Ключът към полунощ

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2015

Изключително слаба книга на Кунц, а е обозначена като преработено издание.
Частен детектив отива на почивка в Япония и среща красива певица в нощен клуб. Той я е срещал - всъщност е разследвал  нейното изчезване преди 12 години, нает от бащата- сенатор и успял бизнесмен.
Тя  е красива, талантлива и съдържателка на преуспяващ нощен клуб в Киото. Кръгъл сирак с повтарящи  се нощни кошмари и повтарящи се провали във връзките. Миналото ѝ е схематично, а проверката бързо го определя като фалшиво.
Хипнотичен сеанс намества парчетата - някой е заличил предишната ѝ личност  и я е подменил с фалшива. Следата води към Лондон.
В това време бащата и група неясни, но могъщи личности подготвят удобна за тях препратка, която да отведе новосформираната  двойка в Сен Мориц, Швейцария.
Там следва развръзката и разяснението - стара операция на КГБ от Студената война подменя 12 американски военнопленника от Виетнамската война с обучени агенти, включително и бащата-сенатор. Инфилтрирани в САЩ, те започват бизнес и се издигат в обществото. Проблемът е,  че половината са минали от другата страна и вече хич не искат победа на пролетарската революция. ЦРУ  ги е използвало десетилетия да пробутват фалшива информация на СССР и  чрез тях е  ускорило рухването му. След разпада му продължават да захранват новите властници в Кремъл с манипулирана информация, но имат голям проблем.  Сенаторът е твърде вероятния нов президент на САЩ. Това ще провали  цялата двойна игра и ще пререже удобен канал за манипулиране на Кремъл. Дошло е време за чистка, двойните агенти са подготвили сцената, а детектива е получил обработка, позволяваща му да изиграе ролята на чистач.
Като  цяло -  има хляб,но за Лъдлъм или Форсайт, Кунц е силен в друг раздел.

Харесах:
Независимо от културата, обществото и  расата им, мъжете са еднакво способни да бъдат  големи глупаци.
***
При него манипулирането е някаква разновидност на онанизма.
***
втвърдилото се небе сякаш не можеше да е приютило в себе си друго,  освен  злонамерени богове

Дракони в Порутения замък

Автор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 2015

Сборниче с няколко много стари разказа, малко рисунки и надута цена от 15 лева.
Пратчет е писал тези разкази много отдавна, а ценното е просто да се види откъде са тръгнали идеите му за Номите или Светът на диска.

Немезида

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 201

Втората среща с Хари Хуле ми допадна повече. Криминалните загадки са две, макар че още на около 2/3 от романа е маркирано решението на убийството при банковия обир.
По-интересната част беше запознанството с норвежкия "професор Мориарти" - циганина Раскол.  Струва ми се, че той отново ще се явява и в следващите книги.
Другата нишка в поредицата е  продължаващото разследване на убийството на Елен, предишната партньорка на Хуле. Инспектор  Том Валер - Принца вече е в полезрението и развръзката предстои вероятно в следващия том.
Стилът на Несбьо е много приятен и ненатрапчив, а внимателното дистанциране от клишетата в полицейския роман с допълнителен плюс.

Харесах:
не съзнава ограничения си капацитет, което един ден неизбежно щеше да го издигне в йерархията
***
Не винаги победителят във войната е онзи, който е спечелил битката.
***
дали да накажат човек, който не е съобразил, че един идиот се държи като идиот

Последните войводи

Автор: Андрея Илиев
Издател: Сиела
Година: 2015

Първата документална книга на Андрея Илиев, която се наканих да прочета. Струваше си.
Темата са 2 от разбойническите чети и техните войводи в България през 20-те години на XX-ти век: Митю Ганев в Хасковско и Курдоолу в Провадийско. Те са си типични бандити, плячкосващи частни лица и държавни органи. Интересната част беше заиграването и на двамата с нелегалната БКП.
Андрея не е спестил нищо, свързано с България от този период - общественото разделение от '23-та, корупцията и шуробаджанащината в местната власт, партизанщината в обществените иституции. На този фон са показани и миналите в нелегалност комунисти:  нищонеправещите платени дрОгаре, доларите от Коминтерна за "въоръжена борба и революционно движение", контрбандираното съветско оръжие през Черно море, строгите "ревизори" от Москва. Особено забавно е сравняването на показанията пред съда по време на събитията и мемоарите след 09.IX.44г. Кокошкарските кражби стават експоприация, нелепи приказки са агитация, изтезанията на цивилни и безпричнинните убийства са класова борба. Хубаво е, че легендите на комунистите от времето на "народната власт" се съпоставят с истината. По-добре е да знаеш грозна истина, вместо да вярваш в красива лъжа.

