Бесни кучета

Автор: Джеймс Грейди
Издател: Бард
Година: 2006

Бих искал да видя тази книга филмирана от Тарантино.
В щата Мейн е организирана дискретна държавна психиатрия. В нея са въдворени шпиони от различните служби, които имат нужда от терапия или напрво тапицирана килия. Петтима на различна възраст и с раазлични травми от драматични издънки във Виетнам, Ирак, Босна, Нигерия и Малайзия намират психиатъра си убит. Това, че са луди, далеч не значи че са тъпи или неспособни - още докато трупа е топъл вече са докопали убийцата, но тя загива нелепо във схватката. Шарената група откачалници тръгва на лов с идеята, че до седмица нивото на медикаментите в тях ще падне опасно ниско и ще са неспособни до продължат да се държат адекватно. Но пък седмица е много време за мотивирана група обучени агенти. По време на търсенето всеки един от тях се изправя пред причините за собствения си срив и по един или друг начин успява да го преодолее.
Развръзката беше интересна, но всъщност историята беше за помиряването със себе си дори когато не можеш да си простиш.
Малко ми беше тъжно от епизодичната поява на Кондора - шпионина, герой на романи на Грейди от Студената война, който беше един от затворените в килия пациенти на секретната психиатрия.

Харесах:
За да си добър параноик, трябва на първо място да си практичен.
***
правителството не се занимава с разрешаване на проблеми, а просто с преразпределението им