четвъртък, февруари 03, 2011

Градът на илюзиите

Автор: Урсула Ле Гуин
Издател: Камея
Година: 1996

Пак си припомних какво е ценното на Ле Гуин - идеите, оформили следващите поколения автори на фантастика.
Историята е от "Хейнския цикъл" (както почти всичко на Ле Гуин и тези истории съм запомнил съвсем смътно), кратка, но увътряна история за експедиция до Земята от загубена земна колония, на която хората са се смесили с туземците и са създали хибридна раса с нови способности и култура. Земята е управлявана от добре прикрита група вероятно извънземни, владеещи телепатията на по-високо ниво от хората, които преди стотици годино са сринали Вселенския съюз и са покорили останките му. Последните 20 страници, в които нещата дойдоха по местата си бяха най-добрите и в тях доста очаквано пришълеца успя да измисли как да надхитри господарите и да се измъкне, за да предупреди и предпази може би последния свободен свят на хората.
Пак си припомних и какво не обичам в Ле Гуин - стилът и на разказване и щрихования свят, в който схематични герои бродят в клиширани ситуации.

Харесах:
Публикуване

Да си сам не значи да си самотен.
***
Законите са създадени, за да въпрепятсват инстинките и поривите, от които хората най-много се боят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар