Поглед в бъдещето

Автор: Робърт Сойер
Издател: Весела Люцканова
Година: 2010

Много харесах книгата. Отлична комбинация от физика, криминална интрига, футуризъм и житейска проза.
Основната интрига е базирана върху експеримент с Големмия адронен колайдер в ЦЕРН, дал неочакван страничен ефект - запраща съзнанията на хората 21 години напред в бъдещето за по-малко от 2 минути. Оттам натък се започва - физични хипотези и експерименти, лични драми и лавина от последствия. Сойер е твърд привърженик на свободната воля и недетерминираото развитие, макар че и за това си има солидно обясненние в книгата.
Направи впечатление, че през 1999 Сойер си е представял книжарниците 10 години напред в бъдещето като места, в които 50% от площа е за наличности от бестселъри, а в другата половина има по 1 бройка от книга - за проба, а ако клиента си я поръча, отива да изпие кафе докато му я разпечатат и подвържат. Звучи хубаво, но в наше време по-скоро електронните четци ще изместят печатните и аудио книги.
Много добра книга ще се пробвам и със сериала по нея.

Харесах:
Значи казвате, че време-пространството е като група филмови кадри, наредени един върху друг и "сега" е светещия в момента кадър?
***
-...какъв е смисълът  на случващото се, ако всичко вече е предопределено?
-Какъв е смисълът да четеш роман, чийто край вече е написан?
***
Господи, чувствам се пренебрегнат. Сякаш всички други на Земята са видели кораб на извънземните, докато аз съм бил в тоалетната.

Генезис

Автор: Бърнард Бекет
Издател: Сиела
Година: 2009

Анотацията беше интригуваща и при появилата се възможност се сдобих с книгата. Чете се много бързо - 130 страници пряка реч.
Само че не е роман, а пиеса. Може би - радиопиеса, не разбирам достатъчно за да определя.
Принципно би трябвало да е фантастичен роман с пост-постапокалиптично действие. Всъщност е доста комплицирано есе на тема разум, съзнание, идея, его. Малко трудно смилаемо е и за съжаление - не открих нищо ново, или пък новото ми е убягнало.

Харесах:
въображенитео е незаконна рожба на времето и невежеството
***
Неподготвени да отдадат злощастията на случайността, неспособни да приемат незначителността си на фона на една по-мащабна структура, хоратат започват да търсят чудовища сред себеподобните. Медиите насаждат страх и мнителност.
***
Единственото свързващо звено между отделните личности са идеите.
***
Жизнеспособността е критерий репродуктивно благополучие.

Криожега

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2010

Малкият маниак ми е липсвал. Установих го още на 2-рата страница, докато Майлс Воркосиган се луташе в тунелите, изпаднал в халюцинации от алергична реакция към упойка. Повечето време покрай четенето ми изплуваха спомени от предните книги - май ще трябва за пореден път да надникна в "Игрите на Вор" и "Огледален танц".
Самата книга не е нещо особено - като за приключение на Майлс. Само го отвлякоха неуспешно, подкупите дори не ги броя в сметката. Откакто Бюджолд го задоми и направи имперски ревизор, шеметните приключения и безумните щурмове изчезнаха, заменени от сложни итриги и многослойни капани. Липсва ми Нейсмит, ако искам увъртени юридически казуси ще чета пак Гришъм.
Забелязва се, как интернет се е просмукал в съзнанието на всички - в първите книги за Майлс имаше доста абстрактни инфомрежи, а тук 1/3 от разследването мина в мрежата - ровене в сайтове, бюлетини и архиви. Моите уважения към мадам Бюджолд, за нея това явно не са думички от новините.
Най-силното беше събрано в края на книгата, в 5-те стодумки. И разбира се: "Граф Воркосиган, сър?"

Харесах:
нещастници, на които никой разумен човек не би поверил нащо по-сложно от съдомиялна, но които бяха твърдо убедени, че някой друг е виновен за всичко
***
правото на глас не ти дава непременно и правото на избор
***
Малките подаръци са, за да продадеш някому нещо. Големите подаръци са, за да скриеш нещо.
***
В началото всички бяхме уплашени до сърт, накрая бяхме отегчени до смърт.
***
Интригуваща липса, което не бива да се бърка с липса на интрига.
***
Елфска принцеса, попаднала  на лоша компания и кофти дрога.

