Те не вярват в приказки

Автор: Мартин Петков
Издател: Ернор
Година: 2008

С 9 годнини за къснение все пак стигнах до прочита на тази книга.
Двете истории в нея много напомниха за "Трудно е да бъдеш бог" на Стругацки.

• "Те не вярват в приказки" - децата се разждат добри и талантливи, но социалната среда ги изкривява и превръща в поредния си пълнеж. Езотеричен свирач от Хамелин от векове спасява групи деца, взимайки ги съвсем малки от семействата им и ги отвежда в преквасен свят, където да израстнат щастливи и любопитни. Този път тоова се случва в България от времето на Прехода ни и се разказва от мразещ се адвокат.
• "Теория на законността или Допълнение към петата книга" - още една история, съчинена във времената на Прехода. Държавания апарат е толкова прояден корупция, че е неспособен да върши каквото и да е. Обикновена миньорска стачка се изражда в метеж и държавата се разпада. На сцената излизат футоблните ултраси и стоящите зад тях играчи,  а в София настава хаос и терор. Точно това е и проблема - много скоро анархията започва да пречи на новите господари и трбява да да бъде установен някакъв ред с ясно описани правила. Само че се намесва временния Генерал-Президент - т.е. военен, разполагащ с боеспособна армейска група и всичко утихва. До следващия рунд. Историята има потенциал за по-сериозна антиутопия.

Харесах:
От говедото герой не може да стане. Той или ще си умре там на барикадата и веднага ще го забравят, или ще се върне след войната в къщи, ще се хване на работа като нощен пазач и ще се напива всяка вечер до откат.
***
Властта събориха без да им мигне окото и пак намериха ботуш, под който да се гърчат.