Багдатският крадец

Автор: Андрей Белянин
Издател: ИнфоДАР
Година: 2005

Доста отдавна не съм се хилил с глас на книга. Е, на тази определено се забавлявах. Белянин си е направил страхотна шега, вкарвайки един съвременен руснак в ролята на Багдадския крадец в света на Приказките от 1001 нощ. То е ясно, че никой не е такъв, какъвто се очаква и нищо не се случва по стария начин. Книгата "страда" от изобилие на готини лафове и страхотни каламбури.
Превода на Елена Павлова е великолепен, почти не се усещат руските каламбури, всичко е интерпретирано блестящо, запазвай смесицата натруфената реч на Изтока и съвременния градски жаргон. Особено много се смях на епизода с участието на арменския принц Мумарбек от рода Петросян - Елена е успяла да докара "преводния" му арабски с невероятно смешен ацент.
Искрено съжалявам, че пропуснах срещата с Белянин в клуб "Иван Ефремов", а още повече съжалявам, че това е единствената му книга, преведена на български.

Хресах:
Всеки аксакал на Изтока непременно е мъдрец, а всеки източен мъдрец ругае много поетично...
***
Не за красота става дума, козлоподобни сине на плешив чакал!
***
Камилата на мислите ми стигна ли до кладенеца на съзнанието ти, без без да разсипе по пътя ни зрънце смисъл от крината на красноречието ти?
***
Прати глупака за бутилка, той една и ще ти донесе!
***
Само по вестниците пишем, че сме най-миролюбивата нация, а я пробвайте да намерите поне един руснак, който не може да ви покаже хватка-две...
***
Анархията е майка на погрома!
***
Нецензурираната лъжа е сетра на редактираната истина.
***
Във всяка жена дремят и Пенелопа, и Юдит. Въпросът е коя ще събудите...
***
Ето защо в кипящия Багдад се чувстваше като риба във вода или слон в стъклария. На рибата всичко й е през оная работа, а на слона му е дебела кожата...
***
Богохулството е грях, развиващ въображението.
***
Срамежливата стриптизьорка се разсъблича по-скъпо.
***
Явно разговорът щеше да се проточи, плавно преминавайки в банален търговски пазарлък.
***
Да обичаш Бога е лесно, да обичаш религията - трудно.
***
Да, уж не е ядрена война, но все пак е гадно.
***
Не обичам насилието и безсилието.
***
Добрият писател не усложнява живота на героите си.
***
Героят създава трупове, а труповете правят от него герой...
***
...така леко забравяме християнските закони и с присъщо за руснака смирение, ако ни ударят по дясната буза, със замах забиваме юмрук в челюстта на подбудителя!

Призрачните бригади

Автор: Джон Скалзи
Издател: Бард
Година: 2008

Много харесах предната книга - Войната на старците, така че очаквах с голямао нетърпение и малко притеснение тази (нямаше да е първия автор, оплескал добра история с калпаво продължение). За моя радост - тази книга също е отлична. Слази си признава в Послеслова, че е използвал идеи от други произведения и според мен се е справил отлично, историята е логична, интересна и почти няма слаби места (е, освен поредното невъзможно бягство от плен на Добрите). Много ми допада умереността на Скалзи - двете книги до тук се разказват от различна ограничена гледна точка, неговата вселена е добре описана вив "видяната" до сега част, но има податки за още доста неразкрита информация. Балансът между екшън, техника и морал/етика/философия е добър, може би малко в повече е вярата в индивида и правата му. Подхвърлените мимоходом задявки с Дъглас Адамс, Звездни войни, Робърт Хайнлайн, Дейвид Брин и Орсън Скот Кард ми харесаха. Замислих се каква ли серия космическа опера ли би могъл да създаде тандем Скалзи-Лукяненко?

Харесах:
Нямаме нищо против, когато опонентът ни се явява с пушка на бой с ножове. Тъкмо ще ни е по-лесно да му изтръгнем сърцето. Или каквото е там, за да изпомпва кръвта.
***
по добре да молиш за прошка, отколкото да чакаш за разрешение
***
Това е проблемът с хуморът на живородените. Винаги се основава на предположението, че някой е идиот.

Хоро от гарвани

Автор: Бранимир Събев
Издател: Фабер
Година: 2008

Сборник разкази на ужаса, писани от автор-ентусиаст. Сюжетите са добре познати от филмите на ужасите.
Разказите имат няколко минуса: опит действието да се позиционира в САЩ, а доста по-добре би било да са си у нас; еднотипната схема - някакъв елементарен диалог, последван от същинската история, без да се прави връзка между двете части; различни досадни дребни неточности. Положителните страни са стегнатия разказ, добрия диалог и липсата на автоцензура.
Допадна ми разказът "Старият антиквар", "Кървавият дървосекач" и "Вечният кандидат-студент" също не са лоши. До някъде съм склонен да адмирирам идеята на автора да създаде свой "мрачен район" (Клатърбък) на САЩ по подобие на Мейн на Стивън Кинг или Стики Шайн на Елена Павлова, но това има нужда от доработка.
Книгата е с много добро оформление и хубава хартия и отличен печат. Комбинацията е рядка, когато става дума за българска фантастика/фентъзи/хорър.

Харесах:
...медиите не информират обществото, напротив - държат го неинформирано.

Реваншът на Тангра

Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Година: 2008

Четох този роман преди година и половена по-рано. Сега прочетох и "официалната" версия (признавам си, преди години при подобни обстоятелства прочетох "Царска заръка" и "Пълноземие" на Никоай Теллаов и до ден днешен не съм чел печатните издания). Романът успя да ми хареса страхотно и двата пъти. Историята, предадена от гледните точки на трима участници - Атила, потомъка му от нашето време и потомъка на прабългарските богове е великолепно приключение, което с по нещо успя да ми напомни за "Хрониките на Амбър" на Зелазни и "Донеси ми главата на принца" на Зелазни&Шекли, без при това да породи до болка познатотот ми усещане "това вече съм го чел". Като добавка - хапливия хумор на автора и добре описаните бойни сцени (абе хубаво е, че има поне един автор на фентъзи, който не просто е да е чувал къде се хваща оръжието, а знае, че думите стратегия и тактика не са синоними), така че четенето си е удоволствие. Единственото, което не разбрах със сигурност - "годните" души на верующите за храна на боговете ли служат?
Иска ми се да вярвам, че картите ще бъдат раздадени още веднъж и може би този път българите ще ги изиграем по-добре...

Харесах:
Акашовите записи са киното на боговете - тези воайори от уж по-добрия свят.
***
Макар че мога. Да кимам. Да лъжа. Да се съгласявам. Да я заблуждавам.
Мога. Но не искам.


П.П.
Държа да призная, че съм изключително поласкан от включването ми в списъка с хората, на които се изказва поименна благодарност в посвещението на книгата. Ще се рвеванширам при първа възможност в посочено от автора питие.

Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Автор: Сузана Кларк
Издател: Прозорец
Година: 2006

Отдавна се заглеждах по тази книга, възторжения отзив на Алвин определено ме беше навил, но все ми изскачаше нещо друго за четене (примерно 6-те тома на "Малазанска книга на мътрвите"). Обаче една прищявка преди месец реши въпроса, а книгата веднага ме увлече (само заради втория том на Сапковски прекъснах четенето).
Книгата е, ъъ, - странна? В първите 2/3 не става кой знае какво, а описанията, атмосферата и част от действието непрекъснато ме навеждаха на мисли за филмите за Шарп и Хорнблоуър (даже когато четях за действията на Стрейндж като полеви магьосник на Уелингтън очаквах всеки момент да го прикрепят към полка Южен Есекс). Изненадващото е, че не успя да ме отегчи или разочарова, а аз трудно понасям разтегнати истории. За сметка това последната 1/3 е смахната, откачена, зловеща - поне колкото книгите на Майкъл Муркок и Нийл Геймън (има нещо изчанчено в англичаните, отдавна го подозирам). Краят ме подтикна да си засвирукам "Сбогом, дано си щастлива...", при това в оригиналния вариант.
Бележките под черта според мен изгражат убедителността на историята - всички исторически сведения (с подходяща доза съмнение в достоверността и неприкрити празноти) за Джон Ъскглас - Краля Гарван и за останалите английски магьосници, за книгите по магия, за феите и църквата.
За пореден път оставам с впечатлението, че съм изпуснал важното в книга, която ми е харесала.

Харесах:
Те бяха магьосници джентълмени, което означава, че не бяха навредили някому с магия, нито бяха сторили някому добро.
***
Красив цвят... И никак не е лесно да се постигне. Пигментът трябва да се смеси със сълзи на стари моми от добро потекло, живели дълго и в безупречна добродетел и умрели, без да са видели и миг истинско щастие!
***
Един човек може да прави каквото си иска. Шестима ще се погаждат. Но двама винаги ще се борят за надмощие.
***
Къщата беше старомодна - тя бе, както Стрейндж се изразяваше, точно онзи вид къща, в който дамите от романите обичат да се чувстват потиснати.
***
Всяко правителство - било то на виги, тори, императори или магьосници - реагира зле, когато хората не плащат данъците си.
***
...цялото му внимание беше погълнато от спор със съседа относно това дали английският магьосник е полудял, защото е магьосник, или защото е англичанин.
***
Аз съм Книгата. Задачата на Книгата е да съхранява думите. Това правя и аз. Задача на читателя е да знае какво означават те.