Отвъд стената на съня

Автор: Х. Ф Лъвкрафт
Издател: Ибис
Година: 2015

Шапка свалям на Адриян Лазаровски за огромния мерак да издаде на български всичко на Лъвкрафт. Макар и доста старомоден като стил, той е класик в ужасите, а неговите теми и до ден днешен вдъхновяват писатели и сценаристи. Освен това неприкритият расизъм, антропоморфизъм и ксенофобия в неговите произведения са почти приятен контраст на политкоректния език и чувствително-сладникавите вампири от YA-кича.
Сборникът съдържа:

• "Отвъд стената на съня" - съновидения, телепатия и технологичен достъп до чуждо съзнание
• "Къщата" - чудовище сее смърт от гроба на убит върколак
• "Котките на Ултар" - в древни времена котките получават своята мъст
• "В стените на Ерикс" - земна колонизация на Венера, тайнствени кристали, неразгадаеми туземци и алчност, тласкаща към ксеноцид
• "Обреченият Сарнат" - в несъществуващото минало, един град е изтребил съседен, населен с не-хора и 1000 години след това продължава да обругава паметта им, но мъст винаги има
• "Артър Джърмин" - съвсем в духа на Тарзан, едно странно уродливо семейство поколения наред ровичка в Конго, в търсене на легендарен град, за да намери непоносима истина
• "Гравюрата" - самотен пътник спира в порутена къща в забутана провинция, за да се срещне със собственика
• "Звярът от пещерата" - неудачна спелеогическа екскурзия вади наяве страх, но оправдан
• "Улицата" - най-ксенофобския разказ, проследяващ една улица от времето на първите колонисти, до епохата на страха от революция и анархия след Първата световна
• "В криптата" - мързелът и гадорията винаги се наказват, дори и от оня свят
• "Той" - индианска магия, безсмъртие и вечно проклятие
• "Съновидения във вещерския дом" - единствената избягала вещица от Салем е намерила нов подслон, продължавайки да се е ужас в името на Злото, нпомня на "Бебето на Розмари"
• "Неназовимото" - писателска дискусия провокира бегъл контакт с обекта на спора
• "Краят на човечеството" - Земята наближава слънцето, климата се изменя и недостатъчно адаптиращото се човечество измира без никаква свръхестествена намеса
• "Дебнещият страх" - в забутаните планини на щата Ню Йорк дегенерацията е отворила нов хоризонт за еволюцията
• "Кошмарът в Дънуич" - в затънтена ферма са се родили близнаци, но бащата не е от нашия свят, а децата си го искат тук

Кутия за птици

Автор: Джош Малерман
Издател: ДежаБук
Година: 2015

Доста добра постапокалиптична история. На моменти ми напомняше за "Денят на трифидите" на Уиндъм, но тук действието е съсредоточено в една къща и е от гледната точка на един участник.
В един момент хората започват да откачат, да убиват безразборно околните и да се самоубиват. Причината е  нещо, което виждат преди да превъртят. Оцелелите се затварят в затъмнени къщи и излизат само с плътни превръзки пред очите си. Светът ни се разпада като къщичка от карти. Историята е разказана от гледната точка на млада жена, забременяла точно преди да рухне всичко, която се включва в малка група хора, загубили всичко и всички подобно на нея самата. В деня на раждането групата е унищожена от свой член. Така тя се оказва  с две деца в ръце и само с телефонни разговори с някой, който е оцелял недалеч от нея. 4 години по-късно тя и децата поемат на сляп 30 километров поход по реката в търсене на оцеляване.
Книгата е доста добра, но щастливия край малко не си пасва с общия тон.

Харесах:
Пазиш живота им за живот, който не си струва да се живее.

Смрък

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2015

Малко книги ми остават от Света на Диска.
Командир Ваймс отива в отпуска извън Анкх-Морпорк. В провинциалното имение на жена си, сред пасторален пейзаж и простодушни хорица. Би трябвало да пукне от скука, когато не е покрай малкия Сам. Само че тази ваканция май е плод на разговор между лейди Сибил и лорд Ветинари и старият копой бързо захапва привидно кроткия пейзаж. Опита да бъде натопен за убийство ускорява процеса. След търчане, бой, буря в реката, преследване в морето и откровено самоуправство една привидно незабележима операция е прекратена. Контрабанда на тютюн, прикриваща контрабанда на тролска дрога, поробване на разумни същества, убийства - всичко това накуп приключва под бесния щурм на Ваймс и ордата му нови и стари ченгета от всевъзможни раси.
Според мен Уиликинс и Дръмнот заслужават да бъдат главни герои в някоя история.
А Ноби Нобс го намери любовта...

