Не се обръщай

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2008

Изолирана вила в резерват насред нищото. Собствениците са са убити. Изпратената полицайка попада под обстрел, губи колата, оръжието и мобилния си. Следва преследване в зимната нощ, съюз с оцеляла от убийството и серия обрати. Ако се преброят пистолетите, още от самото начало някои неща си идват на мястото и развръзката не е толкова неочаквана.

Харесах:
Не печеля толкова, че да говоря за работа и в свободното си време.
***
тъмнината никога не е едноцветна

Градска готика

Автор: Брайън Кийн
Издател: Изток-Запад
Година: 2015

Очаквах непретенциозен хорър-роман в стила на Ричард Леймън. Получих сюжет за нискобюджетен филм без претенции.
Група бели хлапета закъсват насред негърско гето. След спречкване с местни хлапета се скриват в изоставена къща, без да знаят зловещата ѝ слава. Следва обичайното - орда изроди в мазето, кръв и писъци.

Лятото на ангелите

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Milenium
Година: 2018

Третата история Хъчисън отново е през погледа на друг член на екипа на ФБР за разследване на престъпления срещу деца. По-точно устата и ръбата агентка, някога жертва на собствения си баща и продадена от него ма банда още по-гадни изроди.
Всичко започва с оставено пред вратата ѝ окървавено дете с плючено мече в ръце. Родителите са убити, а проверката показва, че дететето е било тяхна жертва. И това е началото - нови и нови деца в шок, гледали как маскиран ангел убива родителите им. Интервалът между атаките намалява, появяват се грешки и неправилни решения на престъпника.
Екипът е най-забавната част от историята. Всеки един от тях носи собствените си травми и комплекси, но ги превръща в мотиватори за действие. Пак се появиха оцелелите героини от предните книги, а те определено внасят колорит.

Харесах:
В мрака няма нищо, способно да те нарани, което да го няма и на светло. Просто тогава не виждаш опасността.
***
да си свещеник, не изключва възможността да си задник

50/50 убиец

Автор: Срив Мосби
Издател: Унискорп
Година: 2015

Приятно британско криминале. Няма размахване на оръжие, няма гонки с коли, няма фатални красавици без задръжки, дори и плосък хумор няма.
Много добре организиран сериен убиец подготвя дълго операциите си и брутално атакува двойки, принуждавайки единия партньор да прежали другия. Действа от години и е убил член на разследващ го полицейски екип, с което е предизвикал нервен срив във водещия детектив. Няколко години по-късно започва нова вълна отвличания и убийства. Завърналият се полицай заобикаля бюрокрацията и се захваща с разследването. Беше интерсно да се проследят съвременните полицейски методи и процедури за работа.

Втори меден месец

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Колибри
Година: 2018

Сериен убиец и аген на ФБР. Друг сериен убиец и друг агент на ФБР. Агентите обединяват сили и елиминират убийците, а после започват истински меден месец.
Забавна книга, без да е блестяща. По някаква причина издаването започна директно от втората книга.

Харесах:
С хумора-клише или уцелваш от пръв път, или никога.

Не се отказвай

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2018

Още една книга в същия северозападен ъгъл на САЩ, където Коубън разказва историите си. Отново се мяркат Майрън Болитар и други персонажи от предни книги. Пак е спазена традицията герои в романа да носят имената на донори в благотворителни инициативи по избор на Коубън.
Полицай в Ню Джързи е загубил преди 15 години своя брат близнак в злополука с влак и в същата нощ изчезва безаследно голямата му ученическа любов. Сега отпечатаците ѝ са се появили на местопрестъпление, при което е убит друг полицай - техен съученик от гимназията. Тази случка се оказва камъчето по сипея и фактите за онази нощ сапочват да се появяват от различни гледни точки. Както и още един труп на съученик. И нелегална операция на федералното правителство лед 11 септември 2001. И хора, които много държат всички стари истории да останат погребани, дори и в пресни гробове.
Книгата има само един проблем - написана е с схемата на други романи на Коубън. Не че е лоша, но просто до края очаквах развръзката да съдържа поне две пресичащи се, но разлини различни истории. Познах.

Харесах:
Тези възрастни мъже, особено наскоро разведените, понякога умираха от желание да докажат, че още го могат дори ако никога не са го можели.
Особено ако никога не са го можели.
***
парите носят време и свобода, които са далеч по-осезаеми от щастието

Известен и мъртъв

Автор: Бен Елтън
Издател: Сиела
Година: 2018

Очаквах криминале в света на телевизионно шоу. Получих много забавна критика на видиотяването, върхът на което е т.нар. "риалити".
В третия сезон на поредното британско телевизионно риалити са събрани 10 младежи тип "кухи лейки" - повърхностни и безинтересни, но атрактивни и претендиращи за алтернативност, духовност (?), чувствителност (?!?) и т.н. клишета. Единственият извън това клише е анархист - безнадежден мърляч и колосален досадник, който е изваден скоро след началото заради криминално провинение в миналото и най-вече заради назряващ бунт сред съквартирантите му. Като цяло програмата се очаква да е пътлен провал, но все пак в началото именно нестандартния песонаж успява да привлече известен интерес. След изваждането му всичко тече в обичайното русло - падащ рейтинг, манипулиране на записания материал от продуцента, опити за манипулиране на съквартирантите за да се стигне до светия Граал на риалити шоуто - секс пред камерите. Просто още от същото - безинтерсни хора предлагат законно воайорство на публиката.
Докато една участничка бива убита в ефир. Без възможност да се определи кой съквартирант е убиеца. С компрометирани улики.
Разследването е поето от местен полицейски екип - възрастен и старомоден следовател, подкрепян от все още млад полицай (практически неразличим от съквартирантите) и съвсем млада полицайка (и прикрита лесбийка). Триото разплите повърхностни следи, неводещи наникъде, разпитва свидетели,незнаещи нищо. Очертава се перфектното престъпление.
А шоуто продължава с вдигнат залог, феноменален рейтинг и главозамайващи приходи.
Развръзката беше в досрата стара традици на Агата кристи и Еркюл Поаро - зрелищна, неочаквана, логична и като цяло доста нелепа.

Харесах:
В същността си хората са скучни. Ние трябва да ги направим интересни, да ги превърнем в герои и злодеи.
***
Хората придобиват странни навици, когато прекарват живота си, работейки в тъмни стаи.
***
Всичко трябва да се представя като нещо друго и да знаете, че това няма да спре – сега, след като веднъж е започнало. Всичко, което обичаме, ще се промени, ще бъде преопаковано и след това ще ни бъде продавано отново, като някакво подобрение...
***
Не винаги публикуват, но винаги знаят. Работата е там, че са готови да платят, а ако си готов да платиш за информация, накрая винаги ще се намери някой, който да ти я даде.
***
Беше изучавала английска литература, докато се подготвяше за университета, и всъщност бе учила за учител в продължение на три месеца, преди да реши, че ако ще прекарва живота си, разправяйки се с непълнолетни нарушители на реда, то по-добре да го прави, разполагайки с пълните права да ги арестува.
***
 Справедливостта има свое собствено темпо, госпожице

Сърцето ти принадлежи на мен

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2009

Още една безлична книга на Кунц. В 2/3 не се случва нищо, историята е сбутана в останалите 100 страници.
Интернет предприемач се наслаждажа на живота - в средата на 30-те е милиардер, има всичко, остава му само да навие една красива жена да се омъжи за него. Докати един ден се оказва, че сърцето му е повредено и му остава около година. Следват параноя, разследване на възможно отравяне, видения, смяна на лекуващите лекари без предупреждение...
Няколко години по-късно вече е свикнал с трансплантираното му сърце. Не е свикнал с разпадналия се живот. Любимата жена се е отдръпнала надалече, радостта от живота липсва, а неизвестна му жена го тероризира. Ключът е в трансплантацията, извършена в китайска клиника. Донорът е била затворничка от сектата Фалун гонг, транжирана за резерни части на партийни величия и свръхбогати клиенти. Близначката ѝ е агент на безименна китайска служба, дезертирала в името на отмъщението. Което всъщност няма да промени нищо за никого.
В епилога има среща за представяне на преродения герой - общ работник в църковно сиропиталище за деца с увреждания. Беден, честен и щастлив. А някогашната му любов отпътува към залеза в класически черно-бял ракурс.

Харесах:
Светът е пълен със зло и това е факт. Съобразяването на поведението ни с това обстоятелство ни прави реалисти, а не параноици.

Жокери

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издател: Сиела
Година: 2018

Не очаквах толкова добра книга.
Алтернативна история от типа на Х-мен, но със стила на филма Watchmen. Факти и фикция се преплитат в същата, но все пак различна история на САЩ и света.
1946-та. Втората световна война току-що е приключила, а Студената война още не е започнала. На Манхатън е разпръснато извънземно био-оръжие. Част от заразените умират веднага, част стават виросуносители, част преболедуват и получават нов вид/сила/способност. Тези, които получават малформации са наречени "жокери", а малцината придобили някаква полезна свръхсила или поне красива външност са квалифицирани като"аса".
След кратък период на объркване и благоразположение към първите "аса", човечеството се завръща към удобжния и познат модел на расизма. "Жокерите" и "асата" са обвинени от комисията за антиамериканска дейсност в измяна, предателство, заговор и т.н. "Жокерите" са изтикани в гето и заемат позоция под тази на цветнокожите.
С годините историята се развива както и в нашия свят - епохата на гоненията отминава, през 60-те потиснатите получават тръдноизвоювани права, радикалите оглавяват протестните двужения и тласват всичко в хаоса на уличните размирици.
През 70-те "асата" са вече култовите супергерои за младежите, всички искат да са като тях. А те са хора - добри, зли или по средата.
Човечеството успява да се адаптира към тази част от него, която е и повече, и по-малко от обикновения Homo sapiens.
С интерес очаквам следващите сборници от поредицата.

Харесах:
тежките климатични условия винаги пораждат любов към родината
***
Чембърлейн беше останал в историята като легендарен наивник: тъжен пример за човек с добри намерения, който си беше позволил да се надява на твърде много и се беше доверявал на хора, по-опитни в предателството от него самия
***
яростта на лишените срещу облагодетелстваните никога не е красива гледка
***
думите се носеха по вятъра – безочливи и провокативни, изречени от глас, подобен на разтопен кехлибар, полят с уиски

Майските рози

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Милениум
Година: 2017

Ако кажа че съм впечатлен, ще е като да кажа, че Черно море е мокро.
Новата история няма директна връзка с "Градината на Пеперудите", освен разследващия екип от трима агенти на ФБР, специализирани по серийните убийци. И тук разказът се води основно от гледна точка на жертвата, отново историята не е хронологично подредена. И пак е страхотна.
16 години. 16 мъртви момичета. Всичките убити с нож в църква и покрити с цветя. Всички убийства са извършени в периода март-май. Няма следи, няма заподозрени.
Сега е март на седемнайстата година. Сестрата на жертвата отпреди 5 годни и майка ѝ са се преместили в малък град в щата Колорадо, но им предстои дългосрочно преместване в Париж. А убиецът не ги е губил от поглед. Агентите от ФБР работят на ръба на правилата в опит да го засекат преди да удари отново.
Всъщност историята е съсредоточена върху косвените жертви - семействата на убитите. Психически разстройства като депресия и булимия, разрушени семейства, социална неприспособимост - нещата, които се стоварват върху оцелелите и с които трябва да живеят всеки ден.
Хъчисън вкарва като второстепенни герои две от оцелелите Пеперуди. Заедно с майката и дъщерята от тази книга се оформя група жени с характери, които пораждат огромното ми уважение. И желанито да съм да друг континент. Просто за всеки случай.
Криминалната интрига всъщност отсъства. Малкият брой участници кара убиецът да изпъкне още с първото си появяване.

Харесах:
Обществото краде трагедиите от жертвите.
***
Знае как да чака, когато е сигурен, че на отсррещната страна на паузата го очаква отговор
***
Има хора, достатъчно силни да пият кафето както боговете са го създали
***
законът е едно, а справедливостта – друго, и те невинаги си съвпадат

Списъкът Октовмври

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2014

Най-оригиналното в книгата е решението да се разказва отзад напред. Глава след глава действието се придвижва към началото си. Постепенно се разгръща историята на уплашена млада майка с отвлечена дъщеря, подпомагана от бизнесмен - двойник на Джордж Клуни. Тя едновременно търси сред документите на избягалия си шеф Октомврийския списък (на група анонимни и могъщи хора, замесени в нечиста машинация), опитва се да намери много пари и да се измъкне от полицията и другите преследвачи. Само преди ден Съдбата я е срещнала с чаровен бизнесмен, разполагащ със сериозни ресурси и куража да ги използва за спасяването на малко момиченце и красивата му майка. Всичко върви плавно, до първите 5 глави, когато историята страница след страница се преобръща по неочакван начин. Накрая ми се наложи да се върна и да препрочета отново последната глава.

Междинна станция "Кенгуру"

Автор: Къртис Чен
Издател: Бард
Година: 2018

Все едно четях още една книга от "Експанзията". Същата позитивистка смес от нърдовски подробности, наивен сюжет и едри бели конци под формата на необяснени феномени.
В недалченото бъдеще човечеството е плъзнало в Слънчевата система. Неордавна Марс е провел успешно своята Война за независимост от Земята. Кипи трескава дейност и интересите на различни фракции влизат в конфликт непрекъснато.
Тайният агент на САЩ с позивна Кенгуро взима дейно участие в различни събития, благодарение на суперсилата си - да отваря портал към друга вселена, през който може двупосочно да премества предмети. Изпратен на круизен кораб до Марс, съгласно традициите на жанра се оказва забъркан предодвратяването на мащабен терористичен акт. Следва лутане, тъповати диалози, недомлъвки, малко бой и победа в последния момент. А, да - намира си и гадже.
Като цяло - приятно книжле, което се чете и забравя много бързо.

Котка и мишка

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 1999

В първият момент много се израдвах - една от най-ранните книги за Алекс Крос. Накрая - абе сериозно ли Патерсън да е автор на тази разхвърляна тъпотия?!
Алекс Крос е на мерника на стария си враг Гари Сонеджи от "Когато дойде Паяка". Планът на злодея е толкова сложен, че май и самия той не е съвсем наясно какъв е, освен че Крос трябва да умре унизен и победен. Е, не му потръгва и още в средата на книгата излиза завинаги от историята. Там някъде Крос е пребит и прострелян в собствения си дом от неизвестен нападател. Кайл Крейг от ФБР пуска на терена един от най-добрите си следователи, който иначе преследва в САЩ и Европа неуловим свръхбрутален сериен убиец. Пак някъде там бях сигурен и кой е убиеца. Втората половина е надлъгване между Крос и маниака. За съжаление - много насилена история, с много нелогични преходи в действието.

Харесах:
Бъркат простотата с простотията и я вземат за истина.

Артемида

Автор: Анди Уеър
Издател: бард
Година: 2018

След "Марсианецът" очаквах доста от Уеър. Получих много приятен римейк на "Луната е наставница сурова".
На Луната има само един постоянен град от няколко купола и 2000 постоянни жители. Артемида е творение на амбициозна и способна администраторка, създала Кенийската космическа корпорация и в последствие постоянната база. Промишлеността е една топилка за алуминий, със странично производство кислород и метан, а основният поминък са туристите и постоянните лаборатории на различните земни комисчески агенции. Транспортът на стоки от Земята е скъп, комуникациите са с по няколко секундно забавяне във всяка посока, а в града правилата са строги и неподлежащи на оспорване.
Главната героиня е саудитка по произход, бунтарка по природа, гений по интелект и контрабандист по препитание. С помощта на кенийски товарач във всяка товарна капсула има по нещичко в повече - примерно забранените цигари и пури. Условната ѝ принадлежност към оскъдния престъпен свят на Артемида я въвлича с сложна машинация на емигрирал норвежки милиардер. Тя трябва да саботира работата на единствения индустриален обект - топилката за алуминий, а след като Артемида прекрати договора за доставка на кислород (основния приход на компанията) ще последва изкупуване на безценица. Саботажът е почти успешен. Но не съвсем, а пък топилката всъщност е пералня за пари на бразилски престъпен синдикат, който пък си има откомандирован на Луната убиец. След няколко убийства местния шериф успява да успокои временно ситуацията с арест на убиеца и заплаха за депориране към замесените. В сърцевината на проблема е нова комуникационна технология, която най-лесно може да се произвежда в Артемида и ще предизвика революция на Земята. Топилката е ключова като единствен източник на силиций. Бразилските бандити са напът към Луната, за да подсигурят най-мащабната печалба в историята. А лунатиците (Благодаря, Хайнлайн!) провеждат още един саботаж, за да докопат юридически контрол над топилката преди Артемида да се превърне в нов вариант на Чикаго от '30-те. Страничните ефекти от операцията са неочаквани за всички, но пък се разминава без жертви.
Като цяло - доста приятно, но без особена оригиналност.

Харесах:
По скалата от едно до "зимно нашествие в Русия" колко глупав е планът ти?

Метод 15/33

Автор:
Издател: Колибри
Година: Шанън Кърк

Страхотна книга. През цялото време дейдствието е в зоната на абсурда, но без да има комедиен нюанс. Доста ми напомни за "Пророчестовото" на Дийн Кунц, комбинирано с "Мизъри" на Стивън Кинг.
Бременна тийнейджърка е отвлечена. Целта е детето ѝ, за което много богати и абсолютно неморални родители са склонни да заплатят скъпо. Момичето е просто калъп, който ще бъде счупен. Е, има малък проблем - тя е дъщеря на учен физик (и бивш тюлен) и феноменална корпоративна адвокатка. Всъщност може да е половинката на Шелдън Купър. Свръхинтелигентна, блестящо образована, многостранно развита и на ръба на социопатията в медицинския смисъл. Похитителите са двама тъповати близнаци, подпомагани от алкохолизиран лекар. Играта е изцяло в нейни ръце, а тя подготвя развръзка без шанс за тъмничаря. Както подобава на добра история, в развръзката нещата се объркват, за да се намеси другата половина от историята - малко странен агент на ФБР, разследващ отвличане на бременно момиче.

Харесах:
Да внушиш у някого заблудата, че е силен, ти дава върховно предимство пред него в играта на власт.

Госпожа Мафия

Автор: Стивън Ледър
Издател: Атика
Година: 2001

Доста посредствена история. Основният проблем е, че до края Ледър не е решил дали пиша бандитски трилър или семейна драма.
Лондонски бандистки бос е вкаран в затвора за убийство на наркоплаьор. Съпругата му го е изгонила преди гонина и половина заради безкрайните изневери, но в съда го подкрепя с неверни показания. След края на делото тя е изправена пред фалит - приходите от незаконни сделки е секнал, а бизнес-инвестициите на съпруга са нерентабилни. В опит да се измъкне от финансов крах някогашната певица затъва все по-дълбоко в поредица незаконни сделки. Изненадващия обрат и излизането на мъжа ѝ от затвора разпалва старата страст, но и много бързо довежда до осъзнаването, че тя е била манипулирана през цялото време. Отмъщението на финала беше повече като продкана пак да си поиграят.

Библиотекарите

Автор: Глен Купър
Издател: Бард
Година: 2012

Остава само година преди Хоризонта - февруари 2028, когато свършват записите на библиотеката от остров Вектис. Светът кротко деградира - все по-ниска производителност, все повече самоубийства, все повече алкохол и наркотици.
Уил Пайпър и поотрасналия му син имат сложните взаимоотношения между 60+ годишен мъж и 17 годишен момък. Съпругата му се е издигнала до върховете не ФБР и е достатъчно умна да даде свобода на Уил, за да прекарва времето си на лодка във Флорида, вместо да обикаля като затворник в дома им в предградията на Вашингтон. Поредния флирт на Уил с жена на половината му години завършва с инфаркт. Възстановяването върви добре, до изчезването на Пайпър-младши. Следата води към момиче в пуст район на северна Англия.
На световната сцена амбициозния наследник на китайския лидер иска да влезе в директно конфронтация със САЩ, за да утвърди Китай като единствената световна суперсила. В Ню Йорк отново се пускат картички с дати на смърт, но само към китайци и напрежението расте.
Уил Пайпър успява да намери синът си, а покрай него и още една действаща Библиотека, наследила дейността на тази от Вектис. Залогъткой да притежава информацията в нея въвлича в директен конфликт САЩ, Китай и Великобритания на принципа всеки срещу всички. Унищожаването на томовете явно няма да стигне, защото след наколко години за много кратко време ще умрат повече от милиард хора.
Е, Пайпър и семейството му са живи, човечеството ще продължи да съществува поне още 600 години, а Купър си остави вратичка за още истории за Библиотеката.

