Автор: Виктор Пелевин
Издател: Прозорец
Година: 2013
Анансов компот всъщност няма. И прекрасна дама няма. Обаче Пелевин е във вихъра си - историията е безумна и същевременно със собствена логика.
Както и в "ДПП (NN)", така и тук има една първоначална повест, една по-къса от тип spin-off и още няколко къси разказа принципно без пряка връзка.
Харесах:
сякаш тук дълги години се беше трудил някой от занаята на мъченията, а след това, за да дадат рационално обяснение на просмукалата се в стените аура на страданието, на мястото нс дибата бяха сложили зъболекарски стол
***
Там, където за всички тези загорели от слънцето спортуващи мъже започва Родината, за всички останали тя свършва, защотот оттатък оградата не пускат никого. А там, където за останалите започва, на тях въобще не им трябва да ходят. Най-много да слязат от мерцедеса да пикаят...
***
Отначало човек описва с думи това, което съществува.После разбърква редиците на думите в изреченията и получава описание на това, което не съществува. Така се появяват "въздушен кораб", "подводна лодка", "коституционна монархия" и "анален секс".
***
да се сдобиеш с враг, който е велик, свободен и прекрасен, означава самия ти временно да станеш значим
***
единствената "Голяма игра", която интересува руския елит, се състои в това тихо и кротко да пропълзят разстоянието от точката на крадене до края на срока на давност
неделя, май 21, 2017
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар