Автор:
Майкъл Ридпат
Издател: Probook
Година:
2011
Тръгнах да чета книгата без особени очаквания, вероятно и за това я харесах. Американски автор е написал криминале, развиващо се в Исландия, а загадката се върти около средновековна сага, явяваща се първоизточник на "Пръстена на Нибелунгите" и на голяма част от "Властелина на пръстените".
Кораво бостънско ченге, по произход исландец, е свидетел на дело срещу 3 корумпирани полицаи. Ако той свидетелства, те ще бъдат осъдени и ще сключат сделка с ФБР, като разменят облекчаване на присъдите срещу уличаваща информация за голяма банда доминикански наркопласьори. Ако обаче не свидетелства, всички лоши ще се отърват само с уплах. След 2 неуспешни покушения детектива е изпратен по програма за обмяна в родната Исландия. Още от първия ден се включва в разследване на убийство на професор по исландски, опитващ се да посредничи в продажбата на староисландска сага на американски милионер, вманиачен по "Властелина на пръстените". Интригата е добра - информацията се напластява, следите сочат различни възможности, изплуват още 2 случая на смъртоносни злополуки. След ново убийство всичко се решава в старата традиция на сър Артър Конан Дойл - последна схватка на ръба на водопад.
Определено ще се сдобия и с втората, тази беше много приятно четивна.
Харесах:
лесно е да си смел, когато само ти си под заплаха
сряда, януари 07, 2015
понеделник, януари 05, 2015
Червените шапчици
Автор:
Джаксън Пиърс
Издател: Колибри
Година: 2011
Едно време им викаха юношески романи. Непълнолетните им главни герои търсеха съкровища, прекосяваха пустини или поне взривяваха влакове с фашисти. Днес им викат тийнейджърски романи и непълнолетните им героини се прехласват по вампири и върколаци или поне кандидат такива.
Книгата има(ше) потенциала да бъде прилично посредствено ърбън-фентъзи, стига авторката да можеше да го напише.
Харесах:
Познанието има свойство да те прави отшелник.
Издател: Колибри
Година: 2011
Едно време им викаха юношески романи. Непълнолетните им главни герои търсеха съкровища, прекосяваха пустини или поне взривяваха влакове с фашисти. Днес им викат тийнейджърски романи и непълнолетните им героини се прехласват по вампири и върколаци или поне кандидат такива.
Книгата има(ше) потенциала да бъде прилично посредствено ърбън-фентъзи, стига авторката да можеше да го напише.
Харесах:
Познанието има свойство да те прави отшелник.
събота, януари 03, 2015
"Правдата на Торен"
Автор:
Ан Леки
Издател: Бард
Година: 2014
Много добра книга!
Напомняше ми доста за Хейнския цикъл на Урсула ле Гуин, но със собствен свят и идеи.
Империята Радч анексира един след друг човешки светове и ги преустройва по свой образ и подобие, превръщайки ги в част от Радч. След това продължава към следващата цел. Империята се управлява от една личност в множество тела, а основна ударна сила са бойните кораби в "второстепенни" - човешки тела с унищожено съзнание, свързани към корабния ИИ. Хиляди години схемата работи почти безотказно и един ден Радч спира с анексиранията и разширяването на империята си. На последния анескиран свят бойният кораб "Правдата на Торен" се оказва въвлечен в непонятен заговор и последвало клане на цивилни. Последвалите събития изясняват ситуацията - управляващата Радч личност се е разцепила на поне 2 противостоящи групи, а вероятно са забъркани и могъщите извънземни пресгер. Бавно, но неотменно империята се плъзга към гражданска война и всяка от групите се опитва да заеме по-силна позиция, привличайки на своя страна сили и ресурси. За да не започне твърде рано конфликта, "Правдата на Торен" е унищожена, но един второстепенен (трупен войник) успява да оцелее и да започне собствена вендета. В стил "Монте Кристо" 20 години обикаля световете извън Радч, трупайки ресурси и издирвайки могъщо оръжие. При завръщането си успява да извърши своето отмъщения (убива няколко тела на управляващата личност) и дава началния тласък на гражданската война.
Светът е интересно замислен, но тепърва има да се разкриват подробности. Самият Радч е дайсънова сфера, съществуваща практически изолирано от едноименната империя (която пък май е нещо като охранителен периметър). В езика на Радч няма полово разделение и гражданите се възприемат като личности без полово определение. Структурата на обществото е на "къщи", занимаващи се с бизнес и сключващи клиентски договори с по-висши и по-нисши "къщи". Гражданите минават тестове за пригодност (преполагаемо манипулируеми), а постигнатите резултати дават възможност да се заеме пост в имперските структури и да се изгради кариера, която би могла да донесе ползи не само на индивида, но и на неговата "къща".
Очаквам Бард скоро да пусна следващата или някоя от хронологично предходните книги.
Харесах:
Единството, помислих си аз, съдържа в себе си идеята за разединение. Началото съдържа и изисква край.
Издател: Бард
Година: 2014
Много добра книга!
Напомняше ми доста за Хейнския цикъл на Урсула ле Гуин, но със собствен свят и идеи.
Империята Радч анексира един след друг човешки светове и ги преустройва по свой образ и подобие, превръщайки ги в част от Радч. След това продължава към следващата цел. Империята се управлява от една личност в множество тела, а основна ударна сила са бойните кораби в "второстепенни" - човешки тела с унищожено съзнание, свързани към корабния ИИ. Хиляди години схемата работи почти безотказно и един ден Радч спира с анексиранията и разширяването на империята си. На последния анескиран свят бойният кораб "Правдата на Торен" се оказва въвлечен в непонятен заговор и последвало клане на цивилни. Последвалите събития изясняват ситуацията - управляващата Радч личност се е разцепила на поне 2 противостоящи групи, а вероятно са забъркани и могъщите извънземни пресгер. Бавно, но неотменно империята се плъзга към гражданска война и всяка от групите се опитва да заеме по-силна позиция, привличайки на своя страна сили и ресурси. За да не започне твърде рано конфликта, "Правдата на Торен" е унищожена, но един второстепенен (трупен войник) успява да оцелее и да започне собствена вендета. В стил "Монте Кристо" 20 години обикаля световете извън Радч, трупайки ресурси и издирвайки могъщо оръжие. При завръщането си успява да извърши своето отмъщения (убива няколко тела на управляващата личност) и дава началния тласък на гражданската война.
Светът е интересно замислен, но тепърва има да се разкриват подробности. Самият Радч е дайсънова сфера, съществуваща практически изолирано от едноименната империя (която пък май е нещо като охранителен периметър). В езика на Радч няма полово разделение и гражданите се възприемат като личности без полово определение. Структурата на обществото е на "къщи", занимаващи се с бизнес и сключващи клиентски договори с по-висши и по-нисши "къщи". Гражданите минават тестове за пригодност (преполагаемо манипулируеми), а постигнатите резултати дават възможност да се заеме пост в имперските структури и да се изгради кариера, която би могла да донесе ползи не само на индивида, но и на неговата "къща".
Очаквам Бард скоро да пусна следващата или някоя от хронологично предходните книги.
Харесах:
Единството, помислих си аз, съдържа в себе си идеята за разединение. Началото съдържа и изисква край.
понеделник, декември 29, 2014
Прилив
Автор: Даниел Суарез
Издател: Deja book
Година: 2014
Отново пропилян потенциал.
Идеята, че човечеството е недозряло за качествен скок в технологичното си развитие, не е нова (честно казано, споделям я). Идеята за агенция, покриваща много от новопоявилите се технологии, също не е нова.
Суарез започва романа си многообещаващо - учен изобретява метод за отразяване/пренасочване на гравитацията. В момента на пробива неолудитска организация превзема и взривява лабораторията му. Следва събуждане във фантастично напреднала обстановка и запознаване със Федералното Бюро за Контрол на Технологиите - свръхсекретна организация, създадена неофициално през '60-те години на миналия век и съществуваща автономно в практическа нелегалност. Последвалия престой в супер технологичен затвор, където ИИ се опитват да анализират без ограничения в методите гениални, но опърничави учени, с цел създаване на интуитивно съзнание без свободна воля. До тук - нещо като серт версия на сериалите Хранилище 13 и Еврика.
До тук беше добрата част. После историята се отплесна - начело на БКТ се оказа че стои амбициозен и безскрупулен интригант, дясната му ръка е изключителен командос без морал, а лявата - местното бонобо (поклон към Ричард Морган и неговият "Вариант 13"), която освен, усилени феромони, хладен ум, горещи ръце, има и чисто сърце. В затвора пък няколко десетки непокорни гении са сформирали група, наречена оригинално Резисторите. По неясен начин са пробили непробиваемите защити, заблудили са всички ИИ-надзиратели и са поели контрол не само над килиите си (самоподържащи се единици, опаковани от непробиваем пашкул), но и над част от затвора. Оттук нататък действието беше някакъв кърпеж от тъпи екшъни, слаби фантастични комикси и напълно нелогични развития на действието. Всъщност беше толкова зле, че Суарез прибягна без срам буквално към deus ex machina, при това в комбинация с Катарзис и Изкупление накуп.
Като цяло - приемлива идея, лоша реализация.
Издател: Deja book
Година: 2014
Отново пропилян потенциал.
Идеята, че човечеството е недозряло за качествен скок в технологичното си развитие, не е нова (честно казано, споделям я). Идеята за агенция, покриваща много от новопоявилите се технологии, също не е нова.
Суарез започва романа си многообещаващо - учен изобретява метод за отразяване/пренасочване на гравитацията. В момента на пробива неолудитска организация превзема и взривява лабораторията му. Следва събуждане във фантастично напреднала обстановка и запознаване със Федералното Бюро за Контрол на Технологиите - свръхсекретна организация, създадена неофициално през '60-те години на миналия век и съществуваща автономно в практическа нелегалност. Последвалия престой в супер технологичен затвор, където ИИ се опитват да анализират без ограничения в методите гениални, но опърничави учени, с цел създаване на интуитивно съзнание без свободна воля. До тук - нещо като серт версия на сериалите Хранилище 13 и Еврика.
До тук беше добрата част. После историята се отплесна - начело на БКТ се оказа че стои амбициозен и безскрупулен интригант, дясната му ръка е изключителен командос без морал, а лявата - местното бонобо (поклон към Ричард Морган и неговият "Вариант 13"), която освен, усилени феромони, хладен ум, горещи ръце, има и чисто сърце. В затвора пък няколко десетки непокорни гении са сформирали група, наречена оригинално Резисторите. По неясен начин са пробили непробиваемите защити, заблудили са всички ИИ-надзиратели и са поели контрол не само над килиите си (самоподържащи се единици, опаковани от непробиваем пашкул), но и над част от затвора. Оттук нататък действието беше някакъв кърпеж от тъпи екшъни, слаби фантастични комикси и напълно нелогични развития на действието. Всъщност беше толкова зле, че Суарез прибягна без срам буквално към deus ex machina, при това в комбинация с Катарзис и Изкупление накуп.
Като цяло - приемлива идея, лоша реализация.
петък, декември 26, 2014
Светът на мошениците
Автор:
Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2013
Не можах а преценя - Бънч все пак чел ли е Зола относно аферата Драйфус, или някой му е разказвал в резюме?
Наемниците от "Звезден риск" си имат нов работодател с дълбоки джобове. Бивш министър-председател на забутана звездна формация иска един шумен случай на разкрит шпионаж да бъде преразгледан, а осъдения на смърт офицер - оправдан. По възможност пътьом да бъде подлята вода на конкурентната партия, управляваща в момента. Бандата главорези се стоварва и започва екшън, неотличим от поредицата за Стен - т.е. предвидим, клиширан, нелогичен и досаден.
Не разбирам защо Бард си губят времето да издават подобни книги, дори и писалият анотацията на гърба я е издържал само до края на пролога (стр.30) .
Издател: Бард
Година: 2013
Не можах а преценя - Бънч все пак чел ли е Зола относно аферата Драйфус, или някой му е разказвал в резюме?
Наемниците от "Звезден риск" си имат нов работодател с дълбоки джобове. Бивш министър-председател на забутана звездна формация иска един шумен случай на разкрит шпионаж да бъде преразгледан, а осъдения на смърт офицер - оправдан. По възможност пътьом да бъде подлята вода на конкурентната партия, управляваща в момента. Бандата главорези се стоварва и започва екшън, неотличим от поредицата за Стен - т.е. предвидим, клиширан, нелогичен и досаден.
Не разбирам защо Бард си губят времето да издават подобни книги, дори и писалият анотацията на гърба я е издържал само до края на пролога (стр.30) .
понеделник, декември 22, 2014
Червеношийката
Автор:
Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2009
Най-после попадам на скандинавско криминале, което да ми хареса. Единственият проблем е пороят от думи, бих предпочел по-лаконичен разказ.
Хари Хуле е много добър разследващ полицай, с много тежък алкохолен проблем. Вироглав, самонадеян и енергичен, още в самото начало се нацепва в нелепа ситуация покрай неразбория с охраната на американския президент в Норвегия. Фактът че е действал правилно и желанието на висшестоящите да покрият историята го издигат в контраразузнаването.Така един привидно маловажен доклад за стрелба и гилзи в провинцията го въвлича в едно разследване на поредица убийства. Губи бившата си партньорка, печели нова любов и предотвратява на косъм покушение над престолонаследника. За някоя следваща книга остана разкриването на полицая, контролиращ скиновете и поръчител на убийството на партньорката на Хари. Несбьо е доста честен с читателя, на 2/3 от книгата се досетих кой е убиецът.
Интересното за мен беше историята от годините на Втората световна война. 7 000 норвежки войници в състава на Waffen-SS са се сражавали на Източния фронт край Ленинград, а съпротивата срещу германската окупация е била почти символична до самия край. Както и при нас, основната маса антифашисти са се включили в последните седмици преди падането на окупационния режим. Нещо подобно на Франция, мнозинството е било безразлично и чакало да се види какъв ще е изхода от войната, за да избере позицията си. Общо 50 000 норвежци са се записали доброволци, но огромното мнозинство е било отхвърлено от Райха. За пореден път се сблъсквам с факта, че комбинацията от глупава самоувереност и тесногръд расизъм е попречила на Третия Райх да се сдобие с огромно количество войници, желаещи да воюват на тяхна страна поне срещу болшевиките на Източния фронт.
Преводът не беше от най-добрите, а и редактора си е пестил усилията.
Харесах:
износените маратонки "Адидас" не бяха нито достатъчно нови, за да са модерни, нито достатъчно стари, за да са шикозни
***
До гуша му дойде да се мъкне след хора, които не вървяха наникъде.
Издател: Емас
Година: 2009
Най-после попадам на скандинавско криминале, което да ми хареса. Единственият проблем е пороят от думи, бих предпочел по-лаконичен разказ.
Хари Хуле е много добър разследващ полицай, с много тежък алкохолен проблем. Вироглав, самонадеян и енергичен, още в самото начало се нацепва в нелепа ситуация покрай неразбория с охраната на американския президент в Норвегия. Фактът че е действал правилно и желанието на висшестоящите да покрият историята го издигат в контраразузнаването.Така един привидно маловажен доклад за стрелба и гилзи в провинцията го въвлича в едно разследване на поредица убийства. Губи бившата си партньорка, печели нова любов и предотвратява на косъм покушение над престолонаследника. За някоя следваща книга остана разкриването на полицая, контролиращ скиновете и поръчител на убийството на партньорката на Хари. Несбьо е доста честен с читателя, на 2/3 от книгата се досетих кой е убиецът.
Интересното за мен беше историята от годините на Втората световна война. 7 000 норвежки войници в състава на Waffen-SS са се сражавали на Източния фронт край Ленинград, а съпротивата срещу германската окупация е била почти символична до самия край. Както и при нас, основната маса антифашисти са се включили в последните седмици преди падането на окупационния режим. Нещо подобно на Франция, мнозинството е било безразлично и чакало да се види какъв ще е изхода от войната, за да избере позицията си. Общо 50 000 норвежци са се записали доброволци, но огромното мнозинство е било отхвърлено от Райха. За пореден път се сблъсквам с факта, че комбинацията от глупава самоувереност и тесногръд расизъм е попречила на Третия Райх да се сдобие с огромно количество войници, желаещи да воюват на тяхна страна поне срещу болшевиките на Източния фронт.
Преводът не беше от най-добрите, а и редактора си е пестил усилията.
Харесах:
износените маратонки "Адидас" не бяха нито достатъчно нови, за да са модерни, нито достатъчно стари, за да са шикозни
***
До гуша му дойде да се мъкне след хора, които не вървяха наникъде.
вторник, декември 16, 2014
Убий Алекс Крос
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2014
Най-слабата книга за Алекс Крос.
Отвлечени са децата на президента на САЩ, а във Вашингтон неизвестна до момента саудитска групировка започва серия атентати. Всички служби търчат в кръг, въпреки наличието на информатор сред терористите. Замотан в общия хаос, Крос губи дни, преди да стигне до следа по обичайния детективски метод на пресяване на факти и проверка на следи. Засада на половината полиция във Вашингтон бе толкова нескопосана, че двойка терористи избяга. Разбира се, всичкосвърши добре въпреки усилията на полицията и в разрез със закона.
Издател: Хермес
Година: 2014
Най-слабата книга за Алекс Крос.
Отвлечени са децата на президента на САЩ, а във Вашингтон неизвестна до момента саудитска групировка започва серия атентати. Всички служби търчат в кръг, въпреки наличието на информатор сред терористите. Замотан в общия хаос, Крос губи дни, преди да стигне до следа по обичайния детективски метод на пресяване на факти и проверка на следи. Засада на половината полиция във Вашингтон бе толкова нескопосана, че двойка терористи избяга. Разбира се, всичкосвърши добре въпреки усилията на полицията и в разрез със закона.
петък, декември 12, 2014
Училищен надзор
Автор:
Сергей Лукяненко & Аркадий Шушпанов
Издател: ИнфоДАР
Година: 2014
Това еХогуортс, академията на Х-мен франчайз на Лукяненко в света на Дозорите. След "Ликът на Черната Палмира" отново има история, в страни от поредицата за Антон Городецки, разработвана с/от друг автор.
Инквизицията създава близо до Санкт Петербург интернат за проблемни Различни деца. Светли и Тъмни учат заедно програма от обикновени човешки предмети и Различни дисциплини. 3-те повести са съсредоточени около група 7 нисши Тъмни и една Светла, с главно действащо лице възпитателя Дмитрий Дреер, някога нисш Светъл, после среден Инквизитор, после неутрален Висш, а накрая - човек, загрижен за децата повече отколкото за себе си.
Първата повест е зле - твърде много си личи залитането по Роулинг (даже е изрично подчертано). Втората повест вече отива в обичайното за Лукяненко - кой пази пазачите, кой е първия сред равните и кому да повериш нещо, което и на себе си не би поверил? Третата е най-драматично оплетената с опита да се подмени Светлината и Мрака с всеобща магическа неутралност и потенциалните проблеми от такава революционна промяна.
Като цяло - бива, особено на фона на последния Дозор. Винаги съм смятал, че светът на Дозорите е твърде интересен и си струва и други талантливи разказвачи да се пробват в него.
Харесах:
Само в наше време децата могат да си позволят да не порастват дълго време.
***
Просто сме били на вашето място, а вие още не сте били на нашето.
***
Да ходиш на два крака не е толкова весело, колкото да подскачаш на един, затова пък е по-стабилно.
***
пълната свобода изисква и пълна отговорност
Издател: ИнфоДАР
Година: 2014
Това е
Инквизицията създава близо до Санкт Петербург интернат за проблемни Различни деца. Светли и Тъмни учат заедно програма от обикновени човешки предмети и Различни дисциплини. 3-те повести са съсредоточени около група 7 нисши Тъмни и една Светла, с главно действащо лице възпитателя Дмитрий Дреер, някога нисш Светъл, после среден Инквизитор, после неутрален Висш, а накрая - човек, загрижен за децата повече отколкото за себе си.
Първата повест е зле - твърде много си личи залитането по Роулинг (даже е изрично подчертано). Втората повест вече отива в обичайното за Лукяненко - кой пази пазачите, кой е първия сред равните и кому да повериш нещо, което и на себе си не би поверил? Третата е най-драматично оплетената с опита да се подмени Светлината и Мрака с всеобща магическа неутралност и потенциалните проблеми от такава революционна промяна.
Като цяло - бива, особено на фона на последния Дозор. Винаги съм смятал, че светът на Дозорите е твърде интересен и си струва и други талантливи разказвачи да се пробват в него.
Харесах:
Само в наше време децата могат да си позволят да не порастват дълго време.
***
Просто сме били на вашето място, а вие още не сте били на нашето.
***
Да ходиш на два крака не е толкова весело, колкото да подскачаш на един, затова пък е по-стабилно.
***
пълната свобода изисква и пълна отговорност
вторник, декември 09, 2014
Хайка
Автор:
Джо Гарбър
Издател: Бард
Година: 1996
Преди 20 години щях да харесам книгата.
Ветеран от "зелените барети" на САЩ, участвал във виетнамската война, е преуспяващ корпоративен служител в началото на '90-те. Един ден шефът му, служил в морската пехота през корейската война, се опитва да го застреля. Това е само началото на безмилостна гонка, устроена от група мъже с военна подготовка. Действието се развива основно в административен небостъргач и много напомня първия "Умирай трудно". В дъното е "наемническа" организация на бивши военни, използвана за прикриване на забранени разработки с биооръжия.
От днешната ми гледна точка: Интригата е съшита с бели конци, нескончаемия екшън е еднообразен и почти досаден.
Харесах:
Приличаш на програмист. Очилата ти са накриво, панталонът е малко къс, а ризата - извадена навън.
***
В крайна сметка, господа, много по-важно е да сломите духа на противника, отколкото да го убиете.
***
Скромното обзавеждане е първият и най-отличителен белег на директора, който се страхува да взима решения.
***
Обикновените планове не решават необикновени проблеми.
***
Големият Брат беше жив и здрав и живееше в телефонната компания.
Издател: Бард
Година: 1996
Преди 20 години щях да харесам книгата.
Ветеран от "зелените барети" на САЩ, участвал във виетнамската война, е преуспяващ корпоративен служител в началото на '90-те. Един ден шефът му, служил в морската пехота през корейската война, се опитва да го застреля. Това е само началото на безмилостна гонка, устроена от група мъже с военна подготовка. Действието се развива основно в административен небостъргач и много напомня първия "Умирай трудно". В дъното е "наемническа" организация на бивши военни, използвана за прикриване на забранени разработки с биооръжия.
От днешната ми гледна точка: Интригата е съшита с бели конци, нескончаемия екшън е еднообразен и почти досаден.
Харесах:
Приличаш на програмист. Очилата ти са накриво, панталонът е малко къс, а ризата - извадена навън.
***
В крайна сметка, господа, много по-важно е да сломите духа на противника, отколкото да го убиете.
***
Скромното обзавеждане е първият и най-отличителен белег на директора, който се страхува да взима решения.
***
Обикновените планове не решават необикновени проблеми.
***
Големият Брат беше жив и здрав и живееше в телефонната компания.
събота, декември 06, 2014
Вратата на Абадон
Автор: Джеймс С.А. Кори
Издател: Бард
Година: 2014
Книгата е общо-взето по-добра от предходните.
Земята, Марс и СВП( Съюза на Външните Планети) изпращат експедиции към пръстена до Уран, образуван от протомолекулата след като тя се изстрелва от Венера. Пръстенът е портал към друго място, където нещо с физичните закони не е наред. Всъщност става дума за камара бойни кораби, гледащи се едни други през мерника. Както обикновено, Джеймс Холдън почти случайно се оказва насред цялото буре с барут в обичайната си роля на запаления фитил. Този път е невинен - едно богато, интелигентно и решително момиче е решило да го унищожи чрез сложен план, включващ диверсии и убийства. След обичайната бъркотия всичко си идва по-местата в последния момент, макар и след много излишни жертви.
Досадното е, че човечеството се сдоби с възможност да използва огромна група портали към други места, създадени в далечното минало от свръхразвитата цивилизация, изпратила протомолекулата преди няколко милиарда години към Земята. Лошата новина - потрталите са били запечатанеи, когато неизвестен (или неразбираем за текущите човешки познания) противник е започнал да унищожава тази цивилизация. Какво има отвъд - ще разберем в следващите книги.
Другата досадна част в историята беше с катарзиса на отмъстителката. Готов съм да се обзаложа, че тя ще се превърне в нов член на екипа на Холдън.
Харесах:
Проблемът, когато живееш сред чудеса е, че те правят всичко да изглежда възможно.
***
Те изпаднаха в паника по начина, по който се паникьосват хора, обучени на насилие.
***
Геройството е етикет, който лепват на хора, свършили нещо, което не биха направили, ако имаха време да си помислят.
Издател: Бард
Година: 2014
Книгата е общо-взето по-добра от предходните.
Земята, Марс и СВП( Съюза на Външните Планети) изпращат експедиции към пръстена до Уран, образуван от протомолекулата след като тя се изстрелва от Венера. Пръстенът е портал към друго място, където нещо с физичните закони не е наред. Всъщност става дума за камара бойни кораби, гледащи се едни други през мерника. Както обикновено, Джеймс Холдън почти случайно се оказва насред цялото буре с барут в обичайната си роля на запаления фитил. Този път е невинен - едно богато, интелигентно и решително момиче е решило да го унищожи чрез сложен план, включващ диверсии и убийства. След обичайната бъркотия всичко си идва по-местата в последния момент, макар и след много излишни жертви.
Досадното е, че човечеството се сдоби с възможност да използва огромна група портали към други места, създадени в далечното минало от свръхразвитата цивилизация, изпратила протомолекулата преди няколко милиарда години към Земята. Лошата новина - потрталите са били запечатанеи, когато неизвестен (или неразбираем за текущите човешки познания) противник е започнал да унищожава тази цивилизация. Какво има отвъд - ще разберем в следващите книги.
Другата досадна част в историята беше с катарзиса на отмъстителката. Готов съм да се обзаложа, че тя ще се превърне в нов член на екипа на Холдън.
Харесах:
Проблемът, когато живееш сред чудеса е, че те правят всичко да изглежда възможно.
***
Те изпаднаха в паника по начина, по който се паникьосват хора, обучени на насилие.
***
Геройството е етикет, който лепват на хора, свършили нещо, което не биха направили, ако имаха време да си помислят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
