Автор:
Ан Леки
Издател:
Бард
Година:
2015
Книгата май все пак не е по-лоша от предходната, но някак очаквах повече в нея. Повече действие, повече развитие.
Леки предложи още от същото - нов свят във вселената на Радчаи, нови културни, социални и икономически сблъсъци. Но почти нищо от схватката между враждуващите части на тираната Анаандер Минаай.
Става за четене, но без да предлага изненадата от предната книга.
Харесах:
....ти си идеалистка и много млада. Предполагам за това не си даваш сметка колко им е лесно на хората да живеят в самозаблуда.
сряда, юли 22, 2015
понеделник, юли 20, 2015
Некрономикон
Автор:
Х.Ф. Лъвкрафт
Издател: enthusiast
Година: 2012
Нямаше как след "Кралят в жълто" да не посегна веднага към Лъвкрафт. Добър избор се оказа, въпреки че вече съм чел повечето неща поне по веднъж.
Издател: enthusiast
Година: 2012
Нямаше как след "Кралят в жълто" да не посегна веднага към Лъвкрафт. Добър избор се оказа, въпреки че вече съм чел повечето неща поне по веднъж.
- "Нещото на прага" - къс разказ за вещер, открил път към безсмъртието чрез овладяването на чужди тела
- "Показанията на Рандолф Картър" - двама приятели се впускат в изледване на скрито стълбище насред нищото, за да срещнат кофти край
- "Плъхове в стените" - един от любимите ми разкази за американски богаташ, търсещ истинската история на предците си в зловещ замък с още по-зловещо подземие
- "Зовът на Ктхулу" - някъде сред морето скритият Р'лийех се е появил за малко и май самият Ктхулу е потърсил път към света, а секта от дегенерати заличава следите от събитието
- "Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - Лъвкрафт има свой прочит на историята за Фрнкещайн, още по-зловещ като развитие и финал
- "Шепнещият в тъмнината" - историята за контакта с чужда цивилизация през погледа на Лъвкрафт, а именно сравнително мирно съвместно съществуване с техните мини, стига да не проявяваш любопитство и да не разгласяваш откритията си
- "Възкресителят" - отново вещер търси път обратно 150 години след смъртта си от ръцете наразгневена тълпа, и използва свой далечен потомък с талант и слаб характер. Интересен момент: на латински името Къруин бе изписано Corvinus, точно както фамилията на първите вампир и върколак в поредицата Underworld. Слочаеност? Не мисла!1!
вторник, юли 14, 2015
Кралят в жълто
Автор: Робърт У. Чеймбърз
Издател: DejaBook
Година: 2014
Книгата я взех заради неумортия ентусиазъм на Христо Блажев. Разбира се, препратката към първи сезон на True Detectivе също даде своя принос.
Сборникът се състои от разкази, писани в края на XIX век. Едната част са мрачни, пропити с делириум и препратки към книгата "Кралят в жълто", творба гениална и прокълната да побърква читателите си. Особено добър е "Реставраторът на репутации" - по същество фантастино-прогностичен опис на една възможна Америка, който в наше време биха го квалифицирали най-малкото като политнекоректен, или директно расистки, ксенофобски и антисемитски. Останалата част са разкази за американски студенти-художници в Париж около и по време на Френско-Пруската война. Особено ми допадна "Улица недостъпна" заради описанието на разходката на безпаметно пиян младеж нощем в града. Спомени и тяхната липса...
Харесах:
Защо определени акорди ме карат да мисля за златисти и кафяви есенни листа?
Издател: DejaBook
Година: 2014
Книгата я взех заради неумортия ентусиазъм на Христо Блажев. Разбира се, препратката към първи сезон на True Detectivе също даде своя принос.
Сборникът се състои от разкази, писани в края на XIX век. Едната част са мрачни, пропити с делириум и препратки към книгата "Кралят в жълто", творба гениална и прокълната да побърква читателите си. Особено добър е "Реставраторът на репутации" - по същество фантастино-прогностичен опис на една възможна Америка, който в наше време биха го квалифицирали най-малкото като политнекоректен, или директно расистки, ксенофобски и антисемитски. Останалата част са разкази за американски студенти-художници в Париж около и по време на Френско-Пруската война. Особено ми допадна "Улица недостъпна" заради описанието на разходката на безпаметно пиян младеж нощем в града. Спомени и тяхната липса...
