Лираел

Автор: Гарт Никс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Историята за Старото кралство продължава двайсетина години по-късно. Главните герои са принц Самет, син на Абхорсрн Сабриел и крал Тъчстоун и Лираел, странната Дъщеря на Клеър. Противникът е Моргот древния противник на Седемте, създали магическата Харта, ограничила Свободната магия. Могъщ некромант, оцелял от погрома над Керигор първата книга, е организирал сложен план отвъд пределите на Старото кралство. В резултат избухват войни в далечния юг и на север се движат стотици хиляди бежанци, а в граничещия със Старото кралство се сформира добре финансирана националистка организация, посягаща към властта със всички средства. В цялата бъркотия двамата младежи бягат на стъпка пред противника и се опитват да разберат какво става. Отговорите ги изненадват, защото пък им разкриват кои са самите те.
Преди развръзката в последната книга всичко изглежда като картинка от домино, на което е бутната първата плочка.
Прави ми впечтление колко точно е описан механизма на войната в Сирия и вълните бежанци оттам. 20 години преди да се случи. Много добре е описана ролята на бежанците за подклаждане на местен шовинизъм сред добре финансирани местни радикални групировки. Дали и тази книга не е послужила за наръчник, вместо за предупреждение?

Непознати пътища

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2004

Кунц го бива да разказва и поизтъркани истории, стига да не се отплесне в излишно многословие.
Сюжетът е много познат: пропадащ пияница се завръща през 1995 в родния градец за погребението на баща си, от когото се е отчуждил още преди 20 години. И получава шанс да се завръща в ноща на 1975, за да промени собствената си съдба. Разбира се с цената страдание, саможертва и с Божията помощ в сблъсък със Злото сред горяща църква на изоставен град.

Сабриел

Автор: Гарт Никс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006

Гарт Никс ми беше направил добро впечатление като автор на разказ, но като романи на български е излизала само поредицата "Трилогия за Старото кралство". Е, каквото има - това четох.
Първата книга започва с обичайния сетинг след Хари Потър - в училище. Последната издънка на рода добри некроманти (?!) Абхорсен е на юг от Стената и учи в почти регулярен девически колеж в местната версия на Пограничните земи. Един ден немъртъв пратеник на баща ѝ донася наследството ѝ - мчгически меч и набор вълшебни звънци. Така започва пътя ѝ обратно в Старото кралство, където магията е всевластна, а Злото се е надигнало в опит да завладее света. Другото е обичайното - незконороден принц (последен потомък на кралете) от 200 години очаква да бъде освободен от заклинание, магически спътник дебне шанс за свобода и разплата, странни съюзници се появяват в решителни моменти.
А, да - и лошите ги отупват в края. На косъм.
Общо взето съвсем приемлива история, но с твърде много клишета. Сетинга на света ми приличаше на някаква смесица от Хари Потър на Роулинг, "Джак от Сенките" на Зелазни с малко епично парче от Джордан.
Поне трилогията е издадена до край, така че ще прочета и другите книги. Все е нещо, докато чакам някое издателство да се накани да завърши поне една от издаваните напоследък поредици.

Окото на Ева

Автор: Карин Фосум
Издател: Емас
Година: 2007

След Ю Несбьо ми се искаше да прочета и друго норвежо криминале. Карин Фосум не е дори близо като класа, но пък ми направи интересно впечатление на някои общи нотки в книгите и на двамата. Живота обикновените хора в Норвегия е представен като доста мизерен поне в очите на авторите и нямам предвид само материалните затруднения на много от персонажите.
Един ден реката през града изхвърля трупа на мъж, намушкан многократно. Неотдавна в домът си е открита задушена проститутка. Полицейският инспектор, разследващ случаите бавно и методично въстановява социалните контакти на жертвите и житейските им пътища в последните им дни. И се натъква на общ контакт - неуспялата художничка Ева. Останалото е ясно - събиране на информация до момента, в който има с какво да притиснеш заподозрения до точката на пречупване.
Книгата малко ми напомни за Жорж Сименон - не е съвсем ясно дали е криминална загадка със социален портрет на обществото или е житие с криминален елемент.

