събота, май 12, 2007

Прах

Автор: Чарлз Пелегрино
Издател: Атика
Година: 2000

Много, много смущаваща книга. Послесловът с обяснителните бележки - още повече.
Фабулата е измамно проста - малко незабелязано от човечеството измират насекомите. На пръв поглед - нищо потресаващо, проблема е, че след това се срива екосистемата на сушата и част от морската. Резултат - 99,8% от човечеството е изправено пред смърт. Книгата завършва с млако насилен относително оптимистичен край. Според мен при така изложените факти ще е щур късмет, ако Homo sapiens оцелее като животински вид дори и 10 години след подобна катастрофа.
Има много пояснения за насекомите и тяхната роля в света ни (кореспондира си с "Мравките" на Вербер), има и не малко мрачни прогнози за потенциалните действия на човечеството при криза от подобен мащаб. Като се добавят и зловещо реалните сцени по улиците на умиращите мегаполиси - книгата става на моменти тежка за четене. Не на място е сюжетната линия с поболяващия се офицер в командния ракетен център, но подобно на чеховата "пушка на стената" трябваше да гръмне преди да падне завесата.
Притесняват ме описанията на "пророкът на хаоса", насъскващ тълпите с теории на конспирациите (до болка познатите "технологии от Розуел", скрити лекарства против рак, мутирали биооръжия) - толкова повсевместно се срещат тези теории, че вече са станали почти неразделна част от информацията на охлоса. Като добавка - колкото повече затъваме в информация, толкова по-голяма сила придобиват некомпетентността, незнанието, невежството и предубеждението. В последните страници на книгата се даваше пример с ловка манипулация на цифри с оглед раздухване на несъществуващ скандал и извличане на политическа изгода (3 милионни части биват трансформирани в 3000 пикоединици - а всеки е наясно, че 3000 е много сериозна цифра, каквото и да я замазват някакви си там учени). Страх ме е, че при една реална криза всички тези глупости, полуистини и откровенни лъжи ще експлодират във вид на улично насилие. Дори и на родната политическа сцена си имаме подобен "пророк", а след като той окончателно се дискредитира, ще го замени друг, редящ горе-долу същите приказки. Хареса ми една мисъл на Пелегрино: във всичките си приказки той почти никога не предлагаше решения на проблемите, но пък винаги изреждаше обширен списък с виновници и изкупителни жертви за кризата.
Страшно интересна беше частта от послеслова, обясняваща идеята за живот на "ледените планети" и особено ме впечатли прогнозата за шанс 1000:1 извънземния живот, с който се сблъскаме някой ден да произхожда точно от такъв свят.
Хареса ми:
На четири години: "Татко знае абсолютно всичко!", на седем години: "Татко знае доста, наистина знае много", после на десет години: "Баща ми не знае почти нищо.". На 12 се стига до прозрението: "Баща ми дори и това не знае", на 14: "Баща ми ли? Безнадеждни е изостанал", а на 21: "Ама този мъж е страхотно тъп, тъп като галош." После, някъде към 25: "Знае нещичко за това, но не много", 5 години по-късно: "Може би си струва да разбера какво мисли татко." На 35 години: "Не трябва да се втурвам презглава в тази работа. Нека първо чуя мнението на татко и после да реша." На 50 години: "Чудя се какво ли би казал татко за това. Беше изключително умен", и накрая, на 60: "Какво ли не бих дала татко да беше тук, за да обсъдя това с него. Този човек знаеше абсолютно всичко!"
***
-Струва ми се, че Джордж Оруел е схванал всичко погрешно. Не Големия брат наблюдава нас. Ние го наблюдаваме.

1 коментар: