Отдел И

Автор: Петър Тушков
Издател: Ерго
Година: 2015

Първата изненада беше да видя доста познати имена сред имащите заслуга за излизането на книгата.
Втората беше доста добре замисления роман, комбиниращ алтернативна история и зомби-апокалипсис. За съжаление редакцията не е много на ниво.
Основната част е няколкодневна криза, поставяща България пред открит разрив с СССР в средата на '50-те години. Историята е разказана от гледната точка на капитан/лейтенант/капитан Руслан Кригер от отдел З на министерството на туризма. В този свят Втората световна е завършила с ядрени бомбардировки над Берлин, след като е избухнала зомби епидемия и ходещи мъртъвци са започнали да нападат безогледно всички. Намекът е, че става дума за боен вирус, сред зомбитата има много концлагеристи, има подмятане за секретни лаборатории на наша територия, овладяването на които е дало на България шанс да запази поне част от освободените територии и някаква форма на независимост от СССР. За сметка на това, въпросните лаборатории  се пазят с цената всичко и всеки,чистките и терора са на нивото на '30-те. Всичко започва на секретен полигон в Добруджа, където бойни части на СССР тренират в реални условия срещу зомбита с активиран боен щам, предоставени от  българските лаборатории, а родното  разузнаване се опитва тайно да наблюдава ученията. Оттам се започва серия от преследвания, административни игрички, мръсни номера и предателства. Смесвайки най-доброто черния роман и шпионските трилъри, Тушков създава  интрига от Голямата игра, съставена от оплетени двойни измами между противници и многопластови предателства между съюзници. С нотка на неразказана докрай лична трагедия.
Последните 50 страници беше ретроспекция  за част  от събитията, разказана от гледната точка  на касоразбивача Паганини. Отчасти съм доволен - света придоби повече пълнота, отчасти не съм - с нищо не допринесе към  основната част, темпото на разказване беше съвсем различно (първата част е трескава надпревара между Кригер, времето и събитията, втората е мудно безвремие с подчертано очакване на Края). На всичкото отгоре и автора,и редактора са пропуснали,че Кригер намира Паганини с 2 куршума в главата, а разказана от първо лице смъртта му е от удушаване.
Идеята за огромен бежански квартал е добра, но един милион е твърде голяма цифра, за да не ме подразни очевидния логистичен кошмар с оттенък на хуманитарна катастрофа,  който би се получил  в резултат.

Харесах:
Когато падат глави, най-глупавото е да наведеш своята и да се престориш на зает.
Моментът е критичен, така че е важно да си полезен на човека със сатъра.