Харесах:
Защо определени акорди ме карат да мисля за златисти и кафяви есенни листа?
четвъртък, юли 09, 2015
Злокобен остров
Автор:
Денис Лихейн
Издател: intense
Година: 2009
Много добра и много зловеща книга. Лихейн е ужасно добър автор, който трябва да се чете на малки порции.
Двама шерифи от военната полици на САЩ през '50-те отиват на остров край Нова Англия, за разследват изчезването на пациентка от разположената там психиатрична болница за опасни престъпници. Нищо на мястото не е наред, никой не се държи естествено, 67-мия пациент липсва. А точно за да го убие е дошъл главният герой, заради съсипаният си живот и смъртта на любимата му съпруга. Може би правителството на САЩ завоалирано провежда забранени психо експерименти, в търсене на съвършените машини за убиване? Параноя или реалност, лъжа или истина?
Дори и "Ангелско сърце" не можа да ме подготви за развръзката.
Харесах:
-...сега навлизаме в истинската ужасна красота на напълно оформената параноидна структура на шизофреника. Господа, ако вярвате, че сте единствените пазители на истината, тогава значи всички останали лъжат. А ако всички останали лъжат...
-Тогава всяка истина, която изрекат..., трябва да е лъжа.
***
Не можеш да пречупиш едно цяло общество, което не иска чуе какво имаш да кажеш.
Издател: intense
Година: 2009
Много добра и много зловеща книга. Лихейн е ужасно добър автор, който трябва да се чете на малки порции.
Двама шерифи от военната полици на САЩ през '50-те отиват на остров край Нова Англия, за разследват изчезването на пациентка от разположената там психиатрична болница за опасни престъпници. Нищо на мястото не е наред, никой не се държи естествено, 67-мия пациент липсва. А точно за да го убие е дошъл главният герой, заради съсипаният си живот и смъртта на любимата му съпруга. Може би правителството на САЩ завоалирано провежда забранени психо експерименти, в търсене на съвършените машини за убиване? Параноя или реалност, лъжа или истина?
Дори и "Ангелско сърце" не можа да ме подготви за развръзката.
Харесах:
-...сега навлизаме в истинската ужасна красота на напълно оформената параноидна структура на шизофреника. Господа, ако вярвате, че сте единствените пазители на истината, тогава значи всички останали лъжат. А ако всички останали лъжат...
-Тогава всяка истина, която изрекат..., трябва да е лъжа.
***
Не можеш да пречупиш едно цяло общество, което не иска чуе какво имаш да кажеш.
понеделник, юни 29, 2015
Ключът към полунощ
Автор:
Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2015
Изключително слаба книга на Кунц, а е обозначена като преработено издание.
Частен детектив отива на почивка в Япония и среща красива певица в нощен клуб. Той я е срещал - всъщност е разследвал нейното изчезване преди 12 години, нает от бащата- сенатор и успял бизнесмен.
Тя е красива, талантлива и съдържателка на преуспяващ нощен клуб в Киото. Кръгъл сирак с повтарящи се нощни кошмари и повтарящи се провали във връзките. Миналото ѝ е схематично, а проверката бързо го определя като фалшиво.
Хипнотичен сеанс намества парчетата - някой е заличил предишната ѝ личност и я е подменил с фалшива. Следата води към Лондон.
В това време бащата и група неясни, но могъщи личности подготвят удобна за тях препратка, която да отведе новосформираната двойка в Сен Мориц, Швейцария.
Там следва развръзката и разяснението - стара операция на КГБ от Студената война подменя 12 американски военнопленника от Виетнамската война с обучени агенти, включително и бащата-сенатор. Инфилтрирани в САЩ, те започват бизнес и се издигат в обществото. Проблемът е, че половината са минали от другата страна и вече хич не искат победа на пролетарската революция. ЦРУ ги е използвало десетилетия да пробутват фалшива информация на СССР и чрез тях е ускорило рухването му. След разпада му продължават да захранват новите властници в Кремъл с манипулирана информация, но имат голям проблем. Сенаторът е твърде вероятния нов президент на САЩ. Това ще провали цялата двойна игра и ще пререже удобен канал за манипулиране на Кремъл. Дошло е време за чистка, двойните агенти са подготвили сцената, а детектива е получил обработка, позволяваща му да изиграе ролята на чистач.
Като цяло - има хляб,но за Лъдлъм или Форсайт, Кунц е силен в друг раздел.
Харесах:
Независимо от културата, обществото и расата им, мъжете са еднакво способни да бъдат големи глупаци.
***
При него манипулирането е някаква разновидност на онанизма.
***
втвърдилото се небе сякаш не можеше да е приютило в себе си друго, освен злонамерени богове
Издател: Колибри
Година: 2015
Изключително слаба книга на Кунц, а е обозначена като преработено издание.
Частен детектив отива на почивка в Япония и среща красива певица в нощен клуб. Той я е срещал - всъщност е разследвал нейното изчезване преди 12 години, нает от бащата- сенатор и успял бизнесмен.
Тя е красива, талантлива и съдържателка на преуспяващ нощен клуб в Киото. Кръгъл сирак с повтарящи се нощни кошмари и повтарящи се провали във връзките. Миналото ѝ е схематично, а проверката бързо го определя като фалшиво.
Хипнотичен сеанс намества парчетата - някой е заличил предишната ѝ личност и я е подменил с фалшива. Следата води към Лондон.
В това време бащата и група неясни, но могъщи личности подготвят удобна за тях препратка, която да отведе новосформираната двойка в Сен Мориц, Швейцария.
Там следва развръзката и разяснението - стара операция на КГБ от Студената война подменя 12 американски военнопленника от Виетнамската война с обучени агенти, включително и бащата-сенатор. Инфилтрирани в САЩ, те започват бизнес и се издигат в обществото. Проблемът е, че половината са минали от другата страна и вече хич не искат победа на пролетарската революция. ЦРУ ги е използвало десетилетия да пробутват фалшива информация на СССР и чрез тях е ускорило рухването му. След разпада му продължават да захранват новите властници в Кремъл с манипулирана информация, но имат голям проблем. Сенаторът е твърде вероятния нов президент на САЩ. Това ще провали цялата двойна игра и ще пререже удобен канал за манипулиране на Кремъл. Дошло е време за чистка, двойните агенти са подготвили сцената, а детектива е получил обработка, позволяваща му да изиграе ролята на чистач.
Като цяло - има хляб,но за Лъдлъм или Форсайт, Кунц е силен в друг раздел.
Харесах:
Независимо от културата, обществото и расата им, мъжете са еднакво способни да бъдат големи глупаци.
***
При него манипулирането е някаква разновидност на онанизма.
***
втвърдилото се небе сякаш не можеше да е приютило в себе си друго, освен злонамерени богове
четвъртък, юни 25, 2015
Дракони в Порутения замък
Автор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 2015
Сборниче с няколко много стари разказа, малко рисунки и надута цена от 15 лева.
Пратчет е писал тези разкази много отдавна, а ценното е просто да се види откъде са тръгнали идеите му за Номите или Светът на диска.
Издател: Прозорец
Година: 2015
Сборниче с няколко много стари разказа, малко рисунки и надута цена от 15 лева.
Пратчет е писал тези разкази много отдавна, а ценното е просто да се види откъде са тръгнали идеите му за Номите или Светът на диска.
четвъртък, юни 18, 2015
Немезида
Автор:
Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 201
Втората среща с Хари Хуле ми допадна повече. Криминалните загадки са две, макар че още на около 2/3 от романа е маркирано решението на убийството при банковия обир.
По-интересната част беше запознанството с норвежкия "професор Мориарти" - циганина Раскол. Струва ми се, че той отново ще се явява и в следващите книги.
Другата нишка в поредицата е продължаващото разследване на убийството на Елен, предишната партньорка на Хуле. Инспектор Том Валер - Принца вече е в полезрението и развръзката предстои вероятно в следващия том.
Стилът на Несбьо е много приятен и ненатрапчив, а внимателното дистанциране от клишетата в полицейския роман с допълнителен плюс.
Харесах:
не съзнава ограничения си капацитет, което един ден неизбежно щеше да го издигне в йерархията
***
Не винаги победителят във войната е онзи, който е спечелил битката.
***
дали да накажат човек, който не е съобразил, че един идиот се държи като идиот
Издател: Емас
Година: 201
Втората среща с Хари Хуле ми допадна повече. Криминалните загадки са две, макар че още на около 2/3 от романа е маркирано решението на убийството при банковия обир.
По-интересната част беше запознанството с норвежкия "професор Мориарти" - циганина Раскол. Струва ми се, че той отново ще се явява и в следващите книги.
Другата нишка в поредицата е продължаващото разследване на убийството на Елен, предишната партньорка на Хуле. Инспектор Том Валер - Принца вече е в полезрението и развръзката предстои вероятно в следващия том.
Стилът на Несбьо е много приятен и ненатрапчив, а внимателното дистанциране от клишетата в полицейския роман с допълнителен плюс.
Харесах:
не съзнава ограничения си капацитет, което един ден неизбежно щеше да го издигне в йерархията
***
Не винаги победителят във войната е онзи, който е спечелил битката.
***
дали да накажат човек, който не е съобразил, че един идиот се държи като идиот
неделя, юни 14, 2015
Последните войводи
Автор: Андрея Илиев
Издател: Сиела
Година: 2015
Първата документална книга на Андрея Илиев, която се наканих да прочета. Струваше си.
Темата са 2 от разбойническите чети и техните войводи в България през 20-те години на XX-ти век: Митю Ганев в Хасковско и Курдоолу в Провадийско. Те са си типични бандити, плячкосващи частни лица и държавни органи. Интересната част беше заиграването и на двамата с нелегалната БКП.
Андрея не е спестил нищо, свързано с България от този период - общественото разделение от '23-та, корупцията и шуробаджанащината в местната власт, партизанщината в обществените иституции. На този фон са показани и миналите в нелегалност комунисти: нищонеправещите платени дрОгаре, доларите от Коминтерна за "въоръжена борба и революционно движение", контрбандираното съветско оръжие през Черно море, строгите "ревизори" от Москва. Особено забавно е сравняването на показанията пред съда по време на събитията и мемоарите след 09.IX.44г. Кокошкарските кражби стават експоприация, нелепи приказки са агитация, изтезанията на цивилни и безпричнинните убийства са класова борба. Хубаво е, че легендите на комунистите от времето на "народната власт" се съпоставят с истината. По-добре е да знаеш грозна истина, вместо да вярваш в красива лъжа.
Издател: Сиела
Година: 2015
Първата документална книга на Андрея Илиев, която се наканих да прочета. Струваше си.
Темата са 2 от разбойническите чети и техните войводи в България през 20-те години на XX-ти век: Митю Ганев в Хасковско и Курдоолу в Провадийско. Те са си типични бандити, плячкосващи частни лица и държавни органи. Интересната част беше заиграването и на двамата с нелегалната БКП.
Андрея не е спестил нищо, свързано с България от този период - общественото разделение от '23-та, корупцията и шуробаджанащината в местната власт, партизанщината в обществените иституции. На този фон са показани и миналите в нелегалност комунисти: нищонеправещите платени дрОгаре, доларите от Коминтерна за "въоръжена борба и революционно движение", контрбандираното съветско оръжие през Черно море, строгите "ревизори" от Москва. Особено забавно е сравняването на показанията пред съда по време на събитията и мемоарите след 09.IX.44г. Кокошкарските кражби стават експоприация, нелепи приказки са агитация, изтезанията на цивилни и безпричнинните убийства са класова борба. Хубаво е, че легендите на комунистите от времето на "народната власт" се съпоставят с истината. По-добре е да знаеш грозна истина, вместо да вярваш в красива лъжа.
понеделник, юни 08, 2015
Отвъд стената на съня
Автор: Х. Ф Лъвкрафт
Издател: Ибис
Година: 2015
Шапка свалям на Адриян Лазаровски за огромния мерак да издаде на български всичко на Лъвкрафт. Макар и доста старомоден като стил, той е класик в ужасите, а неговите теми и до ден днешен вдъхновяват писатели и сценаристи. Освен това неприкритият расизъм, антропоморфизъм и ксенофобия в неговите произведения са почти приятен контраст на политкоректния език и чувствително-сладникавите вампири от YA-кича.
Сборникът съдържа:
Издател: Ибис
Година: 2015
Шапка свалям на Адриян Лазаровски за огромния мерак да издаде на български всичко на Лъвкрафт. Макар и доста старомоден като стил, той е класик в ужасите, а неговите теми и до ден днешен вдъхновяват писатели и сценаристи. Освен това неприкритият расизъм, антропоморфизъм и ксенофобия в неговите произведения са почти приятен контраст на политкоректния език и чувствително-сладникавите вампири от YA-кича.
Сборникът съдържа:
- "Отвъд стената на съня" - съновидения, телепатия и технологичен достъп до чуждо съзнание
- "Къщата" - чудовище сее смърт от гроба на убит върколак
- "Котките на Ултар" - в древни времена котките получават своята мъст
- "В стените на Ерикс" - земна колонизация на Венера, тайнствени кристали, неразгадаеми туземци и алчност, тласкаща към ксеноцид
- "Обреченият Сарнат" - в несъществуващото минало, един град е изтребил съседен, населен с не-хора и 1000 години след това продължава да обругава паметта им, но мъст винаги има
- "Артър Джърмин" - съвсем в духа на Тарзан, едно странно уродливо семейство поколения наред ровичка в Конго, в търсене на легендарен град, за да намери непоносима истина
- "Гравюрата" - самотен пътник спира в порутена къща в забутана провинция, за да се срещне със собственика
- "Звярът от пещерата" - неудачна спелеогическа екскурзия вади наяве страх, но оправдан
- "Улицата" - най-ксенофобския разказ, проследяващ една улица от времето на първите колонисти, до епохата на страха от революция и анархия след Първата световна
- "В криптата" - мързелът и гадорията винаги се наказват, дори и от оня свят
- "Той" - индианска магия, безсмъртие и вечно проклятие
- "Съновидения във вещерския дом" - единствената избягала вещица от Салем е намерила нов подслон, продължавайки да се е ужас в името на Злото, нпомня на "Бебето на Розмари"
- "Неназовимото" - писателска дискусия провокира бегъл контакт с обекта на спора
- "Краят на човечеството" - Земята наближава слънцето, климата се изменя и недостатъчно адаптиращото се човечество измира без никаква свръхестествена намеса
- "Дебнещият страх" - в забутаните планини на щата Ню Йорк дегенерацията е отворила нов хоризонт за еволюцията
- "Кошмарът в Дънуич" - в затънтена ферма са се родили близнаци, но бащата не е от нашия свят, а децата си го искат тук
сряда, юни 03, 2015
Кутия за птици
Автор:
Джош Малерман
Издател: ДежаБук
Година: 2015
Доста добра постапокалиптична история. На моменти ми напомняше за "Денят на трифидите" на Уиндъм, но тук действието е съсредоточено в една къща и е от гледната точка на един участник.
В един момент хората започват да откачат, да убиват безразборно околните и да се самоубиват. Причината е нещо, което виждат преди да превъртят. Оцелелите се затварят в затъмнени къщи и излизат само с плътни превръзки пред очите си. Светът ни се разпада като къщичка от карти. Историята е разказана от гледната точка на млада жена, забременяла точно преди да рухне всичко, която се включва в малка група хора, загубили всичко и всички подобно на нея самата. В деня на раждането групата е унищожена от свой член. Така тя се оказва с две деца в ръце и само с телефонни разговори с някой, който е оцелял недалеч от нея. 4 години по-късно тя и децата поемат на сляп 30 километров поход по реката в търсене на оцеляване.
Книгата е доста добра, но щастливия край малко не си пасва с общия тон.
Харесах:
Пазиш живота им за живот, който не си струва да се живее.
Издател: ДежаБук
Година: 2015
Доста добра постапокалиптична история. На моменти ми напомняше за "Денят на трифидите" на Уиндъм, но тук действието е съсредоточено в една къща и е от гледната точка на един участник.
В един момент хората започват да откачат, да убиват безразборно околните и да се самоубиват. Причината е нещо, което виждат преди да превъртят. Оцелелите се затварят в затъмнени къщи и излизат само с плътни превръзки пред очите си. Светът ни се разпада като къщичка от карти. Историята е разказана от гледната точка на млада жена, забременяла точно преди да рухне всичко, която се включва в малка група хора, загубили всичко и всички подобно на нея самата. В деня на раждането групата е унищожена от свой член. Така тя се оказва с две деца в ръце и само с телефонни разговори с някой, който е оцелял недалеч от нея. 4 години по-късно тя и децата поемат на сляп 30 километров поход по реката в търсене на оцеляване.
Книгата е доста добра, но щастливия край малко не си пасва с общия тон.
Харесах:
Пазиш живота им за живот, който не си струва да се живее.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