Меч на съдбата

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Много, много добър автор. И започвам да схващам защо пие толкова.
Историите за вещера Гералт от Ривия определено са далече от стандартното фентъзи с истории за Добри срещу Лоши. Все повече ми заприличват на смес от размишления и спомени на един умен, но самотен човек. А интерпретациите му на приказките (Красавицата и звяра, Снежанка и седемте дуджета, Малката русалка и т.н.) са повече от впечатляващи с черния хумор и неочакваната гледна точка.

Харесах:
Ще го бия жестоко, продължително и вдъхновено, а през това време той ще потроши всичко тук.
***
Никога не изпада втора възможност да направиш първо впечатление.

Епицентър

Автор: Бони Рамтън
Издател: Атика
Година: 2000

Слабо и наивно. Дамата се е опитала, но освен желание да напишеш военен трилър си трябват поне малко познания и логика. А, да - също и карта, по възможност и глобус. Няколко справки в Интернет също няма да навредят.
Самата идея да се повери разследване в свръхсекретен военен обект (с потенциална шпионска афера) на цивилен полицай (с оправданието, че най-близкия следовател от военната Следствен служба може да дойде чак след няколко дни) е меко казано тъпа. Оттам нататък мога да продължа да изброявам една след друга нелепостите - военните оставят цивилната полицайка да се разхожда въоръжена из въпросната база; охотно й обясняват тайната (това е командния пункт на официално несъществуващата към момента на писане противоракетна отбрана на САЩ); постсъветски шпионин от ГРУ го раздава дилър на информация за въпросното ПРО, а в края на романа руските военни от командването на Ракетните войски се чудят как е паднала ракетата им; ислямски терористи превземат база с междуконтинентални ядрени ракети в Узбекистан (дамата да поогледа картата на екс-СССР, за да забележи къде е Узбекистан и да прецени по кой континент си струва да стрелят ракетите оттам), а въпросната база има персонал от 4 (четири) руски военни; да си намери нормален справочник, за да открие в него съветски десантен хеликоптер с официално име "Хайнд" (защото и руснаците го наричаха така); мога да продължа още доста.
Патетичната хамериканса простота би била досадна, ако не беше естествена (абе авторката определено си вярва) - полицайката, бивш военен пилот, много мрази шпионите, защото всеки път като влизала в бой, се изправяла срещу открадната американска технология. Добре че са хамериканците, та да има кой да измисля технологии, иначе колелото, огъня и топлата вода щяха да са ни недостъпни. Отделен е въпроса, че въпросната героиня никъде в романа не споменава да е участвала във войната в Залива или която и да е друга военна операция, та не схванах с кого е влизала в бой като военен пилот.
Хареса ми една сцена от романа: анализаторка от ЦРУ я обвиняват, че не е достатъчно отдадена на работата си (каквото и да значи това), защото ходи на обяд, не остава след края на работното време, не идва извънредно на работа. Адски ми допадна нейния отговор: аз съм интелигентен и способен човек, мога и върша работата си отлично в 8-те часа работно време, не ми се налага да работя допълнително и не разбирам хората, които претендират да са умни и способни, а не могат да си свършат работата в нормалното работно време и висят допълнително в службата. Мдаа...
Опитът не е лош, даже края на книгата беше почти интересен, обаче амбицията не съответства на написаното.

Харесах:
Ако искаш да знаеш, снобски е хотел с четири звезди. С пет е като у дома, само че по-хубаво.

Соло

Автор: Бил Муди
Издател: Атика
Година: 2001

Приятен криминален роман без особени претенции. Сюжетът: музикант е нает за посредник в случай на изнудване на бившия му работодател, играта загрубява, а в края се оказва усложнена схема за измама. Не лоша книга, но не е нещо особено или запомнящо се. Трябва да отбележа, че автора не се е увлякъл в списването на излишни страници с любовни трепети или пространни размишления за нерадостната съдба на осакателия музикант. Все пак и това е нещо положително.

