Издател: Сиела
Година: 2018
Отдавна ми се искаше да прочета нещо от ранния Лукяненко. Тази трилогия е точно това - написана от 20-26 годишния автор и публикувана в периода 1992-94.
Книгите съдържат травмата на руснаците от разпада на СССР и избухналото насилие над тях в "близката чужбина", при това е писана още преди първата Чеченска война. не зная до колко историята на главния е горой е личната история на Лукяненко, но това би обяснило доста неща.
Някога един млад каратист спасява девойче от трима хулигани в нощния парк и получава годежен пръстен. 5 години по-късно един бивш десантник с боен опит в пост-съветските конфликти, бивш студент по медицина и настоящ бандит живее скапан живот, в който алкохола, секса и насилието не могат да запълнят вътрешното му усещане за празнота. Докато се задейства пръстена, отпращащ го слабонаселена планета нейде в галактиката, за да пожертва живота си в обречен опит да спаси едно порастнало девойче, което днес е принцесата на своя свят и е в беда. по всички правила първият случайносрещнат човек е бивш сержант от местните десантни части, който го въвежда в местната обстановка и му провежда тренировъчен курс по боравене с местните плоскостни мечове атомари (не просто свръх тънки, а с дебелина няколко молекули). Пак по всички правила нашият пришалецк от изостанала планета успява да създаде само за ден няколко чисто нови оръжия и хуква да спаява принцесата. Противникът му е свръхчовек с могъща армия, но пък землянина е снабден с неясно как работещи оръжия на митичните Сеячи - изчезналата древна раса, създала живота в галактиката. В техния Храм (налична на всяка планета древна конструкция, съдържаща маяк за хиперпространствно ориентиране, портал за хипрепространствени преходи и комуникационен възел) протича финалния двубой и след "преиграване" в следствие употребата на "темпорална граната" лошият е победен. За да може и нашият да загуби истински - той е не просто никой, а е пришълец от единствената позната планета, на която Сеячите не са поставили храм. Принцесата не може всъщност да се свърже истински с такъв галактически парий. И победеният победител се отправя с кораб и екипаж от новонамерени приятели в космоса, за да намери Земята и да докаже, че макар и технологично изостанала и без Храм, тя с нищо не отстъпва на никого.
Във втората книга неосъществения принц-консорт е подобрил бойните си умения и познания за расите в галактиката. Екипажът му нараства със случайно срещнати индивиди, които пък пасват великолепно и са лоялни до край. Издирването на Земята ги сблъсква с галактическа секта, боготворяща изчезналите Сеячи. През вековете са се опитали да ги "върнат" извършвайки ксеноцид, а последната им идея е да разрушат единствената позната планета, недостойна да има Храм - т.е. Земята. Запова надпевара, по време на която землянинът наистина печели принцесата и успява да разреши загадката на Сеячите. Докато всички са задавали въпроса "Къде са Сеячите?", той се достети да зададе въпросът "Кога са сеячите?". Отговорът му даде възможност да прескочи няколко века напред, за да се включи в решителните събития за съществуването на човечеството.
Третата книга продължава стила на предходните, започвайки с криза: принцесата и землянина са се оттеглили на безлюдна планета, изживявайки любовта на съществуването. Само че след един поход убежището им се оказва унищожено, а принцесата липсва. И отново започва рейд - този път към Земята, позиционирала се като център на цялото разнородно човечество. А това не е за дълго, заото иде война с расата на фанг - поне равностойна като съперник и невъзможна за спогаждане. Именно сблъсъкът с нея е изплашил Земята и нейните едва 40 "истински" колонии, с което е дадено началото на проекта "Сеяч" - изпращане на експедиция милиони години назад, изградила и разпратила кораби из галактиката, които да разпространят разумен живот, сходен с човечеството и контролиран от Хамовете, до изравняването му хронологично със Земята от епохата на контакта с фанг. Сборната мощ на Земята и хроноколониите (страхотен термин!) се оценява като превъзхождаща достатъчно фанг, за да може да се започне война. И тя започва, но един упорит землянин извън своето време има своето мнение.
Най-хубавото в книгите е разказът. Дори и в ранни творби като тези си личи майсторът.
Моето уважение към Сиела - вместо 3 отделни книги през половин годинапуснаха обще том. Надявам се издаднието да е успешно и скоро да излезе още нещо от ранния период на Лукяненко.
Харесах:
Ужасно удобна ситуация - когато вината се превръща в обида.
***
По-лесно се живее при мъгливи обичаи и ритуали със стогодишна давност, като ги интерпретираш както ти е угодно, отколкото да налагаш и изпълняваш справедливи закони, които на следващия ден след подписването им са вече остарели.
***
Ние победихме. Аз загубих.
***
Постъпил е толкова нелогично, че трябва да му е провървяло.
***
Не обичам есенния дъжд и женските сълзи.
***
Аборт в планетарен мащаб - ето това е колонизацията на планета, на която няма разумен живот.
***
Законодателят е много по-важен от палача.
***
Когато мислим за братя по разум, ние винаги очакваме да срещнем хора. В какъвто и да е облик - от колонии на м,ислещи насекоми до раумни кристали или плесени. Но поведението им задължително трябва да се вписва в нашите рамки, или...
***
Организация, която защитава масите, неизбежно репресира отделни личности.
***
Жестокосттаноси своя истина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар