Дърк Джентли Холистична детективска агенция

Автор:  Дъглас Адамс
Издател:  Дамян Яков
Година:  1996

Напоследък се улавям, че помня много малко от книгите на Дъглас Адамс. А тази явно не съм я чел, въпреки подозренията които хранех.
Излишно е да казвам, че в тази книга нищо не каквото се очаква и не протича по начин, поне наподобяващ нормалния. Разбира се в това  е силата на автора.
Историята е семпла - вплита нещичко от ранните години на софтуерната индустрия, пътуване във времето, извънземни, призраци и нещо като пародия на частния детектив от хамериканските криминалета.
Книгата е повече от приятна, но не съм впечатлен особено. Или съм изморен, или просто остарял.

Харесах:
Учителят обикновено научава повече от ученика.
***
Аз съм бившата му секретарка и имам намерението да се задържа на това си положение.
***
Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго трябва да рискуваме.
***
онова спокойствие, което обзема хората, щом разберат, че колкото и зле да изглежда положението, няма абсолютно никаква причина да не продължи да се влошава
***
Знаете ли, ужасно много неща съм видял. Повечето съм ги забравил, слава Богу.
***
основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил

Вавилон 17

Автор:  Самюъл Дилейни
Издател:  Камея
Година:  1996

Дилейни ми е сложен - интересен автор, но пишещ прекалено отнесено като за мен. И този му роман + разказа след него са от този тип.

"Вавилон 17" е писан преди 45 години - интересно беше да се види как си е представял тогава бъдещето един автор-фантаст и как си го представят съвременните. Перфокартите и споменаването на фортран будеха в мен усмивки, но като цяло скицираната система на бъдещ свят бива, може би основно защото е само скицирана. Отново темата е вечната война, макар че фокусът бе отместен към невро-лингвистичното програмиране (явно по това време тази идея не е била нарична така). Фабулата и действието са доста семпли, но пък напоследък преоткривам достойнството на стегнато разказаната история.
Разказът "Времето е една спирала от полускъпоценни камъни" не го разбрах - според смътните ми спомени има връзка със "Свръхнова", но самото криминално-футуристично повествование не ме впечатли особено, а развръзката съвсем не я разбрах. Може отново става дума за пустотата, когато сбъднеш мечтите си и не ти остане нищо за след това.

Харесах:
Научи ме да разграничавам това, което искам да кажа, от онова, което искам само да се подразбера, и кога е уместно да правя едното или другото.
***
Ако имате на разположение правилните думи, това ще ви спести време и ще направите нещата по-лесни.
***
За миг видях лицето и под воала. Веждите и бяха черни, а в очите имаше лед.

Няма смисъл

Автор:  Иво Сироамхов
Издател:  Сиела
Година:  2009

Отдавна надничам в сайта на Иво Сиромахов. Допадат ми неговите писания - кратки, цветисти и непорщаващи на кичозната олигофрения, опитваща се да залее т.нар. "публично пространство" и каквото може извън него.
За пръв път обаче се захванах с цял негов сборник. Четох го на почивки - след 10-ина прочетени фейлетона правех почивка от няколко дни, защото получавам пресищане и започвам да губя от сарказма.
Най-много харесах "Монолози пред микровълновата печка" - всъщност дори не е толкова смешна, колкото страшна, защото написното е много вярно поне за мен.
Харесах твърде много лафове, така че мога единствено да препоръчам прочита на книгата от край до край. Струва си.

Творецът на магия. Войната на реда

Автор:  Л. Е. Модезит-малдши
Издател:  Бард
Година:  2003

 Първата двойка романи общо-взето ми хареса и се подлъгах веднага да зпочна втората. Сбърках. Всеки роман е 2/3 повторение на сюжет от предходния, а на 4-тото поредно вече ми писна.
В "Творецът на магия" действието се развива няколко века след събитията от "кулите на залеза". Младеж от Реклюс на име Дорин е изпратен с още 2-ма в изгнание на континента Кандар, където Белите магьосници от Ферхавен завзимат континента. Изнаниците се оказват в центъра на мелето, успяват да претрепят голяма част от войските на Белите, включително и най-могъщия Върховен магьосник в историята, но накрая се спасяват с бягство. Карйният резултат е, че на Реклюс се оформя анклав на инженери, работещи с Ред, които изработват параходи и боравят с бойни ракети (принципно парата би трябвало да е изпълнена с Хаос, а барута да е лесно въпламеним от Белите). Всичко много добре, но скромния ми личен опит в коването и шлосерството сочат, че сам човек с ръчни инструменти и без познания по математика няма голям шанс за година да построи парен двигател, съединител, редуктори и витло, които общо взето от раз и да проработят приемливо, пък дори и да е магьосник.
"Войната на Реда" е още няколко поколения по-късно. Белите са започнали поредната фаза от превземането на Кандар (необяснимо бавно се развива инвазията им с оглед на огромното превъзходство, което им осигурява магията спрямо регулярните армии срещу тях), група инженери, лечители, магове и бойци се отправя доброволно на континента, за да им противостои. Предадени в последния момент от свои и разгромени, оцелелите се оттеглят да ближат рани на родния остров без един - млад инженер-бунтар на име Жюстен. Преследван от Белите успява да се набута в пустиня, но там го чака съдбата в лицето на красива друидка от Наклос - тайнствена страна в края на континента, почти неподдържаща връзки с останалите. Там живеят Ангели (без пояснения дали са тези от Легендата - оцелели от война в космоса) и балансират едновременно Ред и Хаос. С новополучените познания Жюстен се връща в Реклюс и изработва парен бронетранспортьор, балон и боен лазер. Така снаражен тръгва с брат си - Господаря на бурите Гунар и 1 морски пехотинец в директен рейд срещу Ферхавен - столицата на Белите. В директния сблъск със Съвета на Белите победата е на правилната страна, Ферхавен е унищожен, а общото ниво на Хаос и Ред в света много рязко спада. Така света тръгва от нова начална точка - магията е рязко отслабена, а освен Белите и Черните вече има и Сив магьосник.
Модезит е поредния автор, който ме изумява - напипва нелоша идея, а после я превръща в серия посредствени романи.

Харесах:
Действителността има две страни . От едната страна имаме това, което действително съществува, от друга - онова, в което вярват хората. Двете рядко се припокриват.
***
Всяко управление, основано върху дълбоко вкоренени и широко разпространени вярвания запазва своята устойчивост, докато тези условия са налице.
***
Хората запомнят това, което искат да запомнят.
***
С война не можеш да промениш нечий начин на мислене, можеш само да го убиеш.
***
-Наборните армии не са така добри, както професионалните...
-Така е, но пък са многобройни.
***
Коването само по себе си не е трудно. Трудното е да разбереш каквоточно трябва да изковеш.
***
Знаеш ли, най-лесното е да мечтаеш за нещо, когато знаеш, че то е осъществимо. Трудното е да го направиш.
***
Нещата не се правят само със сила, а и с време.
***
Топлият хляб е за предпочитане пред студените приказки.
***
доброто понякога може да бъде по-разрушително от злото
***
Вие сте не само смел, но и безумец. Аз съм само безумец.

Вълшебството на Реклюс. Кулите на залеза

Автор:  Л.Е. Модезит-младши
Издател:  Бард
Година:  2003

Тухленият формат и зрелищната корица в комбинация със "Сказание..."том 1 доста дълго време ме удържаха в страни от тази поредица. Оказа се, че бъркам в преценката - книгата не е типичен "меч&магия", а е доста близо до поредиците за Землемория на Урсула ЛеГуин и Дарковър на Марион Зимър Брадли. Все още не ми е съвсем ясна системата хаос-ред (на моменти напомня за Дозорите на Лукяненко), на която е основан света на Реклюс, защото в 2-та романа се показваха различни времеви периоди, в който герои с различни наклонности действат в различаващи се ситуации.
Първият роман "Вълшебството на Реклюс" ми напомни и за братя Стругацки - група индивиди, оценени като непригодни към подреденото и стремящо се към съвършенство във всичко общество на остров Реклюс са стоварени като "обезопасители" на континент, в който Хаоса е владял до преди 2 века и все още е могъщ. Оттам нататък всеки тръгва по своя път, като гледната точка е фокусирана върху младия тоягоносец Лерис (оказал се син на един от най-могъщите Творци на Ред в Реклюс). Започнолото крайно неясно пътешествие се превръща в търсене на собствената същност и определянето на бъдещия магьосник като Бял (хаотичен и вероятно зъл), Черен (създател на ред и не непременно добър) или Сив (по нещо и от двете но без крайности). Според мен автора е наддценил някои аспекти на героя си - просто не се държи като 14-16 годишен, а по-скоро като 20 години по-възрастен и доста по-препатил.
Вторият роман е хронологично по-ранен, в "Кулите на залеза" се разказва историята на създаването на поселението на черните магьосници на остров Реклюс и техните първи схватки с Белите магьосници, изграждащи своята континентална империя от Ферхавен. Тук вече имам много въпроси - просто Господаря на бурите и опърничавата му половинка се държат не по-малко хатично и разрушително от белите, а и нещо в прилагането на реда не е както в предната книга. Отделно от това остава неразяснена вметката за древна война в небесата, прокудила на тази планета оцелелите от междузвездна раса.
Прави ми впечатление, че в първата стилът на разказване и диалозите по-добри, а във втората е вложено доста размисъл относно функцуинирането на един свят от гледна точка на климат, селско стопанство, занаяти, търговия, политика, корабоплаване и обществено устройство.
Като цяло поредицата изглежда обещаваща или поне различна от обичайните фентъзи-серии, ще видя как са другите 4 романа.

Харесах:
Не е трудно да си циник, когато те пращат на приключение, което ти е неизвестно. И то хора, които налагат неизказани правила по неизречени начини.
***
Има занимания, в които дръзновението не може да компенсира липсата на опит.
***
-Невъзможен си.
-Само по някога. През останалото време се стремя към съвършенство.
***
поначало е за предпочитане да избегнеш схватка отколкото да я спечелиш
***
Ние решение ли търсим, или за теб е по-важно да ме обидиш?

Завладей българите!

Автор:  Адриан Лазаровски
Издател:  Издателска група "България"
Година:  2009

Авторското пожелание към мен е за много усмивки - удачно, четох и се хилих като тиква по Хелуин.
Адриан със сигурност се е забавлявал здраво - книгата е натъпкана с шегички на тема Лъвкрафт, Стивън Кинг, метъл-групи, подземни босове, риалити-недоразумения, чалгари, бръмчилки и какви ли още не субекти от родния пейзаж.
Темата си е като от свестен фейлетон - погрешка космически нашественици (тип западнали комунистически деятели, кръстосани с писанията на Лъвкрафт) изчисляват, че държавата Великобългария доминира на нашата планета и респективно - най-прекият път за завладяването на Земята е като покорят българите. После е ясно - кацайки в съвременна България се сблъскват челно с родната реалност и от тук се започват отчаяните им напъни как да използват неловката ситуация, за да успеят все пак с мисията си. Индиректно пътищата им се пресичат непрекъснато с босовете на родния подземен свят Щърбан Щангата, Ристю Респивакса, Пацо Парцуцата и Рачо Рапана и техните верни мутри (все пак имам проблем - много бъркам Ристю Респивакса и Рачо Рапона, както и Лальо Ламарината с Литю Лайнера). Останалото е здрава гавра.
Силно подозирам, че нито една уважаваща се феминистка активистка няма да одобри тази книга. Което си е още един плюс, разбира се.
Много се хилих и на вметката за верните и внимателни читателки Робиня Локслева и Йоана Владимирова, а май с едно обаждане на стената на автора си "заработих" подобна чест в продължението.


П.П.
Чалга-текстовете на Литю Лайнера са покъртителни, Адриан или заработва яки кинти в тоя бранш под псевдоним, или не осребрява таланта си. :-)

Харесах:
Почвата на душата му бе разровена, преобърната и изорана, семената на психическите травми бяха засети и покълваха, протягайки гнусните си филизи към най-съкровените кътчета на съществото му...
***
Както казват българите, битото си е бито, а прочетеното - прочетено.
***
Може да сме злобни, може да сме прости,
ама я ни го кажеле, додем ли на гости!
***
Положението стигна даже до там, че останалите страни-членки на Европейския съюз сериозно обмислят дали да не заменят смъртното наказание с екстрадиране в България...
***
той никога не боледуваше и никога не настиваше... ала това не означаваше, че не му е студено
***
ние сме мафиоти, а не пладнешки разбойници

Черният орден

Автор: Джеймс Ролинс
Издател: Бард
Година: 2007

Приятно написан и лесно четим трилър - това са основните и комай единствени достойнства на книгата. Имаше нелоша заигравка с квантовата теория и с генното инженерство, но си остана точно на ниво повърностно одраскване (а имаше много хляб в тази насока). За сметка на това имаше изобилие от клишета: американски агенти, които без да са супершпиони се справят с всичко и всеки; нацисти, бивши и настоящи, в големи количества; тайни проекти на Третия райх - няколко броя; тайни убежища на нацистки технологии - 2 броя; благородни зулуски войни - много; красива лекарка, красива джебчийка, красива физичка, красива убийца, 2 застарели британски лесбийки; генномодифицирани хора и хиени (хиените бяха по-умните, но хората им се бъркаха в работата);  много търчане по екзотични за американците места като Хималаите, Транваал и Копенхаген; игрички и стъкмистики със свастиката, нордически, келтски и семитски символи; много сляп късмет и обичайния Щастлив Край. Разбира се, то нямаше и как иначе - лошите пак бяха малоумни, а добрите - много печени.
За пореден път се замислих, колко много истории са съчинени около Третия райх и най-вече SS - то не бяха окултни чудесии, връзки с извънземни, технологични чудеса, свръххора, тайни ордени, скрити познания и какво ли още не. Явно това си остава последната (за сега) приказка за рицари и злодеи на бялата раса.
Бях леко потресен от превода - дори с моя липсващ английски знам, че dutch означава холандец, само преводачката Милена Илиева упорито цяла книга го превръщаше в датски. Също толкова ме изненада, че и редактора Иван Тотоманов е успял да пропусне набиващата се на очи тъпотия - поне от повърхностна обща култура би трябвало да се знае, че бурите са потомци на холандски заселници в Южна Африка, но може би аз имам твърде високи изисквания.
Като цяло - нищо особено, но става за четене в трамвая след работа.


Харесах:
Моралът често е първата жертва на прогреса.
***
Реалността рано или късно измерва потенциала. 

Всичкият блясък на Злото

Автор:  Николай Светлев
Издател: Светра
Година: 1992

От години слушам за трите книги на Светлев от доста мои познати, но нещо все ме възпираше да ги започна. Накрая се "взех в ръце" и започнах. Може би все пак трябваше да си го спестя.
Най-голямото достойнство на книгата е "нацелването" на кризата от 1997-ма (макар че всъщност тя беше основно през '96-та). До тук. Нито размахът, нито резултатите бяха дори близки до описаните от автора.
Добрата част на книгата беше в заиграването с митичните персонажи и Апокалипсиса, лошата - бликащата мизантропия. Българите не сме цвете и България не е нещо особено приятно, но чак пък толкова чернилка не ни се полага. Идеята, че Злото е единственото реално съществуващо (съждение на базата, че всеки е грешен по един или друг начин - следователно Доброто е имагинерно) съм чел и някъде другаде, макар че не се сещам къде. Сцената с унищожението на света ми напомни за "Сблъсък" на Стивън Кинг, но се оказа съвсем бледа прилика.
Стилът на моменти почти ми допадаше и после веднага се появяваше поредното словесно отплесване (честно, разкапващите се тела, копрофилията, канибализма и содомията не ми се видяха като достойнства на текста).
Все пак ще прочета и другите 2 - до сега съм се справял и с по-тежки автори. Надявам се да открия какво е впечатлило приятелите ми от клуб "Иван Ефремов".

