Автор:
Бърнард Корнуел
Издател:
Сиела
Година:
2015
Сякаш отново чета "Сказание за Артур".
В Британия се води нескончаема война. Саксонците са под непрестанния натиск на датчаните, предвождани от братята Лотброксон. Нашествениците са по-добре организирани и много по-решителни. Едно след друго падат кралствата и само Уесекс остава да се държи, макар и атакуван по суша и море от датчаните, и подложен на набези от старият противник - келтите от Уелс и Корнуол.
Историята отново се разказва от гледната точка на момче, отгледано от противника. Утред е син на влиятелен благородник, загинал при Йорк. Пленен от датчаните, той е осиновен в семейството на Рагнар Безстрашния и получава обучението на войн, докато чичо му заграбва семейните владения. Момчето израства в силен и способен младеж и се сражава за датчаните в първата им кампания срещу Уесекс. Вътрешна вражда сред датчаните унищожава приемното семейство и Утред избягва на юг, при крал Алфред и доскорошните противници. Книгата завършва с битката, в която датчаните са отблъснати от Уесекс загива и последния от братята Лотброксон. За Утред остава кръвна вражда с ърл от датчаните, сметка за уреждане с чичо си и служба на умен и безкомпромисен крал.
Ужасно харесвам реалистичния стилна Корнуел. Веднага започвам следващата.
Харесах:
Обучавай убийците си от малки, преди да са развили съвест.
***
Всеки се нуждае от упование в своя бог и той явно се опитваше да оъкрие дали всички тези години не се е молил в грешния храм.
***
армиите са скъпи за поддръжка, а и имат свойството, веднъж събрани, постоянно да боледуват
понеделник, август 10, 2015
неделя, август 09, 2015
Кръвна връзка
Автор:
Ф. Пол Уилсън
Издател: Калпазанов
Година: 2011
Продължавам да съм изумен. Издателство "Калпазанов" са издали книга за Майстор Джак и аз пак съм я пропуснал. Странното е, но нямат собствен сайт, а профилът им във Facebook е всичко друго, но не и полезен.
Майстор Джак поема разследване на връзката на 18-годишно момиче и двойно по-възрастен мъж по молба на майката. Още в началото намира трупа на предния детектив. Следата води към институт за психичноболни престъпници, където неназована, но могъща агенция извършва проучване на дДНК (част от ДНК, която сякаш е останка от друг човешки вид, погълнат от нашия вид), подбор на опитни екземпляри с подходящ профил и експеримент с контролирането на гнева им. Откопана история е смущаваща - преди около 40 години един странен мъж е създал 2 момчета и момиче от различни жени в различни градове и е оставил План: едно от момчетата да направи дъщеря на непознаващата го сестра, а другият да направи дете на нейната дъщеря. Цел: създаване на дете с максимално чиста дДНК, което да бъде Ключ за завръщането на Другите. Всичко е изпълнено и намесата на Майстор Джак е твърде късна, за да предотврати зачеването на детето и попадането на майката в ръцете на Расалом (чудовището от "Пазителя на меча"). Самият Джак се оказа носител на много висока концентрация на дДНК, което поражда куп нови въпроси за следващите книги.
Уилсън е вкарал себе си като епизодичен герой - слабо известен автор с име-анаграма на името Уилсън, публикуващ евтини фантастични книжлета и сънуващ живота на Майстор Джак. Е, можеше да се включи директно, както направи сай Кинг в "Тъмната кула".
Историята е интересна, но Уилсън се увлича в твърде много в незначителни пасажи, които пълнят обема без да носят някакъв принос към сюжета.
Тази книга е №11 от поредицата за Майстор Джак. Някъде в 8-те, които не съм чел са се появили извънземни, рецедив от историята с с ракшасите от "Проклятието" и поредицата се е обединила с историята за Расалом и Глекен от "Пазителя на меча". Нямам идея защо не са издавани последователно (или поне аз не мога да намеря друг книги на "Калпазанов" или Рива от серията).
Харесах:
Ние всички се раждаме лоши - просто някои са по-лоши от останалите.
***
Добрите стари проповедници на Създателя саботират знанието винаги, когато надигне грозната си глава.
Издател: Калпазанов
Година: 2011
Продължавам да съм изумен. Издателство "Калпазанов" са издали книга за Майстор Джак и аз пак съм я пропуснал. Странното е, но нямат собствен сайт, а профилът им във Facebook е всичко друго, но не и полезен.
Майстор Джак поема разследване на връзката на 18-годишно момиче и двойно по-възрастен мъж по молба на майката. Още в началото намира трупа на предния детектив. Следата води към институт за психичноболни престъпници, където неназована, но могъща агенция извършва проучване на дДНК (част от ДНК, която сякаш е останка от друг човешки вид, погълнат от нашия вид), подбор на опитни екземпляри с подходящ профил и експеримент с контролирането на гнева им. Откопана история е смущаваща - преди около 40 години един странен мъж е създал 2 момчета и момиче от различни жени в различни градове и е оставил План: едно от момчетата да направи дъщеря на непознаващата го сестра, а другият да направи дете на нейната дъщеря. Цел: създаване на дете с максимално чиста дДНК, което да бъде Ключ за завръщането на Другите. Всичко е изпълнено и намесата на Майстор Джак е твърде късна, за да предотврати зачеването на детето и попадането на майката в ръцете на Расалом (чудовището от "Пазителя на меча"). Самият Джак се оказа носител на много висока концентрация на дДНК, което поражда куп нови въпроси за следващите книги.
Уилсън е вкарал себе си като епизодичен герой - слабо известен автор с име-анаграма на името Уилсън, публикуващ евтини фантастични книжлета и сънуващ живота на Майстор Джак. Е, можеше да се включи директно, както направи сай Кинг в "Тъмната кула".
Историята е интересна, но Уилсън се увлича в твърде много в незначителни пасажи, които пълнят обема без да носят някакъв принос към сюжета.
Тази книга е №11 от поредицата за Майстор Джак. Някъде в 8-те, които не съм чел са се появили извънземни, рецедив от историята с с ракшасите от "Проклятието" и поредицата се е обединила с историята за Расалом и Глекен от "Пазителя на меча". Нямам идея защо не са издавани последователно (или поне аз не мога да намеря друг книги на "Калпазанов" или Рива от серията).
Харесах:
Ние всички се раждаме лоши - просто някои са по-лоши от останалите.
***
Добрите стари проповедници на Създателя саботират знанието винаги, когато надигне грозната си глава.
вторник, август 04, 2015
Геном
Автор:
Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2015
Лукяненко от добрия вид. Интересен, изненадващ, тъжен и човечен.
Подобно на "Линията на бляновете" и тук човечеството е изградило звездна Империя, контактува с други раси и се развива бурно. Основата са спецовете - генетично модифицирани хора, тясно специализирани в определена професия и беззаветно предани на човешката раса.
Пилот-спец получава капитански пост на круизна яхта и задача да събере екипаж за неясна задача. Екипажът е почти само от спецове със своите особености и тайни, а целта е разходка на 2 извънземни. И тук се започва сложното: член на екипажа е бивша военна от Абанос - крайна ксенофобска планета, изолирана заради подготвян ксеноцид в галактиката. Още при първия скок през хиперпространствен тунел за малко се разминават с изтласкване в космоса на друга извънземна раса, намираща се в постоянна война с пасажерите. Следва убийство на едната особа, а към световете на хората тръгват бойните кораби на нейната раса. На сцената излиза не кой да е, а следователя-спец Шерлок Холмс - 44-ти клонинг на изключително способен детектив. Развръзката беше по-близо до начина на действие на Еркюл Поаро, но пък беше зрелищна.
Сега ми остава да чакам излизането на предходната и следващата книга от поредицата. И дано в тях послеслова на Васил Велчев да не е най-отпред.
Харесах:
Когато нито един чиновник не нарушава правилата, не им пука за крайния резултат.
***
В какво се състои разликата между властта и тиранията?
***
И управляват винаги онзи, които мълчат. През целия си живот мълчат и стоят в сянка.
Издател: ИнфоДАР
Година: 2015
Лукяненко от добрия вид. Интересен, изненадващ, тъжен и човечен.
Подобно на "Линията на бляновете" и тук човечеството е изградило звездна Империя, контактува с други раси и се развива бурно. Основата са спецовете - генетично модифицирани хора, тясно специализирани в определена професия и беззаветно предани на човешката раса.
Пилот-спец получава капитански пост на круизна яхта и задача да събере екипаж за неясна задача. Екипажът е почти само от спецове със своите особености и тайни, а целта е разходка на 2 извънземни. И тук се започва сложното: член на екипажа е бивша военна от Абанос - крайна ксенофобска планета, изолирана заради подготвян ксеноцид в галактиката. Още при първия скок през хиперпространствен тунел за малко се разминават с изтласкване в космоса на друга извънземна раса, намираща се в постоянна война с пасажерите. Следва убийство на едната особа, а към световете на хората тръгват бойните кораби на нейната раса. На сцената излиза не кой да е, а следователя-спец Шерлок Холмс - 44-ти клонинг на изключително способен детектив. Развръзката беше по-близо до начина на действие на Еркюл Поаро, но пък беше зрелищна.
Сега ми остава да чакам излизането на предходната и следващата книга от поредицата. И дано в тях послеслова на Васил Велчев да не е най-отпред.
Харесах:
Когато нито един чиновник не нарушава правилата, не им пука за крайния резултат.
***
В какво се състои разликата между властта и тиранията?
***
И управляват винаги онзи, които мълчат. През целия си живот мълчат и стоят в сянка.
събота, август 01, 2015
Мистър Мерцедес
Автор:
Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2014
През цялото време четях с твърдата увереност, че вместо роман Кинг съм попаднал на преработка на "Черна неделя" на Томас Харис. А пък в края, когато между другото имаше препратка към "Кутия с форма на сърце" на Джо Хил, подозренията ми придобиха по-ясна форма. В послеслова сай Кинг изказва благодарности на сина си, че е разрешил някои проблеми в книгата. Дали просто не я е написал цялата?
Бил Ходжис е типичното пенсионирано ченге. След 40 години служба и статута на най-добрия детектив в града, след развод и отчуждаване с дъщеря си, сега той е запуснат дебелак, киснещ пред телевизора и обмислящ самоубийство. Докато един ден получава послание от "Мистър Мерцедес" - масов убиец, прегазил тълпа безработни и измъкнал се, оставайки неразкрит от разследващите полицаи. Откачалникът неприкрито се опитва да въвлече депресирания пенсионер в чат, като очевидната цел е да го докара наистина до самоубийство. Тласъкът е достатъчен на Ходжис да се стегне и да започне разследване, което изненадващо бързо започва да дава резултати. Сдобивайки се 2-ма помощници (чернокож тинейджър и психически увредена жена на средна възраст), Ходжис успява само за няколко дни да проследи студени следи, които е пренебрегнал като разследващ полицай и да стигне до самоличността на Мистър Мерцедес. Проблемът е, че откаченякът е отишъл с бомба от пластичен експлозив и лагерни сачми в концертна зала, претъпкана от малолетни фенки на поредната бой-еднодневка-група. Докато Ходжис се наслаждава на инфаркт, помощниците успяват да се докопат до убиеца и почти буквално да му отнесат главата от бой. В епилога се намеква, че може би не всичко е приключило на този етап.
За първи път чета трилър от Стивън Кинг. При това построен по строг шаблон от жанра, с предвидим съспенс и ясно предсказуема развръзка. Какво е станало на Краля на ужаса?!
Харесах:
Животът е панаирджийско стрелбище с тъпи награди.
***
Да резнеш кожата на света и да оставиш белег. В крайна сметка историята е плът, набраздена от белези.
Издател: Плеяда
Година: 2014
През цялото време четях с твърдата увереност, че вместо роман Кинг съм попаднал на преработка на "Черна неделя" на Томас Харис. А пък в края, когато между другото имаше препратка към "Кутия с форма на сърце" на Джо Хил, подозренията ми придобиха по-ясна форма. В послеслова сай Кинг изказва благодарности на сина си, че е разрешил някои проблеми в книгата. Дали просто не я е написал цялата?
Бил Ходжис е типичното пенсионирано ченге. След 40 години служба и статута на най-добрия детектив в града, след развод и отчуждаване с дъщеря си, сега той е запуснат дебелак, киснещ пред телевизора и обмислящ самоубийство. Докато един ден получава послание от "Мистър Мерцедес" - масов убиец, прегазил тълпа безработни и измъкнал се, оставайки неразкрит от разследващите полицаи. Откачалникът неприкрито се опитва да въвлече депресирания пенсионер в чат, като очевидната цел е да го докара наистина до самоубийство. Тласъкът е достатъчен на Ходжис да се стегне и да започне разследване, което изненадващо бързо започва да дава резултати. Сдобивайки се 2-ма помощници (чернокож тинейджър и психически увредена жена на средна възраст), Ходжис успява само за няколко дни да проследи студени следи, които е пренебрегнал като разследващ полицай и да стигне до самоличността на Мистър Мерцедес. Проблемът е, че откаченякът е отишъл с бомба от пластичен експлозив и лагерни сачми в концертна зала, претъпкана от малолетни фенки на поредната бой-еднодневка-група. Докато Ходжис се наслаждава на инфаркт, помощниците успяват да се докопат до убиеца и почти буквално да му отнесат главата от бой. В епилога се намеква, че може би не всичко е приключило на този етап.
За първи път чета трилър от Стивън Кинг. При това построен по строг шаблон от жанра, с предвидим съспенс и ясно предсказуема развръзка. Какво е станало на Краля на ужаса?!
Харесах:
Животът е панаирджийско стрелбище с тъпи награди.
***
Да резнеш кожата на света и да оставиш белег. В крайна сметка историята е плът, набраздена от белези.
вторник, юли 28, 2015
Първите петнайсет живота на Хари Август
Автор:
Клер Норт
Издател: Сиела
Година: 2015
Клер Норт блестящо е развила потенциала на история за прераждащ се човек, помнещ предходните си животи. Неща, които Кен Гримуд само закача в "Игра на живот" тук са описани като стройната система на клуба "Кронос" - общество от прераждащи се, които взаимно си подпомагат младостта (най-вече финансово), и които общуват чрез предаване на съобщения с предходните и последващите поколения. Техните прераждания са винаги на една и съща дата и едно и също място, но живота им протича най-различно, съобразно текущия интерес. Идеята е колкото проста, толкова и главозамайваща. Хареса ми наименованието уробороси.
Единственото просто правило е ненамесата в хода на историята. Вече е било правено по време на 30-годишната война и резултата е бил ядрена война през ХХ-ти век. Виновникът е бил установен, информацията предадена назад по веригата на преражданията и след като е бил изтезаван от съвременниците си, е бил изличен от историята (майка му е убита преди да го роди).
Живота на Хари Август е от 1919 до '90-те на ХХ век или началото на ХХI. Веднъж на смъртното си легло получава съобщение чрез малко момиченце: светът свършва и става все по-бързо. Разследването води до неговата епоха и уроборос, останал извън клуба "Кронос", с който е бил близък през по-ранен живот. Въпросният единак тласва рязко технологичното развитие на човечеството, в опит да се постигне технологичен пробив в рамките на неговия живот, и евентуално да се разгадае Вселената. Оттам се започва сложна игра на сътрудничество и саботаж, шпионаж и приятелство, продължаваща векове и прераждания..
Харесах:
открих плитко поточе, копнеещо да се превърне в река
***
Изглежда най-доброто, което някога сме умеели да правим с времето, е да го прахосаме.
***
Армиите обикновено се възползват от науката по-бързо от цивилните граждани, ако не за друго, то поне заради това, че имат по-неотложни нужди.
***
Вече знам, че нещо е умряло в душата ми, макар че не мога да си спомня кога точно е станало.
Издател: Сиела
Година: 2015
Клер Норт блестящо е развила потенциала на история за прераждащ се човек, помнещ предходните си животи. Неща, които Кен Гримуд само закача в "Игра на живот" тук са описани като стройната система на клуба "Кронос" - общество от прераждащи се, които взаимно си подпомагат младостта (най-вече финансово), и които общуват чрез предаване на съобщения с предходните и последващите поколения. Техните прераждания са винаги на една и съща дата и едно и също място, но живота им протича най-различно, съобразно текущия интерес. Идеята е колкото проста, толкова и главозамайваща. Хареса ми наименованието уробороси.
Единственото просто правило е ненамесата в хода на историята. Вече е било правено по време на 30-годишната война и резултата е бил ядрена война през ХХ-ти век. Виновникът е бил установен, информацията предадена назад по веригата на преражданията и след като е бил изтезаван от съвременниците си, е бил изличен от историята (майка му е убита преди да го роди).
Живота на Хари Август е от 1919 до '90-те на ХХ век или началото на ХХI. Веднъж на смъртното си легло получава съобщение чрез малко момиченце: светът свършва и става все по-бързо. Разследването води до неговата епоха и уроборос, останал извън клуба "Кронос", с който е бил близък през по-ранен живот. Въпросният единак тласва рязко технологичното развитие на човечеството, в опит да се постигне технологичен пробив в рамките на неговия живот, и евентуално да се разгадае Вселената. Оттам се започва сложна игра на сътрудничество и саботаж, шпионаж и приятелство, продължаваща векове и прераждания..
Харесах:
открих плитко поточе, копнеещо да се превърне в река
***
Изглежда най-доброто, което някога сме умеели да правим с времето, е да го прахосаме.
***
Армиите обикновено се възползват от науката по-бързо от цивилните граждани, ако не за друго, то поне заради това, че имат по-неотложни нужди.
***
Вече знам, че нещо е умряло в душата ми, макар че не мога да си спомня кога точно е станало.
неделя, юли 26, 2015
Внимание, психоспусък!
Автор:
Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2015
Сборниците на Геймън си струват четенето, особено ако съдържат изцяло неиздавани истории
В този има всичко - кратки разкази на ужасите, среща между Снежанка и Спящата красавица, нова история за Шадоу от "Американски богове", доктор Кой и дори история за Шерлок Холмс.
Много ми допадна цикъла къси разкази "Календар от приказки".
По нещо този сборник ми напомни за ранните сборници с разкази на Стивън Кинг - къси, оригинални, непредвидими.
Харесах:
дъждът се стича по лицето ти като чужди сълзи
***
Хората се състоят от мечти, недодяланост и глупост.
Издател: Бард
Година: 2015
Сборниците на Геймън си струват четенето, особено ако съдържат изцяло неиздавани истории
В този има всичко - кратки разкази на ужасите, среща между Снежанка и Спящата красавица, нова история за Шадоу от "Американски богове", доктор Кой и дори история за Шерлок Холмс.
Много ми допадна цикъла къси разкази "Календар от приказки".
По нещо този сборник ми напомни за ранните сборници с разкази на Стивън Кинг - къси, оригинални, непредвидими.
Харесах:
дъждът се стича по лицето ти като чужди сълзи
***
Хората се състоят от мечти, недодяланост и глупост.
сряда, юли 22, 2015
"Милостта на Калр"
Автор:
Ан Леки
Издател: Бард
Година: 2015
Книгата май все пак не е по-лоша от предходната, но някак очаквах повече в нея. Повече действие, повече развитие.
Леки предложи още от същото - нов свят във вселената на Радчаи, нови културни, социални и икономически сблъсъци. Но почти нищо от схватката между враждуващите части на тираната Анаандер Минаай.
Става за четене, но без да предлага изненадата от предната книга.
Харесах:
....ти си идеалистка и много млада. Предполагам за това не си даваш сметка колко им е лесно на хората да живеят в самозаблуда.
Издател: Бард
Година: 2015
Книгата май все пак не е по-лоша от предходната, но някак очаквах повече в нея. Повече действие, повече развитие.
Леки предложи още от същото - нов свят във вселената на Радчаи, нови културни, социални и икономически сблъсъци. Но почти нищо от схватката между враждуващите части на тираната Анаандер Минаай.
Става за четене, но без да предлага изненадата от предната книга.
Харесах:
....ти си идеалистка и много млада. Предполагам за това не си даваш сметка колко им е лесно на хората да живеят в самозаблуда.
понеделник, юли 20, 2015
Некрономикон
Автор:
Х.Ф. Лъвкрафт
Издател: enthusiast
Година: 2012
Нямаше как след "Кралят в жълто" да не посегна веднага към Лъвкрафт. Добър избор се оказа, въпреки че вече съм чел повечето неща поне по веднъж.
Издател: enthusiast
Година: 2012
Нямаше как след "Кралят в жълто" да не посегна веднага към Лъвкрафт. Добър избор се оказа, въпреки че вече съм чел повечето неща поне по веднъж.
- "Нещото на прага" - къс разказ за вещер, открил път към безсмъртието чрез овладяването на чужди тела
- "Показанията на Рандолф Картър" - двама приятели се впускат в изледване на скрито стълбище насред нищото, за да срещнат кофти край
- "Плъхове в стените" - един от любимите ми разкази за американски богаташ, търсещ истинската история на предците си в зловещ замък с още по-зловещо подземие
- "Зовът на Ктхулу" - някъде сред морето скритият Р'лийех се е появил за малко и май самият Ктхулу е потърсил път към света, а секта от дегенерати заличава следите от събитието
- "Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - Лъвкрафт има свой прочит на историята за Фрнкещайн, още по-зловещ като развитие и финал
- "Шепнещият в тъмнината" - историята за контакта с чужда цивилизация през погледа на Лъвкрафт, а именно сравнително мирно съвместно съществуване с техните мини, стига да не проявяваш любопитство и да не разгласяваш откритията си
- "Възкресителят" - отново вещер търси път обратно 150 години след смъртта си от ръцете наразгневена тълпа, и използва свой далечен потомък с талант и слаб характер. Интересен момент: на латински името Къруин бе изписано Corvinus, точно както фамилията на първите вампир и върколак в поредицата Underworld. Слочаеност? Не мисла!1!
вторник, юли 14, 2015
Кралят в жълто
Автор: Робърт У. Чеймбърз
Издател: DejaBook
Година: 2014
Книгата я взех заради неумортия ентусиазъм на Христо Блажев. Разбира се, препратката към първи сезон на True Detectivе също даде своя принос.
Сборникът се състои от разкази, писани в края на XIX век. Едната част са мрачни, пропити с делириум и препратки към книгата "Кралят в жълто", творба гениална и прокълната да побърква читателите си. Особено добър е "Реставраторът на репутации" - по същество фантастино-прогностичен опис на една възможна Америка, който в наше време биха го квалифицирали най-малкото като политнекоректен, или директно расистки, ксенофобски и антисемитски. Останалата част са разкази за американски студенти-художници в Париж около и по време на Френско-Пруската война. Особено ми допадна "Улица недостъпна" заради описанието на разходката на безпаметно пиян младеж нощем в града. Спомени и тяхната липса...
Харесах:
Защо определени акорди ме карат да мисля за златисти и кафяви есенни листа?
Издател: DejaBook
Година: 2014
Книгата я взех заради неумортия ентусиазъм на Христо Блажев. Разбира се, препратката към първи сезон на True Detectivе също даде своя принос.
Сборникът се състои от разкази, писани в края на XIX век. Едната част са мрачни, пропити с делириум и препратки към книгата "Кралят в жълто", творба гениална и прокълната да побърква читателите си. Особено добър е "Реставраторът на репутации" - по същество фантастино-прогностичен опис на една възможна Америка, който в наше време биха го квалифицирали най-малкото като политнекоректен, или директно расистки, ксенофобски и антисемитски. Останалата част са разкази за американски студенти-художници в Париж около и по време на Френско-Пруската война. Особено ми допадна "Улица недостъпна" заради описанието на разходката на безпаметно пиян младеж нощем в града. Спомени и тяхната липса...
Харесах:
Защо определени акорди ме карат да мисля за златисти и кафяви есенни листа?
четвъртък, юли 09, 2015
Злокобен остров
Автор:
Денис Лихейн
Издател: intense
Година: 2009
Много добра и много зловеща книга. Лихейн е ужасно добър автор, който трябва да се чете на малки порции.
Двама шерифи от военната полици на САЩ през '50-те отиват на остров край Нова Англия, за разследват изчезването на пациентка от разположената там психиатрична болница за опасни престъпници. Нищо на мястото не е наред, никой не се държи естествено, 67-мия пациент липсва. А точно за да го убие е дошъл главният герой, заради съсипаният си живот и смъртта на любимата му съпруга. Може би правителството на САЩ завоалирано провежда забранени психо експерименти, в търсене на съвършените машини за убиване? Параноя или реалност, лъжа или истина?
Дори и "Ангелско сърце" не можа да ме подготви за развръзката.
Харесах:
-...сега навлизаме в истинската ужасна красота на напълно оформената параноидна структура на шизофреника. Господа, ако вярвате, че сте единствените пазители на истината, тогава значи всички останали лъжат. А ако всички останали лъжат...
-Тогава всяка истина, която изрекат..., трябва да е лъжа.
***
Не можеш да пречупиш едно цяло общество, което не иска чуе какво имаш да кажеш.
Издател: intense
Година: 2009
Много добра и много зловеща книга. Лихейн е ужасно добър автор, който трябва да се чете на малки порции.
Двама шерифи от военната полици на САЩ през '50-те отиват на остров край Нова Англия, за разследват изчезването на пациентка от разположената там психиатрична болница за опасни престъпници. Нищо на мястото не е наред, никой не се държи естествено, 67-мия пациент липсва. А точно за да го убие е дошъл главният герой, заради съсипаният си живот и смъртта на любимата му съпруга. Може би правителството на САЩ завоалирано провежда забранени психо експерименти, в търсене на съвършените машини за убиване? Параноя или реалност, лъжа или истина?
Дори и "Ангелско сърце" не можа да ме подготви за развръзката.
Харесах:
-...сега навлизаме в истинската ужасна красота на напълно оформената параноидна структура на шизофреника. Господа, ако вярвате, че сте единствените пазители на истината, тогава значи всички останали лъжат. А ако всички останали лъжат...
-Тогава всяка истина, която изрекат..., трябва да е лъжа.
***
Не можеш да пречупиш едно цяло общество, което не иска чуе какво имаш да кажеш.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
