Червеният заек

Автор: Том Кланси
Издател: Прозорец
Година: 2003

Втората книга за Джек Райън. Предният път спаси британският престолонаследник и семейството му от ирландски националисти. Този път трябва да спасява папата от покушение на КГБ чрез агент на родната ДС и турски убиец.
Както и в предните книги, стилът е муден, с множество маловажни разговори. Положителното си остава реалистичното предаване на историята. Случайни решения тласват историята в една или друга насока, а всеки човек има своето значение. Обстановката в СССР е предадена доста правдиво. Информацията за България сякаш е събирана от сръбски източници по време на първата световна война или пък Кланси има някаква странна асоциация между българите и мустаците.
Като цяло книгата е доста добра, но е и доста мудна.

Харесах:
Лекарството за всяка лъжа винаги е било истината. Лъжата имаше свойството да те шляпне през лицето и колкото по-умен беше човек, толкова повече болеше.
***
несправедливите страни са нестабилни
***
Хората си плащат, когато ги управляват луди със свитък от правила в ръка.
****
не съществуваше закон, който да задължава света да е нормален
***
единствената разлика между мъдрия човек и глупака е в мащаба на грешките
***
ако гениалността си има предели, то простотията е безгранична

Гладният призрак

Автор: Стивън Ледър
Издател: Атика
Година: 2000

Посредствен трилът от началото на '90-те. Хонг конг тръпне в очакване да бъде предаден под контрола на Китай. Триадите се страхуват от безмилостното отношение на комунистите към организираната престъпност. На този фон Ледър скалъпва история за заплаха към китайска атомна централа, изискваща намесата на британските тайни служби и изпращането на откачен убиец да разчисти всички замесени. Имаше някои интересни моменти, но като цяло историята беше ужасно посредствен трилър.

Харесах:
На комунистите не бива да се вярва... Те лесно дават обещания, но рядко ги спазват.
***
Няма нищо по-безсмислено от битка ежду две равни сили. Заслужава си да влезеш в бой само ако си сигурен, че ще спечелиш.

Няма покой за мъртвите

Автор: колектив
Издател: Обсидиан
Година: 2011

Група майстори на трилъри и криминалета се обединява, за да създаде обща история. Сборният ефект все пак е по-малък от таланта им по отделно.
 Историята започва с убийство и неуспешен опит за грабеж. Екзекутирана е съпруга, заради убийството на изневеряващия ѝ мъж. До краят си тя твърди, че е невинна. В стила на Агата Кристи на годишнина от екзекуцията се провежда събиране на замесените в историята, за да бъде разкрито престъплението и виновника да понесе наказанието си.
Както и може да се очаква от имената научастващите автори, историята е лъкатушеща, с много обрати и появаващи се изневиделица разкрития. Резултатът е липса на хомогенност в разказа и твърде много отклонения в очаквани насоки.

Градът

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2017

Една от отнесените книги на Кунц.
Персонификация на Градът си комуникира с малко момче - гениален пианист. Помага му в трудни моменти и го насочва по дирите на група радикални идиоти, играещи си на градска партизанска война.
Би могла да е доста по-интересна, но има залитане в посока тийн-романите на Кинг от типа на "То".

Харесах:
Покрай мрачното останалото изсветлява.

Последният удар

Автор: Даниъл Натан & Манфред Лий  *Елъри Куин*
Издател: Компас
Година: 1993

Симпатично кримининале от  първата половина на XX-ти век. Книгата би трябвало да предоставя на читателя инелектуална главоблъсканица, в която да се чуди не само кой е убиеца, но и кой е жертвата. За съжаление схемата с неизвестния брат-близнак е силно амортизирана във всевъзможни филми и книги, а идеята за злоупотребяващ настойник преди 100 години сигурно е била потресаваща до абсурдност, докато днес е чиста баналност.

Библиотеката на Въглен връх

Автор: Скот Хокинс
Издател: Dejabook
Година: 2016

Може би най-добрата книга, която съм чел тази година.

Книгата е странна в най-добрите традиции на Зелазни и майсторите от Златната епоха на фантастиката.
Историята за почва отникъде и продължава напред и назад във времето, смесвайки гледните точки на различните участници. Едно странно момиче и още по-шантавото му "семейство" извършват плашещо нелепи действия, подчинени на неясна логика. Постепенно се разбира - това питомците на Бащата - съществото, управляващо нашия свят десетки хиляди години, след като е победил предходния управник и се е справил със съперниците. В момента Бащата е мъртъв - жертва на метеж на странното момиче и светът ни започва да се разпада - Слънцето гасне, а могъщи създания се появяват, за да изявят претенциите си над света и започват да го променят по свой вкус. Нищо не е каквото изглежда и нищо не се развива според очакванията на участниците. Дори не е било метеж, а сложна абдикация, за която е знаел само Бащата. Реалността е такава, каквато той и подобните му по сили пожелаят да бъде.

С удоволствие бих прочел още нещо на автора.

Харесах:
единственият истински изход от ада е да го завладееш
***
– Будист ли си?
– Не. Гъз. Обаче се старая, не се отказвам.
***
Това е рискът, когато се стараеш да станеш опасен човек – обясни тя. – Винаги има шанс да се натъкнеш на някого, дето го умее по-добре от теб.

Време на мъчения

Автор: Джон Номъли
Издател: Прозорец
Година: 2017

Историята на Чарли Паркър се  завръща по-близо до основната си нишка - сблъсъкът със Злото.
Списъкът с имена, намерен вразбития самолет сред северните гори осигурява на Паркър разменна монета в отношенията му със специалния отдел на ФБР, а и мишени извън категорията на "нормалните" злодеи.
И отново историята го намира сама - бивш затворник, осъден за педофилия, привлича интереса на Паркър. Следата води към забутан район на щата Западна Вирджиния, където от векове съществува Отрезът - затворена комуна с много лоша слава сред съседите си. Предполага се, че нейни членове се занимават с престъпления, но са достатъчно умни да ги ивършват надалече и да не привличат внимание на щатско и федерално ниво. А в сърцето на общността е Мъртвия крал и тук вече се включва Паркър с екипа си.
В едншпилът последният водач на Отрезът отвлече Сам - живата дъщеря на Чарли Паркър. Голяма грешка, защото тя е създание, от което се плаши дори и мъртвата ѝ сестра.

Много добра книга, но все пак си остава на ниво патрулен сблъсък преди генералното сражение.

Харесах:
В крайна сметка истината не е важна. Важното е какво могат да докажат и какво аз мога да докажа или опровергая на свой ред. Ако тяхното доказателство е по-добро от моето, губя и клиента ми също губи.
***
Собствените вещи обаче имаха огромно значение, ако си спомняш времето, когато не си имал нищо. В крайна сметка човек трябва да се радва на определено благосъстояние и привилегии, за да може да избере да не притежава нищо.
***
Четирите възрасти на човека според Уилямсън бяха Объркването, Гневът, Самодоволствотои Недоволството, но беше важно да следват правилния ред.
***
Номерът беше да се научиш да различаваш случайното от умишленото.

Разкази за Родината

Автор: Дмитрий Глуховски
Издател: Сиела
Година: 2017

Най-доброто на Глуховски, което е излизало до сега.
Сборник къси, остри абсурдни истории за Русия от началото на века - след възхода на Путин и утвърждаването му като несменяем лидер на нацията и преди разрива с нормалния свят покрай анексията на Крим и войната в Украйна. В разказите имаше едновременно прилики и с Пелевин, и с братя Стругацки.

Харесах:
Поради някаква причина, когато с възрастта стане невъзможно да си извърташ главата настрани, изчезва и желанието да я въртиш.
***
В нашата страна заповедите отгоре само оформят юридически колективната ирационалност.
***
...искам да разбера - защо при тях, за да изберат негър, трябва просто да гласуват, а при нас освен с революция по друг начин не се получава?
***
Руските влакове са прости, разбираеми и надеждни като сапьорска лопатка.
***
Свършат ли парите, духовното побеждава материалното.

Красиви момичета

Автор: Карин Слотър
Издател: Колибри
Година: 2017

Чудесен трилър!
В началото на '90-те ичезва на най-голямата дъщеря на смейство Каръл. Това разрушава семейството - родителите се развеждат, а бащата се самоубива след няколко години. Втората сестра се превръща в пропаднала наркоманка, а най-малката се омъжва за малко безличен гений, с когото взаимно ще се превърнат в перфектни половинки от двойка в перфектен безжизнен брак.
24 години по-късно историята започва да се разплита - големи и малки лъжи за предпазване на хората, които обичаш са дали шанс на талантлив психопат да манипулира всички участници. А това дори не е най-лошото, което се случва наоколо.
По чудесен начин книгата смесва семейната история на вражди и обич с добре разписан трилър, в който до края не е сигурно кой е от лошите. Много ми напомни за най-доброто от Харлан Коубън.

Харесах:
Беше видяла как съпругът ѝ се превръща от човек в тяло.
***
Всеки можеше да е умен. Ала не всеки можеше да е интелигентен.
***
беше получил своето двуличие по честен начин.

Терористи

Автор: Джон Нанс
Издател: Световна библиотека
Година: 2002

Продължението на "Последният заложник" е доста слабичко.

Нанс отново се е придържал към рамката на познатите клишета - всесилни злодеи, които винаги изпускат добрите на косъм; корпоративна алчност и пълно незачитане на морала; тайни правителствени оръжейни програми извън контрола на самото правителство; страстна любов между главните герои насред цялата луда гонитба.
И този път става дума за самолети. По-точно за катастрофи. Стотици хора загиват, защото никому неизвестна терористична група започва да използва лачерно оръжие срещу пилотите ма пътнически самолети. Както винаги, добре информиран източник малко преди гиблта си е предал ключова информация на неустрашим журналист. В съюз с неподкупна агентка на ФБР (с голям бюст) и навременната помощ на Съдбата и случайни NPC-та историята започва да се разплита. Следите водят до висшия ешелон на американското правителство. Добрите винаги побеждават в такава ситуация. Нали?

Харесах:
Мислиш ли, че ще споря с ядосана жена с брадва в ръката?