Не се обръщай

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2008

Изолирана вила в резерват насред нищото. Собствениците са са убити. Изпратената полицайка попада под обстрел, губи колата, оръжието и мобилния си. Следва преследване в зимната нощ, съюз с оцеляла от убийството и серия обрати. Ако се преброят пистолетите, още от самото начало някои неща си идват на мястото и развръзката не е толкова неочаквана.

Харесах:
Не печеля толкова, че да говоря за работа и в свободното си време.
***
тъмнината никога не е едноцветна

Градска готика

Автор: Брайън Кийн
Издател: Изток-Запад
Година: 2015

Очаквах непретенциозен хорър-роман в стила на Ричард Леймън. Получих сюжет за нискобюджетен филм без претенции.
Група бели хлапета закъсват насред негърско гето. След спречкване с местни хлапета се скриват в изоставена къща, без да знаят зловещата ѝ слава. Следва обичайното - орда изроди в мазето, кръв и писъци.

Лятото на ангелите

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Milenium
Година: 2018

Третата история Хъчисън отново е през погледа на друг член на екипа на ФБР за разследване на престъпления срещу деца. По-точно устата и ръбата агентка, някога жертва на собствения си баща и продадена от него ма банда още по-гадни изроди.
Всичко започва с оставено пред вратата ѝ окървавено дете с плючено мече в ръце. Родителите са убити, а проверката показва, че дететето е било тяхна жертва. И това е началото - нови и нови деца в шок, гледали как маскиран ангел убива родителите им. Интервалът между атаките намалява, появяват се грешки и неправилни решения на престъпника.
Екипът е най-забавната част от историята. Всеки един от тях носи собствените си травми и комплекси, но ги превръща в мотиватори за действие. Пак се появиха оцелелите героини от предните книги, а те определено внасят колорит.

Харесах:
В мрака няма нищо, способно да те нарани, което да го няма и на светло. Просто тогава не виждаш опасността.
***
да си свещеник, не изключва възможността да си задник

50/50 убиец

Автор: Срив Мосби
Издател: Унискорп
Година: 2015

Приятно британско криминале. Няма размахване на оръжие, няма гонки с коли, няма фатални красавици без задръжки, дори и плосък хумор няма.
Много добре организиран сериен убиец подготвя дълго операциите си и брутално атакува двойки, принуждавайки единия партньор да прежали другия. Действа от години и е убил член на разследващ го полицейски екип, с което е предизвикал нервен срив във водещия детектив. Няколко години по-късно започва нова вълна отвличания и убийства. Завърналият се полицай заобикаля бюрокрацията и се захваща с разследването. Беше интерсно да се проследят съвременните полицейски методи и процедури за работа.

Втори меден месец

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Колибри
Година: 2018

Сериен убиец и аген на ФБР. Друг сериен убиец и друг агент на ФБР. Агентите обединяват сили и елиминират убийците, а после започват истински меден месец.
Забавна книга, без да е блестяща. По някаква причина издаването започна директно от втората книга.

Харесах:
С хумора-клише или уцелваш от пръв път, или никога.

Не се отказвай

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2018

Още една книга в същия северозападен ъгъл на САЩ, където Коубън разказва историите си. Отново се мяркат Майрън Болитар и други персонажи от предни книги. Пак е спазена традицията герои в романа да носят имената на донори в благотворителни инициативи по избор на Коубън.
Полицай в Ню Джързи е загубил преди 15 години своя брат близнак в злополука с влак и в същата нощ изчезва безаследно голямата му ученическа любов. Сега отпечатаците ѝ са се появили на местопрестъпление, при което е убит друг полицай - техен съученик от гимназията. Тази случка се оказва камъчето по сипея и фактите за онази нощ сапочват да се появяват от различни гледни точки. Както и още един труп на съученик. И нелегална операция на федералното правителство лед 11 септември 2001. И хора, които много държат всички стари истории да останат погребани, дори и в пресни гробове.
Книгата има само един проблем - написана е с схемата на други романи на Коубън. Не че е лоша, но просто до края очаквах развръзката да съдържа поне две пресичащи се, но разлини различни истории. Познах.

Харесах:
Тези възрастни мъже, особено наскоро разведените, понякога умираха от желание да докажат, че още го могат дори ако никога не са го можели.
Особено ако никога не са го можели.
***
парите носят време и свобода, които са далеч по-осезаеми от щастието

Известен и мъртъв

Автор: Бен Елтън
Издател: Сиела
Година: 2018

Очаквах криминале в света на телевизионно шоу. Получих много забавна критика на видиотяването, върхът на което е т.нар. "риалити".
В третия сезон на поредното британско телевизионно риалити са събрани 10 младежи тип "кухи лейки" - повърхностни и безинтересни, но атрактивни и претендиращи за алтернативност, духовност (?), чувствителност (?!?) и т.н. клишета. Единственият извън това клише е анархист - безнадежден мърляч и колосален досадник, който е изваден скоро след началото заради криминално провинение в миналото и най-вече заради назряващ бунт сред съквартирантите му. Като цяло програмата се очаква да е пътлен провал, но все пак в началото именно нестандартния песонаж успява да привлече известен интерес. След изваждането му всичко тече в обичайното русло - падащ рейтинг, манипулиране на записания материал от продуцента, опити за манипулиране на съквартирантите за да се стигне до светия Граал на риалити шоуто - секс пред камерите. Просто още от същото - безинтерсни хора предлагат законно воайорство на публиката.
Докато една участничка бива убита в ефир. Без възможност да се определи кой съквартирант е убиеца. С компрометирани улики.
Разследването е поето от местен полицейски екип - възрастен и старомоден следовател, подкрепян от все още млад полицай (практически неразличим от съквартирантите) и съвсем млада полицайка (и прикрита лесбийка). Триото разплите повърхностни следи, неводещи наникъде, разпитва свидетели,незнаещи нищо. Очертава се перфектното престъпление.
А шоуто продължава с вдигнат залог, феноменален рейтинг и главозамайващи приходи.
Развръзката беше в досрата стара традици на Агата кристи и Еркюл Поаро - зрелищна, неочаквана, логична и като цяло доста нелепа.

Харесах:
В същността си хората са скучни. Ние трябва да ги направим интересни, да ги превърнем в герои и злодеи.
***
Хората придобиват странни навици, когато прекарват живота си, работейки в тъмни стаи.
***
Всичко трябва да се представя като нещо друго и да знаете, че това няма да спре – сега, след като веднъж е започнало. Всичко, което обичаме, ще се промени, ще бъде преопаковано и след това ще ни бъде продавано отново, като някакво подобрение...
***
Не винаги публикуват, но винаги знаят. Работата е там, че са готови да платят, а ако си готов да платиш за информация, накрая винаги ще се намери някой, който да ти я даде.
***
Беше изучавала английска литература, докато се подготвяше за университета, и всъщност бе учила за учител в продължение на три месеца, преди да реши, че ако ще прекарва живота си, разправяйки се с непълнолетни нарушители на реда, то по-добре да го прави, разполагайки с пълните права да ги арестува.
***
 Справедливостта има свое собствено темпо, госпожице

Сърцето ти принадлежи на мен

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2009

Още една безлична книга на Кунц. В 2/3 не се случва нищо, историята е сбутана в останалите 100 страници.
Интернет предприемач се наслаждажа на живота - в средата на 30-те е милиардер, има всичко, остава му само да навие една красива жена да се омъжи за него. Докати един ден се оказва, че сърцето му е повредено и му остава около година. Следват параноя, разследване на възможно отравяне, видения, смяна на лекуващите лекари без предупреждение...
Няколко години по-късно вече е свикнал с трансплантираното му сърце. Не е свикнал с разпадналия се живот. Любимата жена се е отдръпнала надалече, радостта от живота липсва, а неизвестна му жена го тероризира. Ключът е в трансплантацията, извършена в китайска клиника. Донорът е била затворничка от сектата Фалун гонг, транжирана за резерни части на партийни величия и свръхбогати клиенти. Близначката ѝ е агент на безименна китайска служба, дезертирала в името на отмъщението. Което всъщност няма да промени нищо за никого.
В епилога има среща за представяне на преродения герой - общ работник в църковно сиропиталище за деца с увреждания. Беден, честен и щастлив. А някогашната му любов отпътува към залеза в класически черно-бял ракурс.

Харесах:
Светът е пълен със зло и това е факт. Съобразяването на поведението ни с това обстоятелство ни прави реалисти, а не параноици.

Жокери

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издател: Сиела
Година: 2018

Не очаквах толкова добра книга.
Алтернативна история от типа на Х-мен, но със стила на филма Watchmen. Факти и фикция се преплитат в същата, но все пак различна история на САЩ и света.
1946-та. Втората световна война току-що е приключила, а Студената война още не е започнала. На Манхатън е разпръснато извънземно био-оръжие. Част от заразените умират веднага, част стават виросуносители, част преболедуват и получават нов вид/сила/способност. Тези, които получават малформации са наречени "жокери", а малцината придобили някаква полезна свръхсила или поне красива външност са квалифицирани като"аса".
След кратък период на объркване и благоразположение към първите "аса", човечеството се завръща към удобжния и познат модел на расизма. "Жокерите" и "асата" са обвинени от комисията за антиамериканска дейсност в измяна, предателство, заговор и т.н. "Жокерите" са изтикани в гето и заемат позоция под тази на цветнокожите.
С годините историята се развива както и в нашия свят - епохата на гоненията отминава, през 60-те потиснатите получават тръдноизвоювани права, радикалите оглавяват протестните двужения и тласват всичко в хаоса на уличните размирици.
През 70-те "асата" са вече култовите супергерои за младежите, всички искат да са като тях. А те са хора - добри, зли или по средата.
Човечеството успява да се адаптира към тази част от него, която е и повече, и по-малко от обикновения Homo sapiens.
С интерес очаквам следващите сборници от поредицата.

Харесах:
тежките климатични условия винаги пораждат любов към родината
***
Чембърлейн беше останал в историята като легендарен наивник: тъжен пример за човек с добри намерения, който си беше позволил да се надява на твърде много и се беше доверявал на хора, по-опитни в предателството от него самия
***
яростта на лишените срещу облагодетелстваните никога не е красива гледка
***
думите се носеха по вятъра – безочливи и провокативни, изречени от глас, подобен на разтопен кехлибар, полят с уиски

Майските рози

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Милениум
Година: 2017

Ако кажа че съм впечатлен, ще е като да кажа, че Черно море е мокро.
Новата история няма директна връзка с "Градината на Пеперудите", освен разследващия екип от трима агенти на ФБР, специализирани по серийните убийци. И тук разказът се води основно от гледна точка на жертвата, отново историята не е хронологично подредена. И пак е страхотна.
16 години. 16 мъртви момичета. Всичките убити с нож в църква и покрити с цветя. Всички убийства са извършени в периода март-май. Няма следи, няма заподозрени.
Сега е март на седемнайстата година. Сестрата на жертвата отпреди 5 годни и майка ѝ са се преместили в малък град в щата Колорадо, но им предстои дългосрочно преместване в Париж. А убиецът не ги е губил от поглед. Агентите от ФБР работят на ръба на правилата в опит да го засекат преди да удари отново.
Всъщност историята е съсредоточена върху косвените жертви - семействата на убитите. Психически разстройства като депресия и булимия, разрушени семейства, социална неприспособимост - нещата, които се стоварват върху оцелелите и с които трябва да живеят всеки ден.
Хъчисън вкарва като второстепенни герои две от оцелелите Пеперуди. Заедно с майката и дъщерята от тази книга се оформя група жени с характери, които пораждат огромното ми уважение. И желанито да съм да друг континент. Просто за всеки случай.
Криминалната интрига всъщност отсъства. Малкият брой участници кара убиецът да изпъкне още с първото си появяване.

Харесах:
Обществото краде трагедиите от жертвите.
***
Знае как да чака, когато е сигурен, че на отсррещната страна на паузата го очаква отговор
***
Има хора, достатъчно силни да пият кафето както боговете са го създали
***
законът е едно, а справедливостта – друго, и те невинаги си съвпадат