неделя, ноември 20, 2011

Отмъщението на Монца

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Бард
Година: 2011

Най-добрата книга на Абъркромби до сега.
Действието се развива в Стирия - страна/континент, отвъд морето и за Съюза, и за Гуркулската империя, където тече нескончаема война. В "Последният довод на кралете" великият Херцог Орсо от Талинс стана тъст на новоназначения крал Джизал и се появи с армията си в Адуа, за да участва в разгрома на гуркулските войски. Няколко години по-късно отново той е в завръзката на историята. При него служи наемническият отряд Хилядата меча под командването на Монцаро Муркато, изключително компетентен генерал и по съвместителство - красива жена. Нейният началник-щаб или по-скоро импресарио е по-малкият ѝ брат Бена. Поредица от победи на бойното поле са дали предимство на Орсо, стремящ се към короната на обединена Сирия, спрямо противниците му - Лигата на Осемте, рехава коалиция от амбициозни владетелли. След поредната победа двамата Муркато са поканени на аудиенция в резиденцията на работодателя си и стават жертва на типичната за Стирия неочаквана измяна, в резултат - Бена е мъртъв, Монцаро - почти. Спасена сякаш по чудо от странен чешит с необичайни хирургически методи, Монцаро оцелява и щом успява да стъпи на краката си (буквално), се измъква към един от тайниците си, за да започне Отмъщението на Монте Кристо Монца.
Купчина злато, придобита с пестъпление и скътана през успешните наемнически години, дава възможност на Монца да събере екип от най-способните убийци в Стирия. Отличен ход на Абъркромби е да включи сред тях няколко интересни второстепенни персонажи от предната поредица - бившият практик от Инквизицията Шило Витари; севернякът Тръпката - боецът, който отказа да забие нож в гърба на Логън/Кирвавия девет въпреки кръвната си вражда с него; наемническия командир Никомо Коска (отне ми време, докато се сетя кой е това - капитан Брабоса от "Карибски пирати"). Другите съучастници на Монца също си ги биваше, особено бившият затворник Дружелюбния, който е тотално обсебен от броенето, числата и тълкуването им. Има и един безкрайно противен образ - майсторът-отровител Кастор Морвийр, който си е брат-близнак на Круппе от "Малазанска книга на мъртвите". Появяваха се и други познати персонажи - банкерът Мотис от банка "Валинт и Балк"; Карлот дан Айдър, ръководител на бившата Гилдия на подправките от превзетия град Дагоска; ядачът (маг-канибал) Йору Сулфур - близък помощник на Първият магус Баяз; крал Джизал дан Лутар от Съюза. За мое съжаление Великият Инквизитор Санд дан Глокта само беше споменат, но не се появи лично. Стъпка по стъпка всеки един от 7-те участника в убийството биваше застигнат от мъстта на Монца, всеки по различен начин и при различни обстоятелства. Всъщност интерсната част бяха отношенията меду героите, както и бекрайният въртоп от събитития които предизвикваха или в които попадаха.
Абъркромби остава верен на своя стил: Монца и екипът ѝ не са "добрите", а само "нашите", като дори и това е спорно твърдение. Всеки един от героите влачи на плещите си собствената си история - убийства, измени, убийства, предателства, убийства, кръвосмешение, убийства...
Най-сериозно е работено по характера на Тръпката: в началото на романа той е ибягал от родния Север, където е Именуван мъж, воювал заедно и против най-големите водачи на своето време, опитващ се да скъса с битките и убийствата и да започне в далечна Стирия нов живот на честен мирен труд, изпълнен със състрадание и помощ към ближните. Неговата американска стириянска мечта си остава неосъществена, твърде бързо реалността му носи само разочарования и неуспехи в опита да се интегрира в живота на мирните хора и когато е на ръба на гладната смърт случйна среща с Монца го връща на добре познатия път на насилието. Само че вече не е в Севера, където понятието "чест" не е празна дума, а гадна бъркотия, наричана от местните Кървавите години, а Монцаро Муркато ненапразно всява ужас сред всички. Поредицата приключения вкарва Тръпката в безмилостна месомелачка, в която той губи какво ли не - чест, скрупули, око, разум, лоялност. помилван в края на историята той се отправя обратно към родния Север, пречистен от всички илюзии и опасен не по-малко от Логан/Кървавия девет или Дау Черния - двамата герои с най-лоша слава сред северняците.
Вторият сериозно разработван образ е Монцаро Муркато: чрез ретроспекции е проследена нейната лична история и мотивация. Родена на неподходящо място (гранична област на Талинс към съседно/враждебно владение) и в неподходящо време - началото на Кървавите години, твърде рано останала кръгъл сирак и при това отговорна за по-малкия си брат, тя е въвлечена отначало в набези и контранападения между селски опълчения в нейната област, по-късно постъпва наемник в Хилядата меча и е взета под опека от Никомо Коска. Тя просто има талант - за боравене с оръжие, за тактика, за стратегия, така че издигането сред наемниците е въпро на късо време. Един ден се оказва водач на собствената наемническа бригада, а в друг - основен военачалник на великия херцог Орсо. И през цялото време се оказва забъркана в нежелани от нея събития - предателство спрямо Коска; масово клане на мирни жеители; убийство на свръхбогат търговец - и всеки път любимият ѝ брат Бена е замесен активно. Дори и собствената ѝ вендета срещу херцог Орсо не протича по желания от нея начин - планираните убийства непрекъснато се израждат в масови кланета, личната ѝ мисия се оплита с политическите интриги на доскорошните ѝ противници и днешни несигурни съюзници и в края на историята тя се оказва там, където твърдо не е искала: на престола на разгромения Талинс, в началото на нова поредица войни в Стирия.
Верен на себе си Абъркромби и тук вкара събитията в основната си схема - многовековната война между Първия магус Баяз и Вторият магус Калул. Херцог Орсо и съюзниците му са финансирани от банка "Валинт и Балк", а Лигата - от Гуркулската империя. Като емисари се появяват двама близки помощници на Калул и Баяз - ядачите Ишри Източния вятър и Йору Сулфур. Интересният момент беше появата на ядач-ренегат - някогашен подчинен на Бая, който води собствена игра на разрушаване на планове. Неговата намеса успява да подреди последните непасващи парчета от историята на Монца.
Пак в свой стил Абъркромби завърта интриги, в които нищо не е както изглежда на пръв поглед и никой не е точно това, което изглежда. Много майсторски е създал сложни палнове, които в момента на реализация се провалят от почти случайна намеса на някой човек, оказал се на подходящо място в подходящ момент.
Големият плюс на книгите на Абъркромби са опита за реализъм - в характерите на героите, в описанията на света, в провеждането на обсадите, в развоя на битките. С интерес очаквам да се появи още нещо на автора, поредицата много приятно заприличва на "Черния отряд" на Глен Кук въпреки залитанията по преразказване на добре познати сюжети.

Харесах:
Числеността е без значение, ако са мързеливи, неподготвени и ги предвождат идиоти.
***
Неприятна кръстоска между наслада и отчаяние с превес на второто.
***
Такива сте оптимистите. Тъпи копелета, които никога не си вземат поука.
***
Хората предпочитат лидер, който изглежда велик, пред такъв, който наистина е.
***
човек трябва да се смее, докато е жив, защото след това определено ще му е трудно
***
Ако избереш да побегнеш, най-добре да бягаш бързо.
***
Да го правиш и да го харесваш са различни неща.
***
Никога не съм бил много решителен. Склонен съм да мисля твърде много какво би се загубило, ако предприема дадено действие. Да гледам със съжалениезатварящите се врати, вместо да потърся възможности в тези, които трябва да отворя.
***
смъртта никога не е сигурна... а само крайно вероятна
***
колкото по-глупав е човек, толкова повече мрази да изглежда глупав
***
Но имаше проблем с това да сриеш нещо от себе си.
Винаги знаеш къде е.
***
Изглеждаш почти толкова зле, колкото се чувствам.
***
По-добре да се движиш бързо и да удряш здраво, вместо да говориш за това.
***
Каква е целта на мъртвите грои, ако не да подадат пленените флагове на по-благоразумните другари от задните редици?
***
Ще ти е много по-спокойно, ако вместо непрекъснато да предвиждаш заповедите ми, просто ги да ги изпълняваш. Това е най-простия военен принцип.
***
човек е по-склонен да прости всякакви прегрешения на красива жена, но не и на грозен мъж
***
Искам земята, не живота им. Мъртвите не могат да се подчиняват.
***
Ограниченията на цивилизацията не са толкова корави, колкото смятат нормалните хора.
***
Предпочитаха да вярват, че светът е пълен със зло, а не с лош късмет, егоизъм и глупост.
***
-Само малцина избират тежкия път, защото е правилен.
-Само малцина дори успяват да различат правилния път от грешния.
***
Лаком като патица, смел като гълъб, лоялен като кукувица.
***
Когато построиш живота си само върху едно нещо, обичаш само един човек, имаш само една мечта, рискуваш да загубиш всичко за миг.
***
Да изглеждаш богат е почти толкова полезно, колкото да си.
***
Понякога хората се променят за добро. Понякога за лошо. А често, много често, стига да имат време и възможност... се променят обратно.