Харесах:
безмозъчните бачкачи, дето си въобразяваха, че истината за благоденствието е в труда, който сам по себе си е безсмислен

Куца съдба

Автор: Аркадий и Борис Стругацки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006

Явно ще трябва да поотрасна още, за да почна да проумявам какво казват братя Стругацки. Както в "Охлюв по склона" и "Обреченния град" през цялото време имах усещане за Нещо на ръба на грокването, но пак ми убягна.

Иначе темата са я разисквали и в други книги - какъв би бил следващия стадий на човешката еволюция, кой и как би влязъл в него. Разбира се, ако това е била темата, а не просто това, което съм разбрал аз.
Действието се развива на фона на сатиричен очерк на живота на съветските писатели, удобно скатани в своя свят н клубове, ресторанти, почивни станции, хонорари и дребни ежби, а във второто направление - в свят на авторитарна диктатура, много напомняща за времента след Сталин и преди Брежнев. Малко стресиращо е колко точно братята са описвали един хипотетичен Президент - баща на народа, сторонник на националното, бащица на обществото (всички прилики с Путин явно са случайни, книгата е писана почти 20 години по-рано), Нали?

Харесах:
Против кого другарувате?
***
За бъдещето не се говори, бъдещето се прави... Един умен човек е казал, че бъдещето не бива да се предвижда, но може да се създаде.
***
Да разказваш за коняче е също толкова безсмислено и противоестествено занимание като да описваш с думи красотата на музиката.
***
Странна застиналост на чертите - да се чудиш дали е замисъл на голям майстор, или просто безсилие на занаятчия.
***
не може да се унищожи жестокост с жестокост
***
хубавото е винаги хубаво, а лошото е невинаги лошо
***
...помислете какво можете да дадете на децата... Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по свой образ и подобие.
***
вълчицата казва на своите вълчета: "Хапете като мен", и това е достатъчно, и зайката учи своите зайчета: "Офейквайте като мен", но човек учи детето си: "Мисли като мен", а това вече е престъпленние
***
Накратко, от гледна точка на обикновените хора емоционалната сферана суперчовека би изглеждала като патология.
***
Животът е болест на материята, а мисленето - болест на живота.
***
в нашия свят се слчват само калпави чудеса

Търсене на целта

Автор: Борис Стругацки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Твърдо - изобщо не разбрах какво е разказвал Борис Стругацки. Май че е за предназанчението, съдбата, орисията на един необикновен човек. А може би за човека изобщо. А може би е съвсем друго.
Историята е увлекателна, но е разделена на периоди, опиващи младостта, средната вързраст и края на живота на главния герой. Интересен беше прехода от детство по време на блокадата на Ленинград, през интелигентски живот в СССР до политическа карияра в Русия. Проблемът е, че има големи помеждутъци, като ретроспективно се обясняват някои събития, драматично повлияли на развитието героя, но оставиха в мен усещането за нещо премълчано и пропуснато,
Беше интригуващо сравнението с младостта на съветски програмист с умерен дисидентски уклон и зрелостта на нов руски политик - без много скрупули и уважение. Интересно, това ли се е случило с поколението от '40-те години - пропиляна младост и разбита старост?


Харесах:
искаш ли да живееш, дай и на другите да съществуват
***
Усещането е мащеха на въображението.
Точността при глупаците заменя мъдростта.
Чуството е най-злият враг на опита.
Единственото, което великолепно заменя възпитаниеето е добродушието.
Разсъждението е организирано подражание.
Вярата и любопитството никога не се погаждат.
Завистта е дреха на вкуса.
Неспособността да изпитваш възторг е признак на знание.
Мисълта е карикатура по усет.
***
Безплодността на полицейските мерки разкрива некадърността на правителството - пресичането на последствията води до укрепване на причините.
***
Понякога любовта означва мълчание.
***
Има нещо дълбоко нечестно в това, е предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.
***
Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение.
***
колкото по-глупава е една работа, толкова по-секретна е тя
***
Не е важно дали говориш истината, важното е, колкото може повече хора да се съгласят да приемат думите ти за истина.
***
Искаше да го вразуми и откаже, като син, но г обиди и унизи като враг. 
***
Беше зло момче с къса памет на добряк...
***
Честността е нещо като ума на красива жена: не е лошо, но не я обичамезаради това.