Пожарникаря

Автор: Джо Хил
Издател: Ибис
Година: 2017

Изнендаващо посредствена книга, като за Джо Хил. Поне на фона на добрите впечатления от "Кутия с форма на сърце" и "Рога".
Поредната постапокалиптична история. Този път вирус променя телата на заразените и при усещане за опастност ги пали, защото се разпространява чрез пепелта.
На фона на разпадащото се общество, в което самоорганизирани отряди изтребват заразените, в една малка общност са се научили да контролират заразата. Просто е - когато гостоприемника се чъвства в безопасност и задоволен, то и вируса се чувства спокоен и не се опитва да се възпроизведе чрез пеплта на изгорения човек. Няколко човека са дори по-напред с материала - успяват да контролират заразата, за да палят части от себе си без да изгарят (А?! Я пак, моля?) и да изграждат огнени проекции, носещи съзнанието им. Само че малкта обност от любезни, мили и добри либерали се плъзга към обичайната схема от насилие и авторитаризъм.
Останалото е в рамките на очакваното - любов, измяна, изненадващи обрати. Героите изглеждаха като от взети аниме - незвършени характери, нелогично поведение, предвидими реакции.

Харесах:
Смъртта е несправедлива към книжните наркомани.
***
Когато няма висшестоящ, пред когото да отговаряш, законът е в този, който държи палката.
***
Винаги щеше да изглежда прекрасно като минала идея за бъдещето и бъдеща идея за миналото.