Ритматистът

Автор: Брандъд Сандерсън
Издател: Артлйан Студиос
Година: 2012

Четеше ми се нещо леко и добре написано, а книгите на Сандърсън по правило покриват и двете изисквания. Не останах разочарован.
В един алернативен свят Европа е била пометена от азиатската империя ДжоСеун, Египет е могъщ технологичен център, а САЩ са конфедерация от 50 острова. Двигателите с вътрешно горене и електричеството не съществуват в познатия ни вид, но пък има сложна и работеща технология, основана на пружинното задвижване. И съществува ритматиката - магическа дисциплина, караща рисунки с тебешир да се движат и да изпълняват задачи. Включително да нападат хора и при подходящ настройка - да убиват. Съществуват няколко колежа, в които се подготвят ритматисти за военна служба в Небраск - остров, на който съществуват Забравените (неясни, мо могъщи и враждебни създания) и диви тебеширчета убиват хора. Войници и ритматисти поддържат кръгов отбранителен периметър, за да не позволят на дивите тебеширчета да прлъзнат по другите острови и отново да изтребват хора, както в недалечното минало.
В един от колежите живее момче с направо гениални способности в ритматиката, но без да е избран за ритматист при посвещението в Монархиеската църква. Като син на покойния майстор на тебешир на колежа и една от чистачките, той се обучава наравно с учениците от заможните фамилии от околните острови. дори и без дарбата на ритматист той умее да осмисля тактиките на отбраната и нападението с тебеширчета, но никой не му обръща внимание.
Докато започват изчезванията на ученици-ритматисти, нападани от незнаен могъщ ритматист. Разследването е поверено на опозорен, но талантлив професор по ритматика и неговите помощници - проваляща се в учението се ритматистка и момчето без дарба.
Останала част е скучно-предвидима, както повечето неща на Сандърсън. Противникът е разкрит, до някъде победен, планът му - забавен, но не и провален напълно. Втората част не е издадена и подозирам, че скоро няма и да се появи на български.
Сандърсън е великолепен в измислянето на стройни магисеки системи, пасващи на сетинга на измислени светове, но е посредствен в измислянето и разказването на истории в тези светове.

Харесах:
Ако не се упражняваш да учиш неща, които не ти харесват, ще имаш големи трудности в живота.

Роуз Мадър

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1997

Книгата е излишно обемиста. Като история е нещо средно между "Тъмната половина" и "Долорес Клейборн".
След 14 години домашно насилие един ден покорната полицейска съпруга Роуз излиза от къщи и заминава за Средния Запад. С помощта на група за подкрепа на жени-жертви, тя започва живота си от начало и постепенно започва да се възстановява психически, физически, емоционално.
При полицейският инспектор и зарязан съпруг Норман на пръв поглед нещата също вървят нагоре - под негово ръководство сериозна наркогрупа е разбита и няколко едри играчи потеглят към затвора. Лейтенантския пост е гарантиран и бъдещето изглежда отлично. Всъщност прикритата му психопатия, освобождавана чрез насилието над Роуз, взима връх в него и той потегля на лов.
Всичко до тук е реалистичен до болка сюжет, разиграващ се непрекъснато по целия свят. Само че при сай Кинг реализма не е много на почит. Роуз намира случайно новата голяма любов в живота си в една заложна къща, а на излизане от нея намира картина, която я притегля неудържимо. На пръв поглед - банален сюжет на неособено талантлив художник, изобразяващ застанала на хълм жена с гръб към зрителя и далечен храм със сбъркана перспектива. Само че жената много прилича на Роуз, а в картината с течение на времето се появяват нови и нови детайли. До момента, в който картината се превръща в порта към друг свят, където другата Роуз чака своя момент да се намеси и да даде възмездие за страданието.
Кинг е един от малкото автори, които не се свенят да разгледат псохотравмите в миналото, като причина за насилствени прояви в бъдещето, но без да изпадат в лигави опрощения. Гадости се случват, но всеки е персонално отговорен за собствените си действия и не може да се оправдава със собственото си минало жертва.

Харесах:
кошмарните сънища съвсем не са толкова неприятни, колкото кошмарните събуждания

Цикъл на върколака

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2000

Кратка повест или по-скоро сюжет за комикс на ужасите.
Поредното забутано градче в Мейн има проблеми. Всеки месец на пълнолуние върколак взима жертва. Единственият опълчил се оцелял е момче в инвалидна количка, чийто разказ не взимат на сериозно. Така че с помощта на вуйчо си то само се захваща да ликвидира върколака.

Десетата зала

Автор: Глен Купър
Издател: Бард
Година: 2011

Още един трилър на Купър. Не лош, но по същата схема. Загадка, ретроспецкии с исторически значими личности, "шокираща" развръзка.
Във Франция е открита праисторическа пещера с рисунки. Значимостта ѝ е огромна, но най-важна е десетата зала, в която има рисунки на 3 често срещани растения. Отвара от тях дава изненадващи странични ефекти: удължаване на живота с векове, здраве, потентност, агресия и стерлитет за мъжете. През средновековието пещерата е открита от св. Бернард и прословутия му съвременик Пиер Абелар. В резулата в затънтения местен манастир се сформира монашеско братство, живеещо с векове. Погромът над тампиерите го унищожава и тайната напуска манастира.
В наше време потомците на избягал монах живеят в същото селце и продължават агресивно да бранят своите тайни. Или поне така си мислят. Алкохол и бъбривост са разкрили на историята пред де Гол по време на Втората световна война. След въстановяването на Франция е създаден секретен отдел в тайните служби, занимаващ се само с изследването и опазването на тайната отвара. Появата на международна експедиция от археолози, геолози, биолози и т.н. за изследване на пещерата отключва вълна от насилие.
Както и в поредицата за "Библиотеката на мъртвите" и тук в епилога се показа, че всъщност историята изобщо не е приключила.

Севилското причастие

Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог
Година: 2000

Ако Перес-Реверте е искал да каже нещо с тази книга, то на мен ми е убягнало. История без ясно начало и с отворен трагично-реалистичен край.
Хакер прониква в мрежата на Ватикана, за да остави лично посланиъ къма папата, насочващо вниманието му към разпадаща се църква в Севиля. Предадена от епископа, обект на интерес от местен банкер-далавераджия, църквата е място на две необясними смъртоносни злополуки на недоброжелатели. За изясняване на ситуацията е изпратен опитен агент.
В Севиля го чака бъркотия от старомоден свещеник с кауза, няколко привлечени към нея духовници, ангажирана умираща аристократска фамилия, финансови спекулации и тумба неудачници, изживяващи се като играчи в сенчестия бизнес. След няколко протяжни дни, нова смърт, едно забранено увлечение и личен катарзис историята приклюва. За църквата- добре, за замесените - никак. И животът продължава, без да забележи малките трагедии и труимфи...

Харесах:
Както забравените пионки, които не знаеха дали още имат имат цар, за когото да се бият, някои фигури търсеха своя квадрат на шахматното поле, за да умрат спокойно.

Полиция

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2015

Несбьо надобрява. Макар и в патетично-холивудски стил. усвоил е добре похвата да държи читателя в напрежение, докато се разбере кой от героите умира в момента. След развръзката във "Фантом" не стана ясно дали Хари оцеля - и физически, и емоционално. В първата 1/3 на настоящата книга подмятанията и отношението на малката група негови приятели беше двусмислено - межеше да са и за мъртвец, и за оттеглил се от живота им човек.
Е все пак Хари Хуле е е жив и изненадващо здрав. Преподава в Полицейската академия, живее с Ракел и очаква Олег да се завърне от рехабилитация в клиника за наркомани. Въпреки твърдия му отказ да се захване пак с активна дейност, съдбата сама го завръща. В района на Осло някой убива полицаи. Един след друг, на местопрестъпления с неракрити убийства, които те някога са разследвали и не са разрешили. Единствената следа води към изнасилвач, убит в затвора. Или поне така се предполага, защото трупът е обезобразен а никой не го е проверил сериозно. Старите приятели на Хари сформират неофициален екип, който да проведе паралелно разследване, докато основната група буксува. Някак неусетно хари се въвлича, а след смъртта на стара приятелка вече никой не може да го отклони от разследването. Проблемът е, че и убиецът има планове за него. Все пак в развръзката главният герой в успешна поредица винаги е с по-голям късмет от злодея. накои нишки обаче останаха незавързани и директно се заплитата за следващата история.
Пак се досетих кой е убецът около средата, но това не ми развали удоволствието от четенето. Както и в началото на поредицата, на втори план тече конфликта между Хари Хуле и главния секретар на полицията, корумпирания Микаел Белман. Тази нишка е не по-малко интересна от конкретните случаи в книгите.

Харесах:
несправедливата красота, каквато може да притежава само една млада жена
***
-Добре но... я чакай малко! Кой от двама ни е началникът?
-Щом питаш, съмнявам се да си ти.