Издател: Сиела
Година: 2015
Мрачна книга, както всичко писано от Глуховски. Смесват "Чун Куо" на Уингроув и"1981" на Оруел.
Романът е съсредоточен върху един бъдещ Европейски съюз във свят, победил смъртта. И пренаселен до побъркване - само в ЕС живеят повече от 120 000 000 000 човека. Безсмъртни завинаги. Безплатно. Само че размножаването вече е строго забранено - т.е. не точно забранено, но важи Закона за Избора: за новородено единият родител трябва да се откаже от безсмъртието си и да бъде инжектиран с акселератор, който ще го състари за 10 години. За нелегално раждане е по-лошо - идва Фалангата на Безсмърните, инжектира родителя, отнема детето и го праща в интернат. Интернатите са нещо като съветските лагери за деца на "бивши хора", а от тях излизат нови попълнения на Безсмъртните.
Един от тях е Ян Нахтигал - с недопречупен дух, но и невиждащ никаква алтернатива. Докато един от големите играчи в политиката му обръща личното си внимание и го въвлича в серия от полу- и съвсем незаконни действия. Историята се развива очаквано -
Когато се появи вируса, неутрализиращ коригиращия ДНК вирус на безсмъртието, беше ясно какво ще е последното решение на Ян.
Интересно беше виждането на Глуховски за бъдеща Русия - разпродала до XII век всички полезни изкопаеми, после изсякла всички дървета, след това обърнала реките към Европа и Китай, за да продаде и питейната вода, за да се превърне през XXV-ти век в пустош, продаваща на парче опосканите си територии на Китай. Лекарството за безсмъртие е открито в Русия, произвеждано е в огромни количества, върхушката го е получила, но на обикновените мужици е обяснено, че е неуспешно и за по-сигурно достъпа им до информация от света е отрязан. Познато?
Харесах:
единственото неловко нещо при лъжата е, че изисква добра памет
***
За еднократната любов е добре да се използват еднократно име и презервативи. Така е по-хигиенично.
***
Родените като роби тъгуват по оковите и полудяват от тази тъга.
***
Прието е да се смята, че бебетата ядат мляко. Всъщност те ядат време.
***
Но хората не искат да разберат нищо, на тях не им пука за икономиката и екологията, тях ги мързи и ги е страх да мислят. Те искат да плюскат и да се чукат безкрайно.
***
радостта им изглежда престорена,сякаш в концлагер е дошъл фотограф от вестник и е наредил на всички да се усмихват
***
"Параноя",крещи марионетката,на която са разкали за кукления театър
Няма коментари:
Публикуване на коментар