сряда, юли 13, 2011

Сянката на вятъра

Автор: Карлос Луис Сафон
Издател: Изток-Запад
Година: 2007

Попадал съм само на благоприятни отзиви за автора, но когато сестра ми заяви възторжено, че го е чела  до 2 през ноща не издържах и захванах тази книга.
Като цяло - не особено интерсна фабула (твърде много ми напомняше за "Фантома на операта") и адски мудно темпо. Цялата магия е в разказа. Почти ми се прииска да се вдигна в късна есен до Барселона, за да побродя по студени улици, забутани имения и най-вече да потърся следите на Гробището на забравените книги. Авторът е велик разказвач - успява да предаде плътност на най-невероятни образи, да предаде по почти небрежен начин драматични случки, да накара всяко място в историята да изглежда тайнствено и почти магическо. При това сестра ми недоволства от качеството на превода. :-)
Определено ще започна "Играта на ангела" в скоро време. Сафон си струва да бъде четен, но само когато можеш да се съсредоточиш в историята.


Харесах:
Няма мъртви езици, има само заспали мозъци.
***
Арогантен, както само кретените могат да бъдат.
***
Човекът, както подобава на една добра маймуна, е социално животно и за него са свойствени другарлъкът, шуробаджанащината, мошеничеството и клюкарството като правила на етическото поведение.
***
онази вяла сдържаност, характерна за врагове във временно примирие
***
Бракът и семейството са това, в което ние ги превръщаме. Иначе са просто развъдник на лицемерието.
***
Човек трябва да плати някаква цена за умението да пикае прав.
***
Хората, които си нямат живот, винаги трябва да се бъркат в живота на другите.
***
Тя ми отправи една прекършена усмивка, пълна със страх и самота.
***
светът се променя, но основните неща си остават същите
***
Глупците говорят, страхливците мълчат, а мъдрите люде слушат.
***
Три глави мислят по-добре от две, особено ако третата е моята.
***
Дъждът ми отне сълзите и аз си тръгнах, придружаван само от него.
***
Безсмисленият живот профучава край теб като влак, който не спира на твоята гара.
***
Пропаднах в сън, черен и празен като тунел. Сънят на виновните.

3 коментара:

  1. Пестеливо ревю за една невероятна според мен книга!

    ОтговорИзтриване
  2. Как да ти кажа - в книгата няма кой знае какво, освен Разказът. ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Преводът е СТРАХОТЕН !!!...забележките на преводача допълват аромата и блаженството на богатият език, без него -разказът не би могъл да е толкова завлядяващ !

    ОтговорИзтриване