ДПП (NN)

Автор: Виктор Пелевин
Издател: Калиопа
Година: 2005

Чудя се за две неща: с какво се друса Пелевин и с какво трябва да се надрусам аз, за да го грокна. С алкохол не става - пробвах.
Пълното заглавие на книгата е "Диалектика на преходния период (от никъде за никъде)".

• "Числа" - Историята започва от някъде, набързо се минава през смутния постсъветски преход от времената на Eлцин с неизменните чеченски бандити (идята за стрeлкова школа на въртящите се дервиши ме разби), плавно се преля към ерата на на Путин и отново взелата ръководна роля ФСБ, като на през цялото време героя се лута в собствения си омотан и същевременно елементарен живот. Всичко в него е подчинено на леко смахната нумерологична игричка с числото 34 като поличба и прокоба. Живот на обикновен "нов руснак" до 43-тия рожден ден, когато всичко рязко се обърква и срива - към край или ново начало.
• "Македонска критика на френската мисъл" - поредната безумна история, смесваща псевдофилософия, сатира и дявол знае какво. Обяснява някои вторични факти в "Числа"
• "Един вог"- разказ/есе/мисъл в едно изречение за суетата на самонабедените VIP (по родните разбирания) и стремящите се към това, като са използвани 2-ма герои и мимоходом спомената ситуация от "Числа"
• "Акико" - много готина комбинация от псевдояпонски киберсекс и вица за Путин в Интернет
• "Фокус група" - Пелевин разсъждава за отвъдния живот, а края ми напомни за Матрицата. И пак има препратка към персонаж от "Числа"
• "Гост на празника Бон" - май че е разсъждение за безсмислието на един безсмислен живот
• "Записки за търсенето на вятър" - писмо-размисъл на тема, която напълно ми убягна

Типично за Пелевин лафовете се стоварват един след друг, но си признавам, че идеята за будистко порно успя да ме същиса. В превода на англоезичните лафове обаче има груби грешки (или пък са засукани идиоми, далеч извън обхвата на бедния ми инглиш).
Този автор трябва да се чете на малки дози, макар че дори и тогава облъчването е сериозно.

Харесах:
информационните проститутки от телевизора
***
Колко гадно нещо е това красотата, ако се позамислиш.
***
краставицата може понякога да се използва вместо хуй, но хуят никога не може да се използва вместо краставица
***
Истински духовен макдоналдс. You know, I hate spiritual fast food!
***
самоубиецът-оптимист прекрачва от перваза в по-добрия свят
***
...трябва да се отнася към привидните пропуски така, както към написаното с четчица, на която й свършва туша - нали никой не би приел това като недостатък на калиграфията, въпреки че без съмнение би било мърлячество, ако боядисваш ограда.
***
До святото - един километър боси по водата.
***
...ние сме си в Европа, само дето мечките ни са бели.
***
Пак добре ако го застреляха веднага, без бързовар в гъза...
***
Времето е такова, жестоко, душата ти пуши като спирачна накладка.
***
...не става ясно къде са отишли милионите вярвали в комунизма души след закриването на съветския проект.
***
Вие сте вие, докато помните, че сте вие.
***
...хората от край време са криели в книгите най-хубавото, което са успявали да добият в изтощените каменоломни на душите си.
***
Бог наричаме онова, което все още не сме в състояние да убием, но когато успяваме, въпросът вече не е актуален.

Сарантийска мозайка: Бог на императори

Автор: Гай Гаврие Кай
Издател: Бард
Година: 2008

Кай е уникален - не разказва нещо ново, не вкарва "спецефекти", не задълбава в душевност или срасти, а все пак книгите му грабват вниманието и го държат .
Единственото, което ми поразвали четенето на книгата беше, че все пак основата е Византия, a не я долюбвам много (израснал съм с книгите на Вера Мутафчиева и Фани Попова-Мутафова).
Самата фабула не ме впечатли, но пък Кай много майсторски подрежда и нагнетява събитията - всичко е просто, логично и направо се усеща - напълно неизбежно. Почвам да му ставам сериозен почитател.
Басанидският лекар Рустем беше много добре развит като образ - с всички поличби, които следеше и понагласяше, с комбинацията от примирение пред съдбата и непримирим характер.
Сега, не мога да не си призная, че макар да не съм фен на надбягванията (без значение дали са хора, колесници или болиди) се изкефих на сцените с Хиподрума и враждуващите фракции. Длъжен съм да отбележа, че Сините опрделено са доминиращите във всичко. ;-)

Харесах:
Военщината успяваше понякога да прави нещата както трябва, едва ли не напук на самата себе си.
***
Децата са нещо, което те пази - както ги пазиш ти - от света.