18 коментара:

  1. Ъ? Най-добрата? Че е супер, супер е, но според мен е доста по-слаба от трилогията.

    ОтговорИзтриване
  2. Джордж Мартин и Майкъл Муркок също казват, че е най-добрата му досега :)

    Почнах трилогията, но дългите описания в първата ме отказаха. Но има време :)

    ОтговорИзтриване
  3. И аз не обичам дълги описания, но се научих да им хвърлям едно око на кръст докато стигна в съществената част!Надявам се това да е най-добрата му :) Ще прочетем и ще видим

    ОтговорИзтриване
  4. Дали е най-добрата зависи не само то гледната точка, а и какво очакваш. Все пак когато някой писател те впечатли, очакваш следващата книга да те впечатли още повече, което не е толкова лесно постижимо. Според мен сравнително също е най-добрата, въпреки че няма да скрия лекото разочарование породено от твърде големите ми очаквание. А що се отнася до дългите описания аз ги харесвам, някак си ме потапят в обстановката.

    ОтговорИзтриване
  5. "Отмъщението на Монца "е една невероятна книга, няма две мнения по въпроса. Наскоро имах честта да попадна на нея и съм много доволна. Часовете ,които отделих на нея бяха много приятни.Съгласна съм с това, че най-сериозно е работено по характера на Тръпката.Радвам се, че Абъркромби остава верен на своя стил. Интересно ми беше , че споменава за многовековната война между Първия магус Баяз и Вторият магус Калул. Има много интриги/а ние обичаме да четем за такива неща/, изглежда едно, а на края излиза съвсем друго.Това изречение леко ме натъжи"Хората предпочитат лидер, който изглежда велик, пред такъв, който наистина е."може би натъжаването ми се дължи на факта, че в реалността наистина е така.Това също е хубаво и е вярно "Да изглеждаш богат е почти толкова полезно, колкото да си." Доста интересна статия благодаря за нея. Ще чакам с нетърпение следващата публикация.

    ОтговорИзтриване
  6. Цитатите са много умни и реални! И на мен ми харесаха, даже ще си запиша няколко. Първият много ми хареса и този: Когато построиш живота си само върху едно нещо, обичаш само един човек, имаш само една мечта, рискуваш да загубиш всичко за миг. Харесвам книги с битки. Интересно е, че винаги има какво да научиш от такива книги дори да изцяло комерсиални. В битките се разкриват много истини за живота като извадените цитати. Вероятно е така, защото и самия живот е една битка. Ще я потърся книгата, надявам се да я има още на пазара...

    ОтговорИзтриване
  7. Книгата я има на пазара все още, аз си я взех на скоро. Срам, не срам ще си призная, че съм още в началото... Но лятото не ми е периода за четене. Има много хубави истини и Коро е направил голямото добро да ги селектира. Това е много труд наистина! Ще си продължа с четенето есента, че сега не ми е до толкова сериозности, колкото и да са интересни :) Приятно четене на останалите!

    ОтговорИзтриване
  8. И аз ще се присъединя към твърдението че"Отмъщението на Монца"е най-добрата книга на Абъркромби.Мястото където се развива самото действие не би могло да бъде друго.Цитатът "Никога не съм бил много решителен. Склонен съм да мисля твърде много какво би се загубило, ако предприема дадено действие. Да гледам със съжалениезатварящите се врати, вместо да потърся възможности в тези, които трябва да отворя."е много красив, верен и тъжен.Авторът знае как да въздейства на читателите си, което показва колко е добър.

    ОтговорИзтриване
  9. Ще се съглася, че доста сериозно е работено по характера на Тръпката особено в началото на романа той е ибягал от родния Север, където е Именуван мъж, воювал заедно и против най-големите водачи на своето време, опитващ се да скъса с битките и убийствата и да започне в далечна Стирия нов живот на честен мирен труд, изпълнен със състрадание и помощ към ближните.Много интересен сюжет, който си струва да бъде прочетен.Благодаря за хубавата статия, дано по-често ни радвате."Отмъщението на Монца" заслужава всяка отделена минута.

    ОтговорИзтриване
  10. Съгласна, съм, че това му е най-добрата книга и се радвам, че имах честта да я прочета.Благодаря за статията.

    ОтговорИзтриване
  11. Разкошен разказ, поздравления.Съгласна съм, че пак в свой стил Абъркромби завърта интриги, в които нищо не е както изглежда на пръв поглед и никой не е точно това, което изглежда. Много майсторски е създал сложни палнове, които в момента на реализация се провалят от почти случайна намеса на някой човек, оказал се на подходящо място в подходящ момент.Знае как се пише и как да сподели това, което иска да каже.Определено най-добрата книга на Абъркромби до сега, която си заслужава да се прочете и няма да съжалявате.

    ОтговорИзтриване
  12. Ще се присъединя към хубавите коментари за книгата която е страхотна и съм много доволна. Часовете ,които отделих на нея бяха много приятни.Съгласна съм с това, че най-сериозно е работено по характера на Тръпката.Радвам се, че Абъркромби остава верен на своя стил. Интересно ми беше , че споменава за многовековната война между Първия магус Баяз и Вторият магус Калул. Има много интриги ние обичаме да четем за такива неща, изглежда едно, а на края излиза съвсем друго.Книга с неочакван край и авторът знае как да ни привлече вниманието , за да не я оставим на мира докато не минем и последната тсраница.Хубава книга.

    ОтговорИзтриване
  13. Започва много любопитно "Спасена сякаш по чудо от странен чешит с необичайни хирургически методи, Монцаро оцелява и щом успява да стъпи на краката си (буквално), се измъква към един от тайниците си, за да започне Отмъщението на Монте Кристо Монца."Определено това е една книга която трябва да бъде прочетена така е.Извадките са хубави, тази "Когато построиш живота си само върху едно нещо, обичаш само един човек, имаш само една мечта, рискуваш да загубиш всичко за миг."е напълно вярна.Не бива да приемаме само едно нещо и да живеем само за него.КАКТО И "Да го правиш и да го харесваш са различни неща." много подходящо изказване за работата.

    ОтговорИзтриване
  14. Напълно съм съгласна, че това е най-добрата книга на Абъркромби до сега.Страхотен разказ.

    ОтговорИзтриване
  15. Тази извадка от текста, че "Да го правиш и да го харесваш са различни неща." е много вярно.Може да правиш всичко просто защото е необходимо, а не защото ти сам си решил да го направиш от желание искрено."Никога не съм бил много решителен. Склонен съм да мисля твърде много какво би се загубило, ако предприема дадено действие. Да гледам със съжаление затварящите се врати, вместо да потърся възможности в тези, които трябва да отворя."това също ми харесва.Много е тъжно , но страшно много хора именно по този начин живеят, без да вземат живота си в ръце и инициатива, а след това се оплакват от всичко.

    ОтговорИзтриване
  16. Така е Абъркромби остава верен на своя стил, както пишете и в статията си" Стъпка по стъпка всеки един от 7-те участника в убийството биваше застигнат от мъстта на Монца, всеки по различен начин и при различни обстоятелства. Всъщност интерсната част бяха отношенията меду героите, както и бекрайният въртоп от събитития които предизвикваха или в които попадаха."Всичко е много добре изпипано и помислено всяко действа как , кога, защо.Може би именно заради това има толкова много фенове."Когато построиш живота си само върху едно нещо, обичаш само един човек, имаш само една мечта, рискуваш да загубиш всичко за миг." а този откъс е страхотен. Показва че колкото и да се отдаваме на някого не бива да бъде само и единствено той в живота ни.

    ОтговорИзтриване
  17. Чудесна статия , аз също я прочетох и съм силно възхитена от начина на писане и представяне на историята.." Стъпка по стъпка всеки един от 7-те участника в убийството биваше застигнат от мъстта на Монца, всеки по различен начин и при различни обстоятелства. " Всъщност интересната част бяха отношенията между героите, както и безкрайният въртоп от събития които предизвикваха или в които попадаха. Така е, всяко зло се наказва в даден момент и това нека бъде едно послание да бъдем по-добри и да се отнасяме с хората така както искаме те с нас.

    ОтговорИзтриване
  18. Разкошна статия и интересен блог, който ми препоръчваха от доста време и сега намерих спокойствие да го разгледам. Много ми хареса....."В "Последният довод на кралете" великият Херцог Орсо от Талинс стана тъст на новоназначения крал Джизал и се появи с армията си в Адуа, за да участва в разгрома на гуркулските войски. Няколко години по-късно отново той е в завръзката на историята. При него служи наемническият отряд Хилядата меча под командването на Монцаро Муркато, изключително компетентен генерал и по съвместителство - красива жена." красива история и то задължително с присъствието на хубава жена, иначе не би било същото нали така!? Харесаха ми и извадките от долу след статията някои са много вярни.

    ОтговорИзтриване