Чочвекът плюс

Автор: Фредерик Пол
Издател: Квазар
Година: 2001

Фредерик Пол никога не ми е бил любимец, въпреки че е голямо име сред авторите на фантастика.
Тази книга е писана през 1976 и честно казано е почти наивна, когато става дума за компютърните мрежи и потенциалния машинен интелект. Опита да се опише свят с изчерпващи се запаси от храна и енергия и наближаваща ядреан войа може би са били в духа на времето, но не са дори близо до днешното положение. Фабулата беше скучна и суха (аз с това го помя автора), а най-интересното бяха последните 3 изречения. Все пак недостатъчо интересни, за да захапя веднага "Марс плюс".

Харесах:
Дали живият организъм  непременно трябва трябваше да да е нещо, което разтваря хранителните вещества в биологична среда на основата на водата, участва в окислително-редукционния цикъл на превръщане на енергията, възпроизвежда се и по този начин се издига над околната среда?

Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Автор: Дъглас Адамс
Издател: Дамян Яков
Година: 1997

Явно Дъглас Адамс се е събудил една сутрин с идеята да нахвърля нещичко на тема скандинавски богове и хадвокатски трикове. В речултат се е появила тази книга. Не че е лоша, просто от Адамс винаги очаквам МНОГО.
Можеше да е забавно, но каламбурите бяха вече изтъркани, а развръзката - претупана и банална. Не съжалявам че съм я чел, но няма да се притеснявам когато я забравя.

Харесах:
Нямаше какво да каже на никого и го казваше високо и членоразделно.
***
трябва да отдели онези вицове, които притежават истинска психологическа стойност от онези, които просто насърчават злоупотребата с наркотици
***
за миг окото му заприлича на аерозолен флакон, втренчен многозначително в оса
***
Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.

Дърк Джентли Холистична детективска агенция

Автор:  Дъглас Адамс
Издател:  Дамян Яков
Година:  1996

Напоследък се улавям, че помня много малко от книгите на Дъглас Адамс. А тази явно не съм я чел, въпреки подозренията които хранех.
Излишно е да казвам, че в тази книга нищо не каквото се очаква и не протича по начин, поне наподобяващ нормалния. Разбира се в това  е силата на автора.
Историята е семпла - вплита нещичко от ранните години на софтуерната индустрия, пътуване във времето, извънземни, призраци и нещо като пародия на частния детектив от хамериканските криминалета.
Книгата е повече от приятна, но не съм впечатлен особено. Или съм изморен, или просто остарял.

Харесах:
Учителят обикновено научава повече от ученика.
***
Аз съм бившата му секретарка и имам намерението да се задържа на това си положение.
***
Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго трябва да рискуваме.
***
онова спокойствие, което обзема хората, щом разберат, че колкото и зле да изглежда положението, няма абсолютно никаква причина да не продължи да се влошава
***
Знаете ли, ужасно много неща съм видял. Повечето съм ги забравил, слава Богу.
***
основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил

Вавилон 17

Автор:  Самюъл Дилейни
Издател:  Камея
Година:  1996

Дилейни ми е сложен - интересен автор, но пишещ прекалено отнесено като за мен. И този му роман + разказа след него са от този тип.

"Вавилон 17" е писан преди 45 години - интересно беше да се види как си е представял тогава бъдещето един автор-фантаст и как си го представят съвременните. Перфокартите и споменаването на фортран будеха в мен усмивки, но като цяло скицираната система на бъдещ свят бива, може би основно защото е само скицирана. Отново темата е вечната война, макар че фокусът бе отместен към невро-лингвистичното програмиране (явно по това време тази идея не е била нарична така). Фабулата и действието са доста семпли, но пък напоследък преоткривам достойнството на стегнато разказаната история.
Разказът "Времето е една спирала от полускъпоценни камъни" не го разбрах - според смътните ми спомени има връзка със "Свръхнова", но самото криминално-футуристично повествование не ме впечатли особено, а развръзката съвсем не я разбрах. Може отново става дума за пустотата, когато сбъднеш мечтите си и не ти остане нищо за след това.

