Краят на дъгата

Автор: Върнър Виндж
Издател: Брад
Година: 2007

Много добра книга! Още Прологът е зашеметяващ - не се сещам за други 6 страници в НФ-книга, които да имат сходно съдържание от разнообрази идеи за бъдещето - технологични и политически.
Основната фабула на книгата е от типа на сложните шпионски романи - разузнаването на Индо-европейския съюз случайно се натъква на данни за разработката и тестването на изключително опасна технология за поведенчески контрол над Homo sapiens. Официално посегателствата над свободната воля се преследват безмилостно от 3-те Велики сили, но света е твърде объркан - един могъщ играч от индийското разузнаване тайно разработва въпросната техниология в лаборатории на територията на Америка. Официално той контролира операцията за проникване във въпросните лаборатории, а неофициално играе двойна игра, опитвайки се да евакуира проекта си и да пробута на колегите си фалшиви данни за него. За целта наема мистериозна личност, известна като Заека - виртуозен мрежов организатор и манипулатор с неизяснена личност (абе май все пак си беше ИИ), който да организира проникването в лабораториите и прикритието на операцията. Как завърши историята - за мен има повече от едно обяснение.
Второто направление е семейство Гу - дядото Робърт е (бил) най-гениалния поет на своето време, преди да го удари болестта на Алцхаймер, а по-късно да се възстанови благодарение на съвременните медицински постижения; бабата Лена е психиатър, много дълго време е търпяла психическия тормоз на съпруга си, но накрая го е разкарала, а когато разбира, че той се оправя от заболяването, се оттегля в старчески дом и наблюдава оттам събитията; синът Боб - полковник от морската пехота, един от оперетивните командири на САЩ за специални операции (в този свят ядрените удари са възприето като крайно, но приемливо решение - има намеци за унищожени големи градове и изкуствено създадени епидемии от терористи и смахнати секти); снахата Алис - легендарна личност, анализатор, командир и каквото още се наложи; внучката Мири - хлапе с упорит характер и заложби, впечатляващи дори родителите си. Цялото семейство и останалите второстепенни герои са въвлечени в шпионската игра, а успоредно с това текат междуличностните им конфликти.
Интересна беше идеята за: Защитниците на личното - организирано вкарване на невярна информация в мрежата, за да бъде предпазен личния живот на отделния човек от факирите в употребата на Гугъл; вярващите кръгове - интернационални общности, споделящи обща мания и създаващи виртуален дизайн, превръщаш обкръжаващата действителност във визия, съответстваща на желанията им (имаше "напластявания" на хиляди визии върху всяко кътче от пейзажа, а битката беше да се привлекат и задържат потребители на този "канал"); мрежовите съдружия - създаване на работни екипи и подекипи от хора в света, за да разнищват определена задача; носенето - технология, в която дрехите са наблъскани с компютърна и комуникационна технкиа, поддържащи връзка с мрежата (коят не е просто глобална, а повсевместна - покрива всяко кътче от околността), осигуряват идентификация, визия и комуникация на потребителите си - толкова успешно, че ако не носиш автоматично ставаш аутсйдер.
Тази книги много си кореспондира с киберпънка на Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън, както и с футуристичните трилъри на Стив Пери, но си има собствен облик и доста добре изграден свят. За съжаление действието беше съсредоточено само в един район на САЩ от близкото бъдеще - Сан Диего, при това в много къс интервал - дни, така че имам доста въпроси, останали без отговор. Във всеки случай - книгата си струва, а Върнър Виндж определено се изкачи високо в личната ми класация на автори, въпреки че това е едва третата му книга, която съм чел.