с лекота да лавира в дадена ситуация
***
Само недостъчно интелигентните можеха да бъдат наистина храбри.
***
Домашната котка не е отговорът, когато човек иска бенгалски тигър!
***
Ангелите пишат, но дяволите печатат.
***
Никога не харесваме миризмата на собствените си пороцив други хора.

2012 Война за душите

Автор: Уитли Стрийбър
Издател: Бард
Година: 2008

Началото на романа ме накара да предположа, че Стрийбър е прекарал целия си живот в Айова, Небраска, Уайоминг или някое друго средище на хамериканската култура и изкуство, където географските карти стигат до далечните обитаеми земи на Източното и Западното крайбрежие а отвъд тях стои изчерпателния надпис "Там има комунисти". Всъщност се оказа, че действието се развива в паралелен на нашия свят. Появи се сюжетната линия с писател в нашия свят, обсебен от историята развиваща се в паралелните светове и изливащата се без той да може да контролира ситуацията. Аналогията с "Тъмната половина" и "Тъмната Кула" на Стивън Кинг ме обнадежди сериозно.
А после историята се превърна в някаква мешавица от библейския Апокалипсис и серията "Черити" на Вофганг Холбайн, само по-скучна, плитка и объркана. Изобилства от нелогични скокове в повествованието и лочигески дупки в историята. Като капак е "украсявана" с индиректни нападки към явно неприятни на автора личности, силно неизвестни у нас. Книгата дори не може да бъде окачествена като тъпа, тя е уникално безсмислена.
Определено не разбирам как Бард изобщо се занимават с издаването Стрийбър. В сравнение с него родния Христо Пощаков е титан на фантастиката.

Тунели

Автор: Родерик Гордън, Брайън Уилис
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Странна книга като цяло. Очаквах нещо подобно на "Нищо никъде никой" на Нийл Геймън или "Свят по покривите" на Кристофър Фаулър, а се оказа по-скоро като поредицата за Артемис Фоул на Оуен Колфър. Първите 2/3 си е детска книга, а в последната 1/3 историята рязко загрубява с всяка следваща страница. В един момент имах чувството, че единият автор е писал детско-юношески роман, а другия е искал да го направи трилър.
Идеята за култура, преплетена с нашата и все пак отделна не е нова (аз отдавна съм се убедил, че дори не трябва да е скрита - субкултурите в големите градове съжителстват една до друга, а реално са почти непресичащи се и доста непознати една на друга). Подземните светове са привлекателна идея поне от времето на "Изгубения свят" на Артър Конан Дойл. Все пак авторите са успели да развият една интересна вариация - през викторианската епоха група хора изграждат подземна колония в покрайнините на Лондон и слизат да живеят в нея, запазвайки конспиративна връзка с повърхността и ревниво бранейки тайната на съществуването си. До тук - добре, обаче се вкарват и необяснени в този том елементи: колонистите масово са албиноси; сред тях властта е в ръцете на стиксовете - елитарна, безмилостна и много по-древна група подземници с няесен произход; под земята е имало и доста по-древни поселища, ифнормацията за които е загубена (или заличена); в дълбините имя дявол знае какво, но колонистите се страхуват да ходят там.
Че ще има или би трябвало да има продължение е ясно, само не съм решил за себе си дали бих го чел. От друга страна, рядко зарязвам започната поредица.

Дирдирите. Пнумите

Автор: Джак Ванс
Издател: Бард
Година: 2008

Приятно написана поредица. Всеки следващ роман е по-добър от предния. Въпреки това е далеч от най-доброто във фантастиката или приключенските романи. Главният герой е прекалено непобедим и адаптивен, а чуждоземните раси са му прекалено удобни противници като физика, психика, обичаи.
Джак Ванс от самото начало прави няколко самоволни допускания без никаква обосновка, което пък мен лично ме дразни. Основното - хората са докарани на планетата Тчай и са се приспособили към нея без сериозни проблеми (планетата има не 1, а 2 луни, никакви данни за гравитацията, състава на амтосферата или почвата) и дори нямат проблеми с изхранването - комай всичко на тази планета е годно за ядене от хора. От друга страна хората са годни за ядене от една чуждоземна раса - дирдирите, която пък е от съвсем друго кьоше на галактиката. Второто, което ме подразни, е повторенета няколко пъти история за войната между старите и сините часки, които докарали на планетата зелените като ударна сила. Добре де, коя страна ги е докарала, като зелените нападат абсолютно всички различни от тях (като добавка коренно се различават като начин на живот и поведение от другите 2 вида часки)?
Въпреки тези "грапавини" романите са четивни. Краят на поредицата беше странно претупан, сякаш автора е изпускал срока за предаване или пък му е писнало от тази история.
Интересна беше идеята за расата на пнумите, която предпочита да наблюдава останалите и да колекционира историята им в течение на милиони години.

Харесах:
не бих казал, че мечтите ми са разбити само защото нямам мечти