Харесах:
Научи ме да разграничавам това, което искам да кажа, от онова, което искам само да се подразбера, и кога е уместно да правя едното или другото.
***
Ако имате на разположение правилните думи, това ще ви спести време и ще направите нещата по-лесни.
***
За миг видях лицето и под воала. Веждите и бяха черни, а в очите имаше лед.

Няма смисъл

Автор:  Иво Сироамхов
Издател:  Сиела
Година:  2009

Отдавна надничам в сайта на Иво Сиромахов. Допадат ми неговите писания - кратки, цветисти и непорщаващи на кичозната олигофрения, опитваща се да залее т.нар. "публично пространство" и каквото може извън него.
За пръв път обаче се захванах с цял негов сборник. Четох го на почивки - след 10-ина прочетени фейлетона правех почивка от няколко дни, защото получавам пресищане и започвам да губя от сарказма.
Най-много харесах "Монолози пред микровълновата печка" - всъщност дори не е толкова смешна, колкото страшна, защото написното е много вярно поне за мен.
Харесах твърде много лафове, така че мога единствено да препоръчам прочита на книгата от край до край. Струва си.

Творецът на магия. Войната на реда

Автор:  Л. Е. Модезит-малдши
Издател:  Бард
Година:  2003

 Първата двойка романи общо-взето ми хареса и се подлъгах веднага да зпочна втората. Сбърках. Всеки роман е 2/3 повторение на сюжет от предходния, а на 4-тото поредно вече ми писна.
В "Творецът на магия" действието се развива няколко века след събитията от "кулите на залеза". Младеж от Реклюс на име Дорин е изпратен с още 2-ма в изгнание на континента Кандар, където Белите магьосници от Ферхавен завзимат континента. Изнаниците се оказват в центъра на мелето, успяват да претрепят голяма част от войските на Белите, включително и най-могъщия Върховен магьосник в историята, но накрая се спасяват с бягство. Карйният резултат е, че на Реклюс се оформя анклав на инженери, работещи с Ред, които изработват параходи и боравят с бойни ракети (принципно парата би трябвало да е изпълнена с Хаос, а барута да е лесно въпламеним от Белите). Всичко много добре, но скромния ми личен опит в коването и шлосерството сочат, че сам човек с ръчни инструменти и без познания по математика няма голям шанс за година да построи парен двигател, съединител, редуктори и витло, които общо взето от раз и да проработят приемливо, пък дори и да е магьосник.
"Войната на Реда" е още няколко поколения по-късно. Белите са започнали поредната фаза от превземането на Кандар (необяснимо бавно се развива инвазията им с оглед на огромното превъзходство, което им осигурява магията спрямо регулярните армии срещу тях), група инженери, лечители, магове и бойци се отправя доброволно на континента, за да им противостои. Предадени в последния момент от свои и разгромени, оцелелите се оттеглят да ближат рани на родния остров без един - млад инженер-бунтар на име Жюстен. Преследван от Белите успява да се набута в пустиня, но там го чака съдбата в лицето на красива друидка от Наклос - тайнствена страна в края на континента, почти неподдържаща връзки с останалите. Там живеят Ангели (без пояснения дали са тези от Легендата - оцелели от война в космоса) и балансират едновременно Ред и Хаос. С новополучените познания Жюстен се връща в Реклюс и изработва парен бронетранспортьор, балон и боен лазер. Така снаражен тръгва с брат си - Господаря на бурите Гунар и 1 морски пехотинец в директен рейд срещу Ферхавен - столицата на Белите. В директния сблъск със Съвета на Белите победата е на правилната страна, Ферхавен е унищожен, а общото ниво на Хаос и Ред в света много рязко спада. Така света тръгва от нова начална точка - магията е рязко отслабена, а освен Белите и Черните вече има и Сив магьосник.
Модезит е поредния автор, който ме изумява - напипва нелоша идея, а после я превръща в серия посредствени романи.

Харесах:
Действителността има две страни . От едната страна имаме това, което действително съществува, от друга - онова, в което вярват хората. Двете рядко се припокриват.
***
Всяко управление, основано върху дълбоко вкоренени и широко разпространени вярвания запазва своята устойчивост, докато тези условия са налице.
***
Хората запомнят това, което искат да запомнят.
***
С война не можеш да промениш нечий начин на мислене, можеш само да го убиеш.
***
-Наборните армии не са така добри, както професионалните...
-Така е, но пък са многобройни.
***
Коването само по себе си не е трудно. Трудното е да разбереш каквоточно трябва да изковеш.
***
Знаеш ли, най-лесното е да мечтаеш за нещо, когато знаеш, че то е осъществимо. Трудното е да го направиш.
***
Нещата не се правят само със сила, а и с време.
***
Топлият хляб е за предпочитане пред студените приказки.
***
доброто понякога може да бъде по-разрушително от злото
***
Вие сте не само смел, но и безумец. Аз съм само безумец.

Вълшебството на Реклюс. Кулите на залеза

Автор:  Л.Е. Модезит-младши
Издател:  Бард
Година:  2003

Тухленият формат и зрелищната корица в комбинация със "Сказание..."том 1 доста дълго време ме удържаха в страни от тази поредица. Оказа се, че бъркам в преценката - книгата не е типичен "меч&магия", а е доста близо до поредиците за Землемория на Урсула ЛеГуин и Дарковър на Марион Зимър Брадли. Все още не ми е съвсем ясна системата хаос-ред (на моменти напомня за Дозорите на Лукяненко), на която е основан света на Реклюс, защото в 2-та романа се показваха различни времеви периоди, в който герои с различни наклонности действат в различаващи се ситуации.
Първият роман "Вълшебството на Реклюс" ми напомни и за братя Стругацки - група индивиди, оценени като непригодни към подреденото и стремящо се към съвършенство във всичко общество на остров Реклюс са стоварени като "обезопасители" на континент, в който Хаоса е владял до преди 2 века и все още е могъщ. Оттам нататък всеки тръгва по своя път, като гледната точка е фокусирана върху младия тоягоносец Лерис (оказал се син на един от най-могъщите Творци на Ред в Реклюс). Започнолото крайно неясно пътешествие се превръща в търсене на собствената същност и определянето на бъдещия магьосник като Бял (хаотичен и вероятно зъл), Черен (създател на ред и не непременно добър) или Сив (по нещо и от двете но без крайности). Според мен автора е наддценил някои аспекти на героя си - просто не се държи като 14-16 годишен, а по-скоро като 20 години по-възрастен и доста по-препатил.
Вторият роман е хронологично по-ранен, в "Кулите на залеза" се разказва историята на създаването на поселението на черните магьосници на остров Реклюс и техните първи схватки с Белите магьосници, изграждащи своята континентална империя от Ферхавен. Тук вече имам много въпроси - просто Господаря на бурите и опърничавата му половинка се държат не по-малко хатично и разрушително от белите, а и нещо в прилагането на реда не е както в предната книга. Отделно от това остава неразяснена вметката за древна война в небесата, прокудила на тази планета оцелелите от междузвездна раса.
Прави ми впечатление, че в първата стилът на разказване и диалозите по-добри, а във втората е вложено доста размисъл относно функцуинирането на един свят от гледна точка на климат, селско стопанство, занаяти, търговия, политика, корабоплаване и обществено устройство.
Като цяло поредицата изглежда обещаваща или поне различна от обичайните фентъзи-серии, ще видя как са другите 4 романа.

Харесах:
Не е трудно да си циник, когато те пращат на приключение, което ти е неизвестно. И то хора, които налагат неизказани правила по неизречени начини.
***
Има занимания, в които дръзновението не може да компенсира липсата на опит.
***
-Невъзможен си.
-Само по някога. През останалото време се стремя към съвършенство.
***
поначало е за предпочитане да избегнеш схватка отколкото да я спечелиш
***
Ние решение ли търсим, или за теб е по-важно да ме обидиш?