Харесах:
Той си е извоювал малка победа. А човек, който може да си извоюва малка победа, е напълно способен да извоюва големи.
*** 
Познавам аз мерзавец, когато го зърна. Имам си огледало.
***
човек е жив, дорде се учи
***
толкова се вживявате в това кое е законно и незаконно, че изобщо не обръщате внимание дали е редно или нередно
***
Има тънка разлика между това да криеш реакцията си и да си личи, че криеш реакцията си.
***
Законът е създаден да служи на хората, а не да се заобикаля.

Доктор Стъклен

Автор: Томас Бренън
Издател: 2014
Година: Артлайн Студиос

Алтернативноисторически стиймпънк. При това приятно написан.
В свят с електричество и атомна технология в края на XIX-век, но без двигатели вътрешно горене, Британската империя се подготвя за откриването на Свода, най-голямото инженерно творение в човешката история - мост от Ливърпул до Ню Йорк. Местен полицейски инспектор, ветеран от многогодишната война с бурите в  Южна Африка, започва разследване на убийство. Веднага след това единствения очевидец също е убит. А после насилието започва да ескалира, следата води към делваджиите - банди, овладяли технология за прихващане на душата на умиращ и затварянето ѝ в съд. Клиентите на престъпниците са богати и влиятелни хора, които получават достъп до спомени и усещания от затворените души. Сред няколкото действащи банди се откроява доктор Стъклен, от когото се боят всички. Действията му демонстрират, че репутацията не е преувеличена. Тайните служби на Короната също са наоколо, защото лично кралица Виктория ще открие Свода. Постепенно всички нишки се събират и инспектора е изправен пред гаден избор: да спаси затворената душа на покойната си жена, или да се намеси. Както винаги, в душата на Героя дългът е по-силен от егоизма и саботажът е спрян преди да разруши Свода.
Атрлайн са направили страхотна корица. Ако бяха се постарали да изчистят правописните грешки и нелепите преводи на технически термини, за сметка на дебелата хартия, книгата определено щеше да е по-впечатляваща.

Харесах:
Насилието често е първо във списъка със средства за постигане на дадена цел, но рядко е правилното решение.
***
Мъже с твърде много свободно време, твърде много пари и твърде малко самоконтрол.

Смъртта на светлината

Автор: Дж.  Р.Р.Мартин
Издател: Бард
Година: 2015

Тъпо, но най-интересното в книгата е азбучния указател накрая, разясняващ имена,термини и  събития  от конкретната вселена на Мартин (напомня на "Господарите" на Резник).
Една странна мигрираща планета преживява период на затопляне до степен, че става годна за обитаване от хора. 14 планети наоколо я тераформират и изгражда показни градове в своеобразен Фестивал (основно се самоубеждават, чеса се  надигнали от разрухата, последвала рухването наземната  Федерална империя). След края на Фестивала почти всички са  напуснали отново замръзващия свят.  Сред останалите се разиграва нещо средно между шекспирова драма и скандинавска сага. Мартин се е  постарал  да предаде конфликт, в който се смесват любов, дълг и чест, пречупени през няколко различни ценностни системи.
Малко скучна и доста меланхолична история, подходяща за някоя късна есен.

Харесах:
речта  му беше оживена и грубовата - мяташе обиди, както  шмиргел мята искри
***
Полуистината е най-голямата лъжа,нали?
***
Изглежда толкова погрешен избор, че всъщност е правилен.

Липсваш ми

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2015

В книгата не ми харесаха само лошия превод и калпавото форматиране.
Коубън има страхотен стил - историята и тук започва неусетно, със съвсем банално действие. Загрижена приятелка регистрира нюйоркска полицайка в сайт за запознанства. Там тя попада на някогашния си годеник, който има друго име и не я помни. После се появява хакер с едипов комплекс. И в следващия момент Коубън описва великолепна схема за лов на отчаяно самотни заможни хора чрез Интернет. Само че нe за банална измама с малка сума, а безмилостна организация за отвличане, ограбване и  убийство на жертвите. Паралелно тече и втора история - разследване на убийството на бащата на полицайката, извършено преди 18 години. Както и в други романи на Коубън двете линии се преплитат и създават измамна картина почти до края. Слабият момент е, че главният герой отново има близък приятел с куп връзки, умения, реурси и огромно желание да ги използва.
Много ми хареса инициативата на Коубън да кръщава второстепенни  герои на имената на дарители на избрани от него каузи.

Харесах:
Смятали се за преживяна болка,която не помните?
***
Вярно е, че любовта заслепява, но  не толкова, колкото желанието  някой да те обича.