Харесах:
жокеите на алгоритмите

Нощните ловци

Автор: Боб Майер *Пол Дохърти*
Издател: Бард
Година: 2018

Тази поредица трябва да е нещо като spin-off на поредицата Зона 51.
До оригиналната Зона 51 има строго охраняван "частен" имот, в който се подвизава елитна анонимна група, носеща напоследък прозвището Нощните ловци - съвсем същото, като на секретна група на Специалните сили. Двойната подсигуровка цели опазването в тайна на екипа и неговите мисии. Създаден през 1948, когато в Зона 51 при експеримент се е отворил портал към друга реалност и оттам са влезли пърите "светулки" - неособено умни и силно агресивни създания, вселяващи се в предмети или животни. През годините нелегални копия на софтуерния алгоритъм са се оказвали в неподходящи ръце и историята се е повтаряла. Японски детектор за елементарни частици и построените по негово подобие руски и американски детектори дават възможност за триалнгулация на оформящите се портали и натам се отправя американския или руски екип, подкрепян с всички ресурси на правителствата.
Сетингът е на един от безбройните фантастично-екшън сериали и романът е като сценарий за епизод. След успешна мисия ранен член на екипа е пенсиониран и заменен. Само че за пръв път човек се оказва под контрола на "светулка" - обезпокояваща еволюция на ситуацията. Към новия портал се отправя попълнения екип на Нощните ловци. Полесражението е скъп жилищен комплекс, където анонимните действия са практически невъзможни. Към екипа се присъединява местно момиче - устата и талантлива, както и хубавата вдовица на морски пехотинец. С общи усилия опасността е ликвидирана, но "светулките" са еволюирали обезпокоително. Е, Нощните ловци също са се променили.
Книгата е забавна, лесна за четене и още по-лесна за забравяне.

Харесах:
и най-добрите намерения могат да доведат до ужасен резултат, а най-лошите намерения могат да постигнат точно това, което целят
***
исината не ви прави свободни... тя просто ви спасява живота
***
Тази храна беше за хора, които смятата, че от кедрови ядки и боровинки става салата.

Галерия на мъртвите

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2018

Последната за сега книга за детектив Робърт Хънтър.
Сериен убиец взима жертви в разлини щати, с което причлича вниманието на ФБР. Последната е в Лос Анджелис, което пък включва и детектив Робърт Хънтър и партньора му в съвместна операция с федералните. Мотивите са неясни, жертвите - различни, следите направо липсват. Общото са кратки надписи на латински върху жертвите, но пък те имат по няколко различни смислови варианта на прочит. До момента, в който Хънтър успява да погледне от правилния ъгъл. След това кълбото започва бързо да се разплита, но убиецът е стъпка напред и е застанал плътно до екипа. Все пак добрите основни герои винаги оцеляват, да му мислят епизодичните и второстепенните.
В края на книгата Лушъс, нкогашния състудент и приятел, архиизрода от "Престъпен ум" успява да избяга от федералния затвор. Очаквам го в следващата книга дасе разправи драматично симпатичната псохоложка, с която Хънтър има връзка в последните 2 книги, за да може всичко да потръгне по добрите стари ресли "справедливост-отмъщение" до грандиозна развръзка.

Харесах:
Мъртъв съм. Толкова съм мъртъв, че ще трябва да ме погребват два пъти.

Лятото на страха

Автор: Дан Симънс
Издател: Изток-Запад
Година: 2018

Страхотна книга! Идеална за фенове на "То" на Стивън Кинг и почитатели на Stranger Things.
Лятна ваканция на предпубертетни хлапета в селски район на щата Илинойс през 1960-та. Бейзбол, велосипеди, скитане - всичко е такова, какв би трябвало да бъде. С изключение на Злото, надигащо се от запечатаните етажи на старото Централно училище и заплашващо да погълне света.
Древен египетски артефакт, свързан с Озирис е бил претопен в камбана от един Борджия, за да се изпозва като фамилен амулет срещу кървава цена. След крахът на фамилията камбаната е забравена за векове в римски склад, докато през 1876 амбициозен американски парвеню я намира и закупува за украса на построеното по негова идя Централно училище в бързо нарастващия град Елм Хейвън, Илинойс. В началото на XX-ти век след линчуването на невинен камбаната е запечатана и успешно забравена от жителите на градчето. Поне от повечето жители. Озирис си има собствени планове и през 1960 е време за реализация. Оживели мъртъвци, страховити твари и живи изроди бродят в мрака, а Озирис набира мощ.
6 момчета, образуващи Велопатрула (закрилници на замиращото градче Елм Хейвън) и едно грозно момиче са единствената преграда между Злото и възцаряването на Тъмна епоха. Смели, неподготвени, решителни, неинформирани и много изобретателни те се хвърлят с главата напред в сблъсъка.
След края на книгата съжалявах за 2 неща: още в средатазагина най-симпатичния ми герой; не са издадени другите 2 книги и няколко разказа, в които порасналите момчета от Велопатрула имат своите по-късни приключения.

Харесах:
Нищо не беше толкова просто, колкото глупавите хора смятаха.
***
Хората винаги плащат много пари за онова, което ги кара да се